Д1 при граждански договор

3_4079/26.08.2008 г.

 КСО, чл. 6, ал. 10;
 КСО, чл. 9, ал. 8;
 Наредба № Н-8, чл. 2, ал. 1, т. 2

 Относно: подаване на данни с Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице”

 Постъпило е запитване във връзка с приложението на осигурителното законодателство. Според изложеното в същото в дружество „Х” работи лице по договор за управление и контрол, осигурено при друг работодател на максималния осигурителен доход за 2008 г. - 2000 лв. Върху получените от лицето суми по договора за управление дружеството счита, че не дължи осигурителни вноски, но удържа и внася данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ. В дружеството работи и лице по граждански договор, осигурено при друг работодател на максималния осигурителен доход, за което същото удържа и внася данък по чл. 43 от ЗДДФЛ. Във връзка с гореизложеното поставя следните въпроси:
 1. За лицето, получаващо доход по договор за управление и контрол, следва ли дружеството да подава данни с Декларация обр. 1?
 2. Дължат ли се осигурителни вноски върху дохода, получен от лицето, полагащо труд без трудово правоотношение? Ако се дължи само данък следва ли за същото лице да се подават данни с Декларация обр. 1?
 При така изложената фактическа обстановка с оглед нормативните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 69/2008 г.) и Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн. ДВ бр. 1 /2006 г., посл. изм. ДВ бр. 8/2008 г.) изразяваме следното становище:
 По първи въпрос:
 Осигурителните вноски за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход при спазване последователността на доходите, определена в чл. 6, ал. 10 от КСО, както следва:
 1. доход по трудови и/или по служебни правоотношения, по договори за управление и контрол на търговски дружества и от трудова дейност като член-кооператори;
 2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
 3. доходи за работа без трудово правоотношение (граждански договори).
 Когато по едно от правоотношенията е достигнат максималния размер на месечния осигурителен доход, за който е възникнало задължение за внасяне на осигурителни вноски, върху останалите доходи, получени на друго основание, не се дължат осигурителни вноски. В тези случаи прослуженото време на лицата, през което не са внасяни осигурителни вноски, им се зачита за осигурителен стаж само в случаите по чл. 9, ал. 8 от КСО. Според тази разпоредба за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което са работили по трудов договор при пълно работно време и:
  по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа;
  са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества;
  са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност.
 В запитването не е уточнено на какво друго основание лицето е осигурено върху максималния размер на месечния осигурителен доход, а се казва, че лицето е осигурено при друг работодател. Предвид редът за внасяне на осигурителните вноски, определен в чл. 6, ал. 10, според който в тази поредност трудовите правоотношения са поставени на първо място, приемаме, че става въпрос за трудов договор.
 Хипотезата, в която едно лице работи едновременно по трудово правоотношение при пълно работно време и по договор за управление и контрол, не е предвидена в чл. 9, ал. 8 от КСО. Когато през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от месец (чл. 38, ал. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). В съответствие с текста на чл. 6, ал. 2 от КСО осигурителният доход на лицето за това време е сборът от осигурителните доходи, формирани поотделно за всяко едно от основанията - това по трудовото правоотношение и по договора за управление и контрол. При условие, че лицето е осигурено на максималния размер на месечния осигурителен доход по трудовия договор, върху възнаграждението му по договора за управление и контрол не следва да се внасят осигурителни вноски.
 Възможна е и друга хипотеза: лицето е осигурено на максималния размер на осигурителния доход като самоосигуряващо се лице в качеството на едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество, упражняващ свободна професия или занаятчийска дейност, регистриран земеделски производител и тютюнопроизводител или по граждански договор. Предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от КСО в този случай осигурителни вноски са дължими върху пълния размер на дохода по договора за управление и контрол, но не повече от максималния осигурителен доход. В случай, че същият е по-малък от максималния осигурителен доход, осигурителни вноски се дължат по другото основание върху разликата до максималния осигурителен доход.
 Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” (приложение № 1 към наредбата) се подават данни за дните в осигуряване, възнаграждението, осигурителният доход; осигурените социални рискове, осигурителните вноски за осигурените лица и самоосигуряващите се, начисления облагаем доход, ползваните данъчни облекчения чрез работодателя и начисления данък за доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ.
 В разглежданата първа хипотеза данни за дните в осигуряване, осигурителния доход и задължителните осигурителни вноски по договора за управление и контрол не се подават с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице”, тъй като по този договор осигурителни вноски не се дължат (лицето е осигурено на максималния размер на осигурителния доход по трудовия договор). По отношение на данъка по чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ, който от 1 януари 2008 г. (§1, т. 26, буква „з” от ДР на ЗДДФЛ), следва да се начислява и удържа от доходите за управление и контрол, включително на членове на управителни и контролни органи на предприятия, обръщаме внимание за следното:
 В Указанията за попълване на декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” за т. 12 „Вид осигурен” са предвидени следните кодове:
  код 21 – за лица, работещи по втори или допълнителен трудов договор, за които осигурителните вноски при основния работодател са внесени върху максималния осигурителен доход и осигурителният стаж се зачита на основание чл. 9, ал. 8 от КСО.
  код 23 – за самоосигуряващи се, осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, избрали да подават еднократно декларация и са осигурени върху максималния размер на осигурителния доход по трудово правоотношение, и осигурителният им стаж се зачита на основание чл. 9, ал. 8 от КСО
 Видно е, че декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” се подава само в хипотезите на чл. 9, ал. 8 от КСО за лицата, осигурени върху максималния размер на осигурителния доход по трудово правоотношение. Когато тези лица получават доходи и по договори за управление и контрол, се попълва декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” само за осигурителният им стаж по трудовите правоотношения. За правоотношенията по договора за управление и контрол не се подава Декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице”, тъй като за този период не се дължат осигурителни вноски и не е предвидено това време да се зачита за осигурителен стаж без да се внасят осигурителни вноски. Ето защо, в Указанията за попълване на Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” не е предвиден код, по който да се подава декларацията.
 На основание гореизложеното, към настоящия момент няма техническа възможност в упоменатата хипотеза да се подава декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице”, в която да се попълват данни само за начисления и подлежащ на удържане данък по чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ, без дни в осигуряване и/или дни без осигурителни вноски, които се зачитат за осигурителен стаж.
 По втори въпрос:
 Поради факта, че доходите за работа без трудово правоотношение са на последно място в поредността на доходите по чл. 6, ал. 10 от КСО, върху които се дължат осигурителни вноски, когато лицето е осигурено на максималния размер на осигурителния доход на друго основание, осигурителни вноски върху същите не се дължат.
 Аналогично на договорите за управление и контрол договорите за работа без трудови правоотношения са изключени от разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от КСО. Когато през календарния месец лицето е било осигурено на максималния месечен размер на осигурителния доход по трудово правоотношение и същевременно получава доход за работа без трудово правоотношение, за осигурителен стаж се зачита не повече от месец (чл. 38, ал. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). Съответно и в този случай в Указанията за попълване на Декларация обр. 1 не е предвиден код в т. 12 „Вид осигурен”, по който да се подава декларацията с данни за работа без трудово правоотношение, когато върху получаваните възнаграждения не се дължат осигурителни вноски. Напомняме също, че в т. 31 от Декларация обр. 1 се посочва начисления месечен облагаем доход само по чл. 24 от ЗДДФЛ, т.е. само по трудови правоотношения по смисъла на същия закон.