В стопанския живот често се налага да се сключват договори, при които едната страна по силата на договора предоставя нещо в аванс, а другата поема насрещно задължение в определен срок да предаде или извърши нещо. Разбира се най-сигурно е страните да изпълнят дължимото в един и същ момент, но когато това не се случва така, едната страна се явява кредитор на другата по отношение на поетото задължение. За гарантиране на изпълнението често пъти се учредява ипотека на имот или реален залог на вещи на длъжника, който предоставя във владение на кредитора определена движима вещ. Обезпечение може да се предостави и под формата на гаранция или чрез поръчителство. Но когато всички тези варианти са неприложими, недостатъчни или неподходящи, законодателят е предвидил и още един вариант за обезпечение – особен залог.
В сравнение с реалния залог при особения залог по правило не се ограничава ползването на заложения актив от длъжника, т.е. няма предаване на имуществото, което служи за обезпечение. В този смисъл за кредитора обезпечението не е така сигурно, както при реалния залог, но отговаря на динамиката на съвременните стопански отношения. Все пак няма пречка страните да договорят предаване на вещта.
Централен регистър на особените залози
Предвид специфичния характер на особения залог за администриране на договорите и действията по тях има създаден специален регистър - Централен регистър на особените залози (ЦРОЗ). Особеният залог влиза в сила по отношение на трети лица от момента на вписването му в ЦРОЗ. В повечето случаи особения залог обезпечава търговски сделки, но не е задължително. Със сключване на договора заложният кредитор получава правото при евентуално неизпълнение на задължението да се удовлетвори по предпочитание от стойността на заложеното имущество (или полученото за него обезщетение по застраховка – ако е погинало). Особеният залог е неделим, т.е. дори да се погаси частично вземането или да се подели между няколко кредитори (например при наследяване), залогът не се променя.
Обекти на особен залог
Видовете обекти на особен залог са: движими вещи (с изключение на кораби и въздухоплавателни средства); вземания; безналични ценни книжа (наличните се залагат като реален залог чрез заложно джиро); дружествени дялове от всякакви търговски дружества; права върху патенти, марки, промишлен дизайн и др. индустриална собственост; предприятие или обособена част от предприятие; съвкупности от самостоятелни обекти (вземания, машини и съоръжения, стоки, материали, безналични ценни книжа).
Особеното на последната категория е, че се залага съвкупността като цяло. В този смисъл обектът на особен залог е динамичен, доколкото постоянно се променя в резултат на търговската дейност. Залогът важи върху всеки един елемент от съвкупността докато не се отдели от нея. Обектите на особен залог върху съвкупности се формулира общо – напр. „всички безналичните ценни книги на дружество Х“, „всички стоки и материали на дружеството” и т.н. Отделните елементи от тази съвкупност могат да се отчуждават от длъжника в дейността му. Едва когато получи съобщение за вписано пристъпване към изпълнение залогодателят не може да отчуждава отделни елементи от съвкупността, но дори и тогава в нея могат да се включват нови елементи, върху които се разпростира залога.
При залог на търговско предприятие ако в договора за залог са описани отделни активи от съвкупността (предпиятието), договорът за залог ще продължава да важи и за тях дори да се отделят от предприятието. Кораби и въздухоплавателни средства не могат да са обект на особен залог, но ако са част от предприятие, което се залага, за тях се прилага Законът за особените залози и подлежат на вписване в съответните специализирани регистри.
При залог на вземане заложното право се простира и върху лихвите по него. За да има дейстиве по отношение на длъжника по вземането залогът върху вземане трябва да му бъде съобщен от залогодателя или заложния кредитор.
Договор за особен залог
За сключване на договор за особен залог е неоходима писмена форма за действителност. Нотариална заверка се изисква само при залог на дял от търговско дружество и залог на предприятие. Особения залог е в сила с подписване на договора, но за да е противопоставим на трети лица трябва да се впише в ЦРОЗ. От датата на вписването се определя поредността на удовлетворяване, ако повече от един кредитор е вписал особен залог.
