от сп. “Счетоводство” Зорница Димитрова, експерт по осигурително право, разглежда въпроса за социалното осигуряване върху разходите за ваучери над 60 лв.
Съгласно чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО (това са наетите по трудов договор, договор за управление и контрол, изборните длъжности, държавните служители и членовете на кооперации) в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд “Пенсии” .
От това правило е въведено изключение с чл. 2, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, съгласно които осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Съгласно чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква “б” от ЗКПО в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:
1. Договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното му договорено основно възнаграждение за предходните три месеца;
2. Данъчнозадълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;
3. Ваучерите са предоставени на данъчнозадълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите, въз основа на конкурс;
4. Сумите по предоставените ваучери, изплатени от данъчнозадълженото лице на оператора, може да се използват само за разплащане по банков път с лицата, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване на данъчнозадълженото лице до размера на номиналната стойност на ваучерите, в случаите, когато същите не са използвани;
5. Лицата, с които операторът е сключил договор за обслужване на наетите лица, са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност.
В практиката са възможни три хипотези за раздаване на ваучери за храна:
1. Ваучерите са на стойност до 60 лева месечно на едно наето лице и са изпълнени всички изброени по-горе условия - в този случай върху стойността им не се внасят осигурителни вноски;
2. Ваучерите са на стойност до 60 лева месечно на едно наето лице, но не са изпълнени другите условия на Закона.
Например:
- В месеца на получаване на ваучерите с допълнително споразумение е намалено основното трудово възнаграждение на лицата с 60 лева. Това действие противоречи на първото условие на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО;
- Работодателят предоставя ваучери, но има влязъл в сила ревизионен акт за задължения по ЗДДС;
- Ваучерите са предоставени от лице, което няма разрешение за тази дейност от министъра на финансите. Това е рядко срещана хипотеза, тъй като обикновено разрешението се предоставя от оператора преди сключването на договора.
В тези случаи върху цялата стойност на ваучерите ще се начисляват осигурителни вноски както за сметка на осигурителя, така и за сметка на осигурените лица.
3. Изпълнени са всички условия на Закона, но раздадените ваучери са на стойност над 60 лева месечно. В този случай върху разликата над 60 лв. се дължат осигурителни вноски.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 6, ал. 11 от КСО, върху социалните разходи се дължат вноски само за фонд “Пенсии”, за ДЗПО и за здравно осигуряване.
Важно е да се знае, че съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, но се включват при ограничаването на дохода до максималния размер на осигурителния доход в поредността на чл. 6, ал. 10, т. 1 от КСО след полученото възнаграждение.
