Това може да Ви е от полза:
ДДС при авансово плащане на цялата стойност за доставката
Лиляна Панева
За разлика от отменения ЗДДС, който бе в сила до края на 2006 г., в действащия закон авансовите плащания не са квалифицирани като "данъчно събитие" за целите на облагането. Въпреки това, по силата на чл. 25, ал. 6 от закона, при авансово плащане, извършено преди възникването на данъчното събитие за съответната доставка, данъкът става изискуем до размера на плащането. При това в съответствие с второто изречение на тази алинея, което е в сила от началото на 2009 г.: "В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане". Изключение правят само авансовите плащания за вътреобщностни доставки (ВОД). Освен тази добавка в ЗДДС чрез промените в ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 4 от 2009 г., в чл. 79 от правилника бе въведена и нова ал. 8, която също е в сила от началото на годината. В съответствие с нея: "При настъпване на данъчно събитие не се издава фактура в случаите, когато за доставката са извършени авансови плащания за цялата стойност на доставката и за които вече са издадени фактури при получаването им." Очевидно е, че в такива случаи ще е налице разминаване между датата на издаване на документа за плащането и изискуемостта на данъка за доставката и датата на нейното получаване и заприходяване. Това се разминава с традиционно възприетия начин за счетоводно отразяване на доставките. То произтича от факта, че до края на 2008 г. при получаването на стока, за която е издадена фактура за авансово плащане, се издаваше окончателна фактура, в която на отделен ред се посочваше размерът на полученото авансово плащане и начисления данък за него, а на друг отделен ред - остатъкът от окончателно дължимият данък за съответната доставка. При извършено авансово плащане за цялата й стойност този остатък е 0. Въвеждането на новата ал. 8 на чл.79 от ППЗДДС има за цел да преустанови тази практика. В резултат на това данъчно задължените лица изпитват колебания по въпроса относно документирането и заприходяването на получените доставки. Техните смущения са особено съществени в случаите, при които е извършено авансово плащане за цялата стойност на дадена доставка, но заплатената стока се предава на купувача на части в продължение на по-дълъг срок. В тази връзка обикновено се задават следните въпроси:
* при 100 на сто авансово плащане отпада ли издаването на окончателна фактура със сума за плащане 0;
* щом като в съответствие с чл. 79, ал. 8 от ППЗДДС не се издава фактура при предаването на стоката с какъв документ се осчетоводява прехвърлянето на собствеността върху нея; и
* ако предаването се документира с приемателно-предавателен протокол, той какви реквизити трябва да съдържа.
Така например, представител на австрийска международна дистрибуторска система за търговия със строителни материали, регистриран у нас като ЕООД, търси отговор на тези въпроси при следните обстоятелства:
Концернът, част от дистрибуторската мрежа на който е дружеството, е възприел в търговската си политика продажбите на стоката му да се извършва изцяло с авансово плащане. В резултат на това, когато клиент иска да закупи стока например на стойност 3000 лв. му се издава проформа фактура за тази стойност, която той плаща по банков път. В срок до петия ден от плащането му се издава авансова фактура за платената сума. На шестия ден му се доставя стока например за 1000 лв., за която се издава фактура като се приспада аванса и остава сума за плащане 0 лв. Остатъкът от заплатената стока на стойност 2000 лв. се доставя например следващия месец и за нея се издава същата фактура. Онагледена с цифри фактурата, която се издава в такива случаи от представителствата на концерна в другите страни, е със следното съдържание:
За първата доставка, осъществена например през м. януари:
Стока: 833.33 лв.
Приспаднат аванс: -833,33 лв.
Общо: 0 лв.
ДДС 20 на сто: 0 лв.
Сума за плащане: 0 лв.
Стоката за останалите 2000 лв., която ще бъде доставена през месец февруари се фактурира по аналогичен начин.
До влизането в сила на новата разпоредба на ал. 8 от чл. 79 на ЗДДС този ред за документиране е прилаган от представителя на концерна и у нас. При нейното действие обаче, той изпитва колебания относно документирането на доставките си, като посочва следния пример:
* получаваме авансово плащане за 3000 лв., преведени по банков път, а доставките се извършват в рамките на следващите три месеца, като всеки месец се доставя стока за 1000 лв. В тази връзка представителят се интересува как да документира всяко едно от прехвърляне на собствеността на стоката - дали при действието на новата разпоредба може да продължи да издава фактура за всяка доставка по 1000 лв., в която да приспада аванса и оставащата сума за плащане да е 0, или прехвърлянето да се прави само с приемателно-предавателен протокол.
Според нас предвид наличието на разпоредбата на чл. 79, ал. 8 от ППЗДДС, представителят на концерна у нас следва да промени начина за документиране на доставките си. В съответствие с чл. 25 , ал. 6 от ЗДДС данъкът за сумата от 3000 лв. става изискуем от него при плащането, а не при извършването на доставката, било тя пълна или частична. По-особената схема за извършване на плащанията по доставките, възприета в търговската политика на концерна, чийто представител е той, не променя този ред.
На практика новата разпоредба на правилника уточнява, че в случаите, при които са извършени авансови плащания за цялата стойност на дадена доставка, при настъпването на данъчното й събитие нова фактура не се издава. В резултат на това за дадения от лицето цифров пример, при който му е преведена сумата от 3000 лв., той следва да издаде на клиента си данъчна фактура за цялото плащане и да начисли в нея ДДС за цялата получена сума. При това в съответствие с чл. 79, ал. 8 от закона при предаването на стоката, т.е. при възникването на данъчното събитие за отделните части от доставката, която е заплатена изцяло, той не следва да издава други междинни или окончателни данъчни документи за целите на ЗДДС.
Що се отнася до документирането на доставките му за счетоводни цели, то може да се извърши с издаването на:
* приемателно-предавателни протоколи за всяка частична доставка, съдържащи необходимите реквизити за цялостно индивидуализиране на доставяните стоки по вид, количество и стойност; или
* междинни фактури за предадените количества, които не са фактури за целите на облагането, т.е. не са данъчни фактури по смисъла на ЗДДС.
Този начин на документиране не противоречи на нормативните разпоредби - нито на ЗСч, нито на ЗДДС, тъй като отчита факта, че поначало реквизитите на документа с името "фактура", използван за целите на облагането, са различни от тези, посочени в чл. 7 от ЗСч. Задължителните реквизити на документа за тези цели са определени в чл.114, ал.1 от ЗДДС, а начинът за неговото използване, номериране и съхраняване са регламентирани изчерпателно в чл. 78 и чл. 79 от ППЗДДС. Сравнението между изискванията към реквизитите на фактурата в чл. 7, ал. 1 от ЗСч и тези на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС показва, че документът, използван от лицата, регистрирани по ДДС, следва да притежава самостоятелни задължителни реквизити, а не само тези, изисквани за първичния счетоводен документ със същото име.
По-особеното в случая е това, че междинните фактури следва да притежават реквизитите, изброени в чл. 7, ал. 1 от ЗСч, и върху тях да бъде изрично отбелязано примерно "Фактура по чл. 7, ал. 1 от ЗСч.", т.е. издадените междинни фактури за частичните доставки да не са данъчни фактури за целите на облагането с ДДС, а такива за счетоводни цели (заприходяване и отчитане на доставените количества). / bcci.bg