Общо взето оценката на риска от лица, работещи за своя сметка и без нает персонал, е техен ангажимент, който разбира се може да бъде възложен с договор и на СТМ. Поне според чл.4 от Закона и това становище:
Въпрос:
Единствено работещо самоосигуряващо се лице във фирма длъжно ли е да сключи договор с трудова медицина?
Отговор:
В отговор на Ваше запитване, Ви информираме, че съгласно чл. 25. (1) (Изм. ДВ, бр. 40 от 2007 г.) от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, работодателите осигуряват обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова медицина. Според § 1, т. 2 допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, по смисъла на този закон „Работодател” е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. В случай, че лицето за което се отнася запитването Ви в т. 1 няма качествата на работодател по смисъла на закона за в гореизложеното, означава, че то няма задължението да осигури обслужване от служба по трудова медицина.
Съгласно изискванията на:
чл. 16.(5) (Предишна ал. 2 ДВ, бр.76 от 2005 г.) от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, лицата които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да правят оценка на риска за здравето и безопасността на работещите и да предприемат необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска.
чл. 2. (2) от Наредба № 5 от 11.5.1999 г. за реда и периодичността на извършване на оценка на риска, лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, оценяват риска по тази наредба.
чл. 4. (2) от Наредба № 5 от 11.5.1999 г. за реда и периодичността на извършване на оценка на риска, при оценяването на риска участват служби по трудова медицина, органите за безопасност и здраве и други специалисти от предприятията. При необходимост работодателят привлича и други външни организации и специалисти.
В случай, че лицето има качества, изброени в горепосочените чл. 16. (5) и чл. 2. (2), то задължението да извърши оценка на риска е изцяло негово.
Според чл. 399. (Изм. – ДВ , бр. 100 от 1992 г., в сила от 31.03.2001 г.) от Кодекса на труда, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към министъра на труда и социалната политика осъществява само цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. Тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта, съгласно чл. 51, ал. 1 (Изм. ДВ, бр. 46 от 2007 г.) от Закона за нормативните актове.
Изпълнителен Директор:
Инж. Румяна Михайлова