Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 11 от Кодекса на труда трудовият договор се прекратява без да се дължи предизвестие със смъртта на работника или служителя, т.е. от датата на смъртта. При смърт на работника или служителя, наследниците му са длъжни да уведомят работодателя и да му предоставят копие от смъртния акт, с който се установява смъртта на лицето. Въпросите, които се поставят при това прекратяване на трудовото правоотношение са насочени към правата на наследниците на починалия работник или служител, свързани с получаването на трудово възнаграждение, обезщетения и помощи.
Наследниците на починалия работник или служител имат право на:
1. изработеното, но неполучено трудово възнаграждение, независимо дали става въпрос за основно трудово възнаграждение, допълнителни трудови възнаграждения, както и за положен извънреден труд, ако такъв е полаган;
2. обезщетение за неползван отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ ако работникът или служителят е имал полагаем се, но неизползван платен годишен отпуск. При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за календарна година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските „при смърт на работника и служителя, преди ползването на платен годишен отпуск на наследниците му, се изплаща обезщетение по чл. 224 от КТ пропорционално на полагащия му се платен годишен отпуск до деня на смъртта“. Обезщетението по чл. 224, ал. 1от КТ е дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение и се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок съгласно чл. 228 от КТ При закъснение, работодателят дължи обезщетението, заедно със законната лихва;
3. обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в случай че преди да почине работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. На това основание той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Това обезщетение се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение и се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок съгласно чл. 228 от КТ При закъснение се дължи обезщетението, заедно със законната лихва;
4. помощи по реда на чл. 11, ал. 2 от КСО. При смърт на работника или служителя съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер 540 лв. през 2021 г.
Трудовото възнаграждение, обезщетенията и помощите се получават от наследниците след представяне на удостоверение за наследници. В случай че наследниците са няколко лица, дължимите от работодателя суми могат да бъдат изплатени на един от тях, за което той трябва да представи заявление до работодателя, придружено с удостоверението за наследници и документ за упълномощаване по подходящ начин на един от наследниците да получи сумите, нотариално заверено пълномощно от останалите наследници.