Обезщетение за неизползван отпуск

Чл. 228. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Но има значение откъде е тази разлика от 530 до 1600 лв. - какви са тези начисления, с постоянен характер ли са ............
Само с дадената от Вас инфирмация, не може да дадем точен отговор

Ами с постоянен характер са били за времето в което съм работил във фирмата. Били са на база премии.

Ако са с постоянен характер /а това може да видите от Вътрешните правила за раб.заплата на фирмата/ трябва върху тези 1600 лв. да начислят отпуска

Чл. 3. Брутната работна заплата се състои от:
1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда;
2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор;
3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.

Тези така наречени премии, договорени ли са в трудовия Ви  договор? Ако не са няма как да влезнат в брутната заплата като заплащане с постоянен характер. При нас премиите не влизат в сформиране на брутната заплата.

из НАРЕДБА ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА
…
Чл. 17. (1) В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.

Освен допълнителните възнаграждения за стаж и професионален опит (по чл.12) и допълнителните възнаграждения за научни степени (по чл.11), то съгласно чл. 15 ал.2 от същата наредба за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

В практиката редица допълнителни възнаграждения, които може да не са включени в трудовия договор са определени от работодателя, като допълнителни възнаграждения, които не са с постоянен характер, като: месечни, годишни, коледни и други премии и бонуси, защото те не зависят единствено от отработеното време, каквото е изискването на чл. 15 ал.2 от НСОРЗ, за да се окачестват, като допълнителни възнаграждения с постоянен характер.

Ето и е едно съдебно решение в тази насока:
http://www.rs-tar.org/files/00634510/61962110.htm

“Съгласно чл.22 от НСОРЗ организацията на работната заплата в предприятието се регламентира с вътрешни правила, утвърждават се от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове и договореното в КТД. Т.е. работодателят е свободен да определя правилата на организация на работната заплата и тази свобода не подлежи на съдебен контрол, стига да не противоречи на нормативните актове, наредбата и договореното по КТД. Така изготвените от ответника вътрешни правила по никакъв начин не противоречат, нито на наредбата, нито на КТД. Съгласно тези правила, допълнителните възнаграждения, които са начислявани към брутното трудово възнаграждение на ищеца са от категорията на допълнителни възнаграждения с непостоянен характер.

Съгласно чл.17, ал.1, т.3 от НСОРЗ, при изчисляване на дължимите по КТ обезщетения, в брутното трудово възнаграждение не се включват допълнителните такива , които имат непостоянен характер. Това означава, че при формиране на брутното трудово възнаграждение за определяне на дължимите обезщетенията по чл.220, чл.222, ал.3, чл.224, чл.177 от КТ, както и обезщетението по чл.24 от КТД, тези допълнителни възнаграждения не следва да се включват.”

Тогава когато лицето придобива право да му бъде изплатено, т.е. от деня от когато е освободено и вече не е на работа

Да, законно е.

Не.

Marpan_64, бихте ли ми казали дали същото се отнася , ако работника напусне на 10.02. За 2013г. трябва ли да се изплати обезщетение за платен отпуск за 2 дни?

Ако напуска през м.02 - трябва да има платено обезщетение за неползван отпуск.

34.28 лв.

Тази сума от 34,28 лв. и аз не успях да я получа.