Скрито разпределение на печалба

10.02.2012, 10:46 14738 13

10.02.2012, 10:46
Публикации: 140 / 3
Случката е следната.

Фирма Хикс ЕООД е собственост на Игрек ЕАД примерно.
Фирма Хикс ЕООД има едно хубаво ДМА за 500 000 лева продажна цена.... и решава да го продаде през лятото например. Тъй като балансовата стойност е много ниска- 20 000 лева...и ще има доста печалба....Фирма Игрек ЕАД пуска фактура към Хикс ЕООД със сумата от 200 000 лева без ДДС/значи разхода който отчита Хикс ЕООД е 200 000 лева/ в която пише - комисионна за продажба на ДМА...тук става въпрос за конкретно по-горе посоченото ДМА.

И сега питането е, тази сума от 200 000 лева която е 100% между свързани лица...и е с космически цифри ще се третира ли като скрито разпределение на печалба при евентуална бъдеща проверка.



#1 | 10.02.2012, 11:20
Публикации: 530 / 19
Доста интересни казуси поставяш, браво за гимнастиката на мозъчните ни клетки.
По мое мнение, ще се разглежда като отклонение от данъчно облагане, т.к. ако не бяха никакви и промерно наемеш една агенция да ти продаде даден имот щв си вземе една комисионниочка от 1-2%, а тук говорим за 40% от стойността. Реших да се поровя малко из разясненията, намерих разни неща, не е баш същия случай, но ще пейстна някой от тях. Вече ти си преценяш, кое как ще е . Ако е недвижим имот с някакви сгради, така ли не можахте да намерите фактурки за някакви ремонти или ... де да знам това с комисионничката малко ми е...

РАЗЯСНЕНИЕ № 07-00-20 от 11.12.2008 г. относно определяне на цена по сделка с недвижим имот, осъществена между свързани лица   
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ



    В ЦУ на НАП е постъпило Ваше запитване с вх. № 07-00-20/9.12.2008 г., в което се поставят въпроси, свързани с определяне на продажна цена на недвижим имот по сделка между "....................." ЕАД (продавач) и .................... (купувач) с оглед обстоятелството, че ...................... е едноличен собственик на капитала на "......................" ЕАД. По-конкретно въпросът, който поставяте, касае начина на определяне на цената на сделката, а именно дали тя може да бъде извършена по данъчна оценка или следва да бъде съобразена с пазарната цена на имота.

В съответствие с компетентността на Изпълнителния директор на НАП, установена в чл. 10, ал. 1 от ЗНАП, изразявам следното становище:

От изложените факти е видно, че ........................ .... и "........................ ..." ЕАД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО, където е направено препращане към определението, дадено в § 1, т. 3 от ДР на ДОПК.

Данъчното третиране на взаимоотношенията между свързани лица е регламентирано с разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО. Същата постановява, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Това означава, че взаимоотношенията между свързаните лица следва да са подчинени на пазарни принципи, на които обичайно се подчиняват взаимоотношенията между несвързаните лица. Следователно за данъчни цели сделките между свързани лица следва да бъдат реализирани по пазарни цени.

В § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО е определено, че "пазарна цена" е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК и това е "сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани".

В § 1, т. 10 от ДР на ДОПК са регламентирани методите за определяне на пазарните цени, както следва:

    1. методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;

    2. методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;

    3. методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;

    4. методът на транзакционната нетна печалба;

    5. методът на разпределената печалба.

С Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на Министъра на финансите се уреждат редът и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени между свързани лица за целите на данъчното облагане, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица.

При определяне на пазарните цени за целите на ЗКПО данъчно задължените лица стриктно следва да се придържат към използване именно на някой от изброените методи за определяне на пазарни цени. В Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. е определено, при какви условия кой метод може да бъде ползван, като е допустимо едновременно прилагане на два или повече метода (чл. 10 от Наредбата) в случаите, когато самостоятелното прилагане на методите не води до резултат, отразяващ обичайните търговски и финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия. Следователно трябва да бъде избран подходящ метод в съответствие с определените в закона пет метода или комбинация от тях, с оглед казаното по-горе.

Съгласно чл. 62 от Наредба № Н-9/2006 г. органът по приходите анализира определените цени като следва избрания от задълженото лице метод. В случай, че се установи, че избраният от задълженото лице метод не води до резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия, той прилага метод, който съответства на целта по чл. 4 от Наредбата. При прилагане на методите за определяне на пазарните цени органът по приходите може да събира и анализира допълнителна информация, различна от предоставената от задълженото лице, като например статистическа, борсова, митническа и всякаква друга необходима информация за анализите на сделките между свързани лица и сделки, чрез които се постига отклонение от данъчно облагане.