Някои особени залози, обаче, не се вписват само в ЦРОЗ. Така например залог на безналични ценни книжа се вписва и в Централния депозитар, безналични ДЦК се вписват и в специален регистър, запор върху дялове от търговско дружество се вписват и в Търговския регистър (отбелязва се по партидата на съответния търговец), особен залог върху предприятие се вписва освен в Търговския регистър и в Имотния регистър (ако включва недвижими имоти) и в Централния депозитар (ако включва безналични ценни книги), а залог върху индустриална собственост се вписва и в съответните регистри на Патентното ведомство.
Залогодателят е длъжен да застрахова заложеното имущество, ако е запазил държането му. Но залогодателят може да се разпореди със заложеното имущество, като в този случай застраховката се прекратява. Застраховката се прекратява и когато заложният кредитор продаде вещта като резултат от изпълнение върху заложеното.
При разпореждане или обременяване с тежести на заложеното имущество залогодателят трябва да уведомява заложния кредитор и да вписва сделката в ЦРОЗ. В договора за особен залог може да се впише задължение залогодателя да има право да извършва разпоредителни сделки само след съгласието на кредитора.
Вписване в ЦРОЗ
Договорите за особен залог подлежат на вписване в ЦРОЗ. Освен вписване на договор за особен залог на вписване подлежат и договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, договор за лизинг, залог на търговско предприятие, законен залог в полза на акционерите от емисия ипотечни облигации. На вписване подлежат и действия като запор на имущество, пристъпване към изпълнение, изоставяне на изпълнението, назначаване на управител на заложено предприятие и др. Съответните вписвания в ЦРОЗ могат да се променят, и когато отпаднат причините, поради които са вписани се заличават. ЦРОЗ издава удоствоерения и справки за извършените вписвания. За всички действия се заплаща такса определена по Тарифа на Министерски съвет за държавните такси, събирани от ЦРОЗ по Закона за особените залози (ЗОЗ)
Заявленията се подават лично от заявителя. Същите момогат да се подават и от друго упълномощено лице, но тогава подписите трябва да са нотариално заверени. Заявленията се разглеждат незабавно, а на заявителя се издава потвърждение за вписването. Действието на вписването е 5 години, но този срок може да бъде подновяван със заявление за подновяване.
Договорът за продажаба със запазване на собствеността до получаване на цената, договорът за лизинг и запорът подлежат на вписване в ЦРОЗ, тъй като в противен случай правата им по отношение на това имуществото не могат да се противопоставят на кредитор, в полза на който се учреди особен залог върху продаденото, даденото на лизинг или запорирано имущество.
Изпълнение върху заложеното имущество
С осъществяване на процедурата по изпълнение заложният кредитор се удовлетворява чрез продажба на заложеното имущество. Позитивна (за кредитора) характеристика на особения залог е, че изпълнението представлява извънсъдебно действие. Това действие се развива при спазване на правилата, описани в ЗОЗ, като в определени случаи се сезира съдебен изпълнител. Но за реализацията на имуществото не се изважда изпълнителен лист и не се образува изпълнително производство.
Кредиторът попълва заявление за пристъпване към изпълнение, което се внася в ЦРОЗ. В него се посочва счетоводител за депозитар. Депозитар не може да бъде длъжникът, залогодателят, техен кредитор или управителят на заложеното предприятие, както и съпруг или роднина на някое от посочените лица по права линия - без ограничение, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до трета степен. Длъжникът се известява за процедурата, като му се изпраща съобщение, съдържащо определени реквизити. В случай, че залогодателят не окаже необходимото съдействие, то кредиторът може въз основа на извлечение от ЦРОЗ за започнатото изпълнение да сезира съдебен изпълнител. Според разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗОЗ ако заложеното имущество (или част от него) не се открият у длъжника се пристъпва към събиране на паричната му развностойност.
Тъй като полученото като стойност при продажбата на заложеното имущество може да бъде оспорено от други кредитори на длъжника, най-добре е преди продажбата да се осигури оценка на заложеното от експерт-оценител, за да може да се обезпечи документална защита и писмени доказателства при евентуално оспорване на изпълнението.
Приложимост
Възможността на злогодателя да се разпорежда със заложеното имущество, а също така и да влияе на неговата стойност с поведението си (независимо от задължението му да полага грижата на добрия търговец), правят особеният залог доста несигурно за кредитора обезпечение. За това в повечето случаи учредяването на особен залог има допълнителен характер спрямо други по-надеждни обезпечения, които съответният длъжник е учредил.