Измененията и допълненията на Кодекса на труда са публикувани в Държавен вестник, брой 105 от 30.XII.2016 г. Основните промените са свързани с командироването и изпращането на работници и служители в и от друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария.
Отпада облекчението за работодателите за кратките командировки в ЕС в рамките на предоставянето на услугиОтпада възможността за български работодател, който командирова работник или служител
не повече от 30 дни в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария
да не осигурява поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа
в приемащата държава.
Вече дори и за по-кратките командировки работодателите ще са задължени да осигуряват
най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Правилото важи за всички
командировки в рамките на предоставянето на услуги без оглед на тяхната продължителност, когато са в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария.
Командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги(чл. 121а – нов, чл. 127, ал. 4 – изм.)
Командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато:
1.
български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) в предприятие от същата група предприятия;
2. работодател, регистриран по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава командирова работник или служител на територията на Република България:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) предприятие от същата група предприятия.
Изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато:
1.
регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава, изпраща работник или служител на работа в предприятие ползвател на територията на Република България.
Работник или служител може да бъде командирован или изпратен, когато за целия период на командироването или на изпращането
съществува трудово правоотношение между него и командироващия или изпращащия работодател.
Българските работодатели или предприятията, които осигуряват временна работа трябва да
осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа
в приемащата държава, когато командироват/изпращат работници или служители в друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария за срока на командироването или на изпращането.
Чуждите работодатели и предприятия, осигуряващи временна работа от друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава следва
да осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа
в Република България за срока на командироването или на изпращането.
Когато в съответствие с тези изискванията чужд работодателят или предприятие, което осигурява временна работа, не осигурят основно трудово възнаграждение в размер най-малко на минималната работна заплата, установена за страната, и/или най-малко на минималния размер на допълнителните трудови възнаграждения за извънреден и нощен труд, работникът или служителят
има право на:1. неизплатените трудови възнаграждения, които са дължими;
2. обезщетения или други вземания, свързани с трудовото правоотношение, дължими по закон;
3. възстановяване на неправомерно удържани от трудовото възнаграждение данъци и/или осигурителни вноски;
4. възстановяване на прекомерно високи разходи спрямо трудовото възнаграждение или качеството на настаняването, удържани от трудовото възнаграждение на работника или служителя за предоставено от работодателя настаняване.
Работник или служител, който е предявил иск поради неспазване на минималните условия на работа, не може да се третира неблагоприятно от работодателя на това основание.
Остава изискването, че когато се командирова или изпраща работник или служител на работа зад граница за повече от един месец, предприятието е длъжно преди заминаването писмено да го информира за:
1. продължителността на работата;
2. валутата, в която ще се изплаща възнаграждението;
3. допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или в натура, свързани с командироването зад граница, ако такива са предвидени;
4. условията за завръщане в страната.
Запазва се и изискването при командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, да се иска
писмено съгласие на работника или служителя.
Посочените изменения влизат в сила в деня на обнародването им, който е
30.12.2016 г.Условията и редът за командироване и изпращане ще се определят
с нова наредба на Министерския съвет. След публикуването й, както и във връзка с горните изисквания предстои адаптирането на:
Приложение за командировъчни в чужбина (+английски)Чрез приложението за командировъчни в чужбина можете да издавате наведнъж документите на български и английски език, съобразени с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (Наредбата) и Кодекса на труда (КТ). Приложението издава съответните документи при дългосрочни и краткосрочни командировки, при командировки на бременни служителки и документи за информирането по чл. 127, ал. 4 и ал. 5 от Кодекса на труда. Следвайте инструкциите и подсказките при въвеждането на данните автоматично и едновременно бихте могли да отпечатате:
• Заповед по чл. 5 и сметка по чл. 35 от Наредбата
• Отчет и доклад по чл. 38 от Наредбата
• Съгласие на служителя по чл. 121, ал. 2 от КТ
• Съгласие на служителка по чл. 310 от КТ
• Писмено информиране от работодателя по чл. 127, ал. 5 от КТ
• Писмено информиране от работодателя по чл. 127, ал. 4 от КТИздаваните документи са на български език, на английски език, както и двуезично.
Обезщетение при командировка(чл. 215 – изм.)
При командироване по
чл. 121, ал. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение
още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. А при командироване по
чл. 121а, ал. 1, т. 1 и при изпращане по
чл. 121а, ал. 2, т. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение
още и пътни пари при условия, определени в наредбата по чл. 121а, ал. 8.
Трудови спорове(чл. 357, ал. 4 – нова, чл. 361, ал. 2 – изм.)
Изрично се регламентира, че трудови са и споровете между работниците или служителите, които са или са били командировани или изпратени на територията на Република България по чл. 121а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2, и техния работодател в случаите, когато са претърпели вреди поради неспазване на условията на работа по чл. 121а, ал. 5, включително след прекратяването на трудовото правоотношение. Когато работодателят е подизпълнител, исковете за неизплатените на работника или служителя минимални възнаграждения могат да се предявяват и срещу изпълнителя, на който работодателят е пряк подизпълнител, или солидарно срещу работодателя и изпълнителя. Отговорността на изпълнителя се ограничава до правата на работника или служителя, произтичащи от договорните отношения между изпълнителя и работодателя.
Трудовите спорове за осигуряване на условия на работа на командированите или изпратените в Република България работници или служители по чл. 121а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 са подсъдни на съда по мястото, където работникът или служителят временно полага или е полагал труда си.
Административно сътрудничество чрез информационната система на вътрешния пазар и трансгранично изпълнение на наложени финансови административни санкции и глоби, включително такси и начисления(Глава двадесета с чл. 417 – 422 - нови)
Предвижда се изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да осъществява безплатно административно сътрудничество чрез Информационната система на вътрешния пазар с компетентните органи на другите държави – членки на Европейския съюз, на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ получава чрез Информационната система на вътрешния пазар искания за събиране на публични вземания по чл. 162, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Електронно трудово досие
(чл. 128б, ал. 3 – нова)
Работодателят е длъжен да води трудово досие на всеки работник или служител, като трудовото досие на работника или служителя се създава при постъпване на работа и в него се съхраняват документите във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение.
С новата ал. 3 на чл. 128б от 01.01.2017 г.
се дава възможност част от гореописаните документи да могат да бъдат създавани и съхранявани като
електронни документи. Видът и изискванията за създаването и съхраняването им ще се определят
с нов акт на Министерския съвет.
Календар работни и почивни дни 2017 г.
Изменения в чл. 154 са във връзка с почивните дни и празниците, за които можете да прочете
тук.
Свързани теми:Измененията в ЗКПО от 01.01.2017 г.Измененията в ЗДДС от 01.01.2017 г.Правилата при личното ползване от 2017 г. и корекциите на ДДСИзмененията в ЗДДФЛ от 01.01.2017 г.Какво се променя в осигуряването през 2017 г.Почивни и празнични дни през 2017 година