В заключение е необходимо да отбележим, че съгласно чл. 65 от Наредбата, за целите на определяне на пазарните цени при необходимост могат да се ползват и оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ

ЗА ПРИХОДИТЕ: (п) М. Мургина
#2 | 10.02.2012, 11:24
Публикации: 530 / 19
Тука ще ти копирам едно разяснение.... не знам дали е по темата изобщо, но се разглеждат взаимоотношенията между фирми собственици на други, в група, издаването на фактури едни на други за услуги...че и чужденци даже има хихих


   Относно: Документална обоснованост на разходи за управление, фактурирани от страна на компанията майка и удържането на данък при източника.

   

Във връзка с поставено от Вас запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” ….. с вх. № ……12.2010г., изразяваме следното:
Фактическа обстановка:

Дружество /ЕООД/ в България е с предмет на дейност търговия на дребно със стоки за бита и е част от мултинационална компания /Групата/. Между чуждо дружество -собственик /притежаващ 100% от българското дружество /ЕООД// и дружествата в Групата е сключен договор за услуги: оперативно, маркетингово, финансово и правно съдействие, IT услуги и услуги по закупуване на стоки. Разпорежданията на чуждото дружество – собственик и Доставчик на услуги, имащи отношение към управлението на българското дружество се свеждат до компания в Латвия. Мениджърските услуги и тези по закупуването на стоки се заплащат на чуждото дружество – собственик от 01.03.2009г.
Персоналът на българското дружество /ЕООД/ се състои от търговски персонал, пряко зает с търговия на дребно. В администрацията са назначени само Регионален мениджър, главен счетоводител и счетоводител. Всички други дейности, обезпечаващи основната търговска функция се ръководят и извършват от чуждестранните дружества, посочени в писмото. Към запитването е приложен договор между Групата, в т.ч. и българското дружество, и Доставчикът на услуги и копия на документи, които не са преведени на български език.

Във връзка с гореизложеното се поставят следните въпроси:
1.Какъв вид и форма на документална обоснованост на горепосочените разходи на българското дружество /ЕООД/ по приложения договор бихте препоръчали от гледна точка на признаването на същите от органите на НАП?
2.Дължи ли се данък, удържан при доходи на чуждестранни лица по чл. 195 от ЗКПО специално за услуги по закупуване на стоки?
3.Ако органите на НАП не признаят за разход горепосочените услуги, но политиката на компанията-майка в дългосрочен план не бъде променена, трябва ли да продължим да внасяме данъка по чл. 195 от ЗКПО?

