Нови изчисления на запорите върху заплати и пенсии по ГПК от ноември 2017

Ново:
Калкулатор: Изчисление на запор по чл. 446 от ГПК

Изменени са критериите за определяне на размерите на удръжките по наложени запори върху доходи чрез промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), публикувани в ДВ бр. 86, от дата 27.10.2017 г.

Съобразно изменените текстове от 1 ноември удръжките по запор се определят по нов начин. Промените са в ал. 1 на чл. 446 „Несеквестируем доход“ от ГПК.


Как се изчислява запорът?

Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

• ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
• ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
• ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

Месечното трудово възнаграждение се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Ограниченията не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

Как можем да помогнем?

С помощта на Калкулатор: Изчисление на запор по чл. 446 от ГПК можете лесно да изчислите сумата на запора при всяка една от горните хипотези.

Какво още трябва да знае работодателят?

Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение.

В едноседмичен срок от връчването на запорното съобщение работодателят трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати;
2. има ли претенции от други лица върху същото вземане;
3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции;
4. превежда ли суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата.

Поканата за даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на запора. Работодателят следва за уведоми съдебния изпълнител за всички тези обстоятелствата.

Ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Работодателят трябва да уведоми съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа.

Лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.

Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната или трудовата книжка на длъжника от лицето, което изплаща възнаграждението. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, дори и да не е получено друго запорно съобщение. Вписването се заличава по нареждане на съдебния изпълнител, наложил запора.

Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение, трудовото или служебното правоотношение на длъжника бъде прекратено и в едномесечен срок той не уведоми съдебния изпълнител за новата си работа, съдебният изпълнител му налага глоба до 200 лв.

Запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника. В запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно. От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.

Виж още и отговорът на НОИ, във връзка с поставен въпрос от КиК Инфо относно: Изчислението на запорите след промените на чл. 446 от ГПК

Спести време и усилия
➤ Чрез Калкулатор: Изчисление на запор по чл. 446 от ГПК
бързо и удобно можеш да направиш изчисления за запорите според новите законови изисквания.

---