Често в съзнанието на потребителите търговска фирма и търговска марка представляват едно и също нещо. Действително между двете категории може да има тъждество като словесно обозначение и да са собственост на един търговец, но представляват отделни различни категории и са подчинени на различна правна регламентация. Всеки един от тези обекти изпълнява различна функция. Нещо повече – чл. 7, ал. 5 от Търговския закон (ТЗ) предвижда, че фирмата не може да бъде идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът има права върху нея.
Разлики между фирма и марка
Съгласно Търговския закон фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. От това определение става ясно, че фирмата обозначава като цяло търговеца във всичките проявни форми на дейността му – колкото и многобройни да са те. От своя страна марката е знак, който отличава еднакви по вид стоки или услуги на търговеца от същите по вид стоки или услуги на други търговци. Т.е. един търговец може да регистрира и да притежава много марки (за отделните си видове стоки и услуги), но има само една фирма – тази, с която е вписан в Търговския регистър. Основната функция на марката е отличителната, но марката изпълнява и много важни комуникативна (разпознаваемост от потребителите) и гаранционна (гаранция за качество) роля.
Разбира се няма пречка словесното обозначение на фирмата на търговеца да бъде регистрирано успоредно и като марка (словна марка) и така едно и също наименование да служи едновременно за идентификация на търговеца и за обозначение на стоките или услугите му (или част от тях). В известен смисъл това дори е препоръчително предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от ТЗ.
Правото върху търговска фирма има изключителен характер и може да се използва само от този, който я е регистрирал. Фирмата не може да се използва от друго лице и дори използването от друго лице се квалифицира като нелоялна конкуренция по смисъла на Закона за защита на конкуренцията. Търговската марка може да се използва от друго лице - например когато търговецът е сключил договор за лицензия и е преотстъпил ползването на марката доброволно на друг. Обозначение, регистрирано като търговска марка от търговеца в определен клас или класове по Ницката спогодба относно Международна класификация на стоките и услугите за регистрация на марки може да се регистрира като марка от друг търговец в друг клас или класове по спогодбата и така да се използва законно от другия търговец. В последната хипотеза има идентичност между марките, регистрирани от различни търговци, но няма идентичност между стоките и услугите, за които са регистрирани тези марки. Освен това предвид въведения не много отдавна опозиционен режим при регистрация на марка вече е възможно дори и за един и същ вид стоки и услуги да се допусне регистрация на една и съща марка от различни лица, стига в процеса на регистрация заинтересованото лице с по-ранни права върху марката да пропусне да подаде опозиция срещу новорегистриращата се марка.
Търговската фирма и търговската марка се регистрират в различни държавни органи. Регистрацията на фирмата се осъществява в Търговския регистър, а регистрацията на марка се извършва в Патентното ведомство. След регистрацията марката има срок на действие десет години, но подлежи на подновяване неограничен брой пъти. Правото върху фирма не е нужно да се подновява и съществува в същия вид докато фирмата не се промени от търговеца или търговецът на бъде заличен от Търговския регистър.
Фирмата винаги е някакво словесно означение и не може да бъде под друга форма, докато марката освен словесна може да е още звукова, образна, комбинирана и пр. Съществуват дори екзотични марки под формата на миризми – обонятелни знаци.
Правото върху фирма не може да се прехвърля (освен ако не се прехвърля предприятието на търговеца), докато марката може да сменя собственика си по някой от възможните прехвърлителни способи. Също така не може да се учреди особен залог само върху правото на фирма – залогът следва да се учреди върху предприятието на търговеца, от което е част и фирмата. От друга страна особен залог върху правото на марка е възможен.
Правото върху фирма е териториално неограничено – регистрирана в една държава фирмата може да се използва в цял свят. Правото върху марка има териториален обхват – марката се регистрира за използване на територията на определена държава. Действително има механизми за едновременно регистрация на марката за територията на група от държави (например регистрация на марка на Общността или използване на процедурата по Мадридската спогодба за едновременно регистриране на марката в няколко държави, страни по спогодбата), но при всички положения действието на марката има ограничен териториален обхват.
Колизия между фирма и марка
Въпреки текста на горепосочения чл. 7, ал. 5 от Търговския закон, създаден с цел да се препятства регистрацията на идентични марка и фирма от различни лица, на практика това се случва много често, тъй като при регистрацията и на двата обекта липсва задължение за администрациите да извършват проверка в базите данни на съответния регистър. От друга страна в Закона за марките и географските означения (ЗМГО) липсва забрана да се регистрира марка ако вече има регистрирана идентична фирма от друго лице. Но все пак предвид текстът на чл. 26, ал.3, т.6 от ЗМГО е възможно вече регистрирана марка да се заличи, ако „марката се състои от или съдържа фирмата на друго лице, която фирма е регистрирана и използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги“. За заличаване на такава марка, обаче, е необходимо идентичната фирма не само да е регистрирана и да е използвана в РБ, но да е налице и най-същественото изискване – да е използвана във връзка с идентични или сходни стоки и услуги на тези, за които е регистрирана и се използва марката. В противен случай няма пречка да съществуват успоредно еднакви марка и фирма.
В този смисъл преценката относно идентичност на предмета на дейност на фирма с дейностите, за които е регистрирана определена марка е свързана с редица затруднения. Това е така, тъй като не следва да се установи дали вписания в Търговския регистър предмет на дейност на търговеца е идентичен с дейностите, за които е регистрирана марката, а дали реално и ефективно извършваната дейност от търговеца е идентична или сходна с обхвата на дейностите, за които е регистрирана марката. Вписаният в Търговския регистър предмет на дейност понякога е особено обширен, но това не означава, че търговецът е длъжен да извършва реално всички описани дейности във всеки един момент. От друга страна няма пречка търговецът да осъществява и дейности, които не са вписани в предмета на дейност – стига да не са забранени от закона.
От изложеното следва, че въпреки наличието на някои законови норми, целящи да предотвратят идентичност между фирма и марка, регистрирани от различни лица, на практика подобни случаи са много често явление и всъщност регулирането на взаимоотношенията между лицата в подобни ситуации се осъществява по-скоро самостоятелно от самите тях под формата на различни правозащитни и правосъхраняващи инициативи в административни и съдебни производства, отколкото от държавата – чрез отказ от регистрация или налагане на санкции. За това с цел превенция при бъдещи спорове е препоръчително след регистрацията на търговска фирма да се осъществи и регистрация на марка, което гарантира в много по-голяма степен правата на търговеца да използва избрано от него обозначение (осигуряващо му пазарни предимства) и възможността му да предотвратява опитите на други лица да използват това обозначение.