При така изложената фактическа обстановка и предвид действащата нормативна уредба за 2010г., изразяваме следното принципно становище по поставените въпроси:
Тъй като към запитването са представени копия на документи, които не са преведени на български език не бихме могли да коментираме съдържанието им, а също така доколко то отговаря на изискванията за документална обоснованост по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
Във връзка със счетоводното отразяване на възникнали стопански операции дружеството следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗСч. Съгласно тази норма от счетоводния закон, счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции.
Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти и при съобразяване със основните счетоводни принципи /чл. 4, ал. 1 и ал. 3 и чл. 7 от ЗСч/.
В корпоративния закон също е регламентиран принципа за документална обоснованост в чл.10, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, съгласно които:
- счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция /ал. 1/.
- документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация може да се подкрепи с други документи, които отразяват вярно документираната стопанска операция /ал. 2 и ал. 3/.
ЗКПО и ЗСч имат териториален характер и касаят издаването на документи от български предприятия във връзка с осъществени от тях стопански операции. Първични документи, издадени в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство на чужда държава се приемат за данъчни цели при спазване изискванията на чл. 10 от ЗКПО. Действащата към момента нормативна уредба не конкретизира вид, форма и наименование на първичния счетоводен документ, но изисква той да отразява вярно стопанската операция, т.е. тя да е действителна. Освен първичният документ, издаден от фирмата - Доставчик на услуги по закупуване на стоки, която трябва да отразява вярно документираните разходи, е необходимо да има и други документи, които да удостоверяват по несъмнен начин същността, структурата и стойността (себестойността) на разходите, направени от Доставчика във връзка с извършваните услуги и насочени към българското дружество. Такива документи могат да са: договори между страните по сделките; писмена кореспонденция; фактури; отчетни документи съставени при Доставчика на услуги по закупуване на стоки; оферти; взети решения относно принципа за разпределение на разходите във връзка с тези услуги между фирмите в групата; документи, които показват вида на разходите и други вътрешни документи въз основата, на които може да се направи анализ и извод относно вярното и правилно разпределение на общите разходи, понесени от Доставчика във връзка с изпълнение на договорните задължения.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ всички събрани доказателства, касаещи конкретна сделка подлежат на обективна преценка  и анализ от страна на органа по приходите с оглед установяване на нейната действителност. Съгласно чл. 51 от ДОПК, в правомощията на органа по приходите е да преценява вписванията в счетоводните книги според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч.
С оглед на всички обстоятелства, в тяхната цялост, установени в хода на производството, проверяващите органи ще преценяват разходите за данъчни цели от гледна точка на изискванията на ЗКПО по отношение на размера, състав и необходимост от извършването им.
Предвид изложеното до тук счетоводни разходи, които не са документално обосновани  или пък не са относими към дейността на българското дружество по смисъла на ЗКПО и ЗСч, не се признават за данъчни цели и с тях се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 и/или т. 2 от ЗКПО. 
Независимо от наличието на документална обоснованост на стопанските операции, отразени в счетоводството, тъй като българското дружество и Доставчика на услуги /собственик/ са свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗКПО, следва да се имат предвид разпоредбите на част първа, глава четвърта от ЗКПО „Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане”.
Относно признаването на счетоводни разходи за данъчни цели по първични документи, издадени от Доставчика на услуги по закупуване на стоки, следва да имате предвид и определението дадено с § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО за скрито разпределение на печалбата. При установяване на такова счетоводният финансов резултат на дружеството подлежи на увеличение по реда на чл. 26, т. 11 от ЗКПО. Освен това с разпоредбата на чл. 267 от корпоративния закон предвижда имуществена санкция в размер 20 на сто от начисления разход, представляващ скрито разпределение на печалба. Също така при установяване на скрито разпределение на печалбата, начислените разходи влизат в хипотезата на определението за дивидент по смисъла на § 1, т. 4, буква «в» от ДР на ЗКПО и подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл. 194, ал. 1 и ал. 3, т. 3 от посочения закон.
В предоставения договор, сключен между Доставчикът и Групата е посочено, че «Доставчикът на услуги, самостоятелно или посредством услугите на квалифицирана трета страна, открива, договаря се и сключва договори с доставчиците на стоките, които се предлагат в магазините за продажба на дребно на Групата /наричани в настоящия документ Стоките/ в трети страни, за да гарантира доставката на Стоките.» Във фактурите, издадени от Доставчика, услугите по доставка на стоки са посочени като такса LPO управление.
Информацията предоставена с клаузите на договора не може да послужи за изразяване на категорично становище относно това дали таксите, които се начисляват и изплащат на Доставчика следва да се облагат с данък при източника по реда на чл. 195 от ЗКПО. Това е така, защото само на основание на няколко клаузи в договора не може да се видят в аналитичен разрез всички разходи, които Доставчикът включва в понятието „услуги по закупуване” и да се прецени дали в разходите за услуги по закупуване на стоки има и такива разходи, които имат характер на доходи, облагаеми с данък при източника. Например като: възнаграждения за управление или контрол, доходи от възнаграждения за технически услуги /§ 1, т. 9 от ДР на ЗКПО/, доходи от авторски и лицензионни възнаграждения  /§ 1, т. 8 от ДР на ЗКПО/ и други, които са с източник от Р.България по смисъла на чл. 12 от корпоративния закон.
Ето защо изразяваме мнение, че ако в разходите за услуги по закупуване има такива, които могат да бъдат определени като доходи с източник Р.България по смисъла на чл. 12 от ЗКПО и са начислени в полза на чуждестранно юридическо лице, което няма място на стопанска дейност в страната, същите подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл. 195 от посочения закон. Разграничаването и определянето на сумите, които биха представлявали доход с източник от страната от общата сума на услугите по закупуване, следва да се извърши от дружеството в съответствие с аналитичната информация, с която разполага на база първични и други документи, отразяващи сделките по осигуряване на услуги по закупуване на стоки от Доставчика.
Извършеното разпределение от страна дружеството подлежи на преценка и последващ контрол от страна на органите по приходите, съобразно техните права и задължения по реда на ДОПК.
#3 | 10.02.2012, 11:27
Публикации: 140 / 3
Кети благодаря за бързината....Дааа комисионата е голяма..но е такава.

