Адрес като реквизит във фактура

Във връзка с постъпило запитване по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите изразяваме следното становище:

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) адресът за кореспонденция на задължените лица е адресът на управление - за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако 6 регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление. Този друг адрес би могъл да бъде посоченият в чл. 7, ал. 1, т. 8 от ЗРБУЛСТАТ адрес за кореспонденция. За местните юридически лица, декларирали до 31.12.2005 г. данъчен адрес, различен от адреса им на управление, не възниква задължение за вписване на нов такъв в регистър БУЛСТАТ.

От друга страна, разпоредбата на чл. 114,ал. 1,т. 4 и т. 7 от ЗДДС изисква фактурата задължително да съдържа име и адрес на доставчика и получателя. Видно от цитирания законов текст, същият не конкретизира дали това следва да бъде адресът на управление или адресът на осъществяване на дейността. Предвид това отговорът на поставения от вас въпрос следва да бъде обоснован с общовалидните за местните юридически лица правни норми на Търговския закон (ТЗ) и Закона за счетоводството (ЗСч).

Според разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ТЗ адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му, а съгласно чл. 13, ал. 1 от същия закон търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция и в интернет страницата си, ако има такава: фирмата; седалището и адреса на управлението; единния идентификационен код и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения.

В разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗСч е въведено изискване към съдържанието на първичния счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица. В т. З на чл. 7, ал. 1 е посочено, че първичният счетоводен документ следва да съдържа наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя.

С разпоредбата на чл. 7, ал. 8 е регламентирано, че адресът по ал. 1, т. З е:

1. постоянният адрес - за физическите лица;

2. адресът на управление - за юридическите лица;

3. адресът за кореспонденция по ДОПК - за лицата, които нямат адрес на управление.

От цитираните законови разпоредби е видно, че адресът, който търговецът - местно юридическо лице,следва да посочва в първичните счетоводни документи, адресирани до други предприятия или физически лица, е адресът на управление. Следователно доколкото ЗДДС не съдържа специални изисквания по отношение на адреса, който трябва да се посочва във фактурата по чл. 114, то това е адресът на управление по смисъла на чл. 12 от ТЗ.

Зам. изпълнителен директор на НАП: (п)
 (Красимир Стефанов)