Ако е скрито разпределение на печалба/ а според мен е/ прибави и глобата която е 50% от стойноста на сделката/тя е през 2007 год./ става доста ужасна картинката.
Всеки да сърба каквото там сам си е надробил...така казвам аз.
#4 | 10.02.2012, 11:34
Публикации: 530 / 19
Малеее голямо черпене ще падне с този комисионна  ;D
#5 | 10.02.2012, 11:47
Публикации: 140 / 3
Така е както казваш....ама "нали" за едно голяяяямо "черпаване" живее човек...най-общо каазано де... :yahoo: :yahoo: :yahoo: :drinks: :drinks: :drinks:
#6 | 10.02.2012, 11:56
Публикации: 530 / 19
Чекай пак да сметнем, че да не объркаме пръстите, че е много важно.

За 200 000 може да викнем по едно за всички тук?

Я виж дал го смятам правилно, че тоя райграс ще ми изяде акъла :P
#7 | 10.02.2012, 11:59
Публикации: 140 / 3
Абсолютно вярно!!! :drinks: :drinks: :drinks:
#8 | 10.02.2012, 12:05
Публикации: 530 / 19
Ха, Наздраве тогава!
 :drinks:

 :P :yahoo:
#9 | 10.02.2012, 17:51
МамаБожка
оххххх ;D ;D ;D ;D ;D скици
#10 | 17.12.2017, 11:07
Публикации: 123 / 2
здравейте
фирмата е платила по банка сума на доставчик без фактура Това е документално необоснован разход , но ако го осчетоводя по този начин и го посоча в увеличение на печалбата, ще имам и скрито разпределение на печалбата заради сумата излязла от банковата сметка на фирмата, а от там трябва да начисля и дивидент ... А мога ли вместо това да осчетоводя 401/503  и после 501/ 401 и така да пропусна всички тези усложнения ? с ордер че собственикът  или управителят е възстановил сумата ? Ще има ли някакви други последици от такова осчетоводяване ? Благодаря предварително за отговорите!
#11 | 17.12.2017, 11:56
Публикации: 9298 / 1557
Не виждам защо набърквате скритото разпределение на печалбата? Не е ли достатъчно да увеличите финансовия резултат за данъчни цели с размера на плащането, за което нямате фактура?
Предполагам, че има доставка и че доставената стока/услуга е включена в себестойността на продукцията Ви
#12 | 17.12.2017, 15:53
Публикации: 8 / 0
Имам подобен казус!! А на някои дори не знам на кой доставчик са платени сумите чрез ПОС терминал. И собственика не знае къде са и за какво са..
Не смятам, че трябва с тях да се увеличава фин.резултат, защото не съм ги осчетоводила като разход,/ и не са  увеличили себестойността на продукцията/
съответно, не са ми  намалили печалбата.
Няма нито да предполагам, нито да гадая за какво са.. Това са платени от сметката на фирмата суми, които собственика трябва да възстанови.
Ще ги закрия както колежката е написала.

#13 | 17.12.2017, 16:05
Публикации: 9298 / 1557
Имам подобен казус!! А на някои дори не знам на кой доставчик са платени сумите чрез ПОС терминал. И собственика не знае къде са и за какво са..
Не смятам, че трябва с тях да се увеличава фин.резултат, защото не съм ги осчетоводила като разход,/ и не са  увеличили себестойността на продукцията/
съответно, не са ми  намалили печалбата.
Няма нито да предполагам, нито да гадая за какво са.. Това са платени от сметката на фирмата суми, които собственика трябва да възстанови.
Ще ги закрия както колежката е написала.
Има разлика между "фирмата е платила по банка сума на доставчик без фактура" и "платени някакви суми от сметката чрез ПОСтерминал". Първото е разход без разходооправдателен документ, второто си е ... харчене.
Да, при Вас най-добрия и единствен вариант е възстановяването на парите от собствиника.
Пълен достъп в КиК Инфо
за 13.75 лв. без ДДС на месец при год. абонамент
По-бързо
По-удобно
По-сигурно*
Абонамент
Последни теми
Последно в Новини
Намери ни във Facebook
Харесай нашата страница
Facebook.com/KiKinfo
и се присъедини към
ПРОФЕСИОНАЛНА СЧЕТОВОДНА ОБЩНОСТ
най-голямата счетоводна група