Фиш VIII.II.2 - Доставки на стоки, които се изпращат или превозват от територията на страната до трета страна или територия

ФИШ VIII.II.2 ДОСТАВКИ НА СТОКИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ИЛИ ПРЕВОЗВАТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА ДО ТРЕТА СТРАНА ИЛИ ТЕРИТОРИЯ За улеснение, в настоящия фиш се използват понятията: Износител – лице, което осъществява доставки на стоки, които се изпращат или превозват от територията на страната до трета страна или територия. Износ – доставки на стоки, които се изпращат или превозват от територията на страната до трета страна или територия. Понятията нямат легална дефиниция в ЗДДС. НАПОМНЯНЕ: В Глава трета от действащия ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.) се въвежда ново понятие – “облагаеми доставки с нулева ставка на данъка”, което в известен смисъл замества терминологично понятието “износ”, използвано в действащия до 31.12.2006 г. ЗДДС (отм.). С ДВ – бр. 52 от 2022 г., считано от 01.07.2022 г. заглавието на Глава трета в ЗДДС е изменено на „Освобождаване с право на приспадане на данъчен кредит“. Следва да се има предвид, че облагаеми с нулева ставка са и редица други доставки извън посочените в глава трета от ЗДДС. (виж Фиш VI.2 Доставки с нулева ставка) Доставки на стоки/движими вещи, изпратени или транспортирани от територията на страната до трета страна или територия: 1. от или за сметка на доставчика; ОПРЕДЕЛЕНИЕ 2. от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната. Износ не е налице, когато стоките по т. 2 на чл. 28 от закона са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди. РЕД НА ОБЛАГАНЕ НУЛЕВА СТАВКА За бъде приложена на нулева ставка за тези доставки, износителят трябва да докаже чрез документи действителността на извършения износ! За целите на удостоверяването на обстоятелствата, характеризиращи износа и обуславящи прилагането на нулева ставка, в ППЗДДС са посочени документите, чрез които се доказва износа за целите на ЗДДС. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи: 1. (доп. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., изм. - ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 08.01.2019 г.) митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, УДОСТОВЕРЯВАНЕ удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото НА НАЛИЧИЕ НА законодателство; 2. фактура за доставката или друг документ в случаите, когато ОБСТОЯТЕЛСТВА ЗА доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката, от който ИЗНОС е видно, че предмет на доставката е изнесената стока (т. 2 на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС - доп., ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.); 3. документ за превоза на тези стоки. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ППЗДДС, когато стоките се изпращат или превозват до трета територия, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи: 1. фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока (т. 1 на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС - доп., ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.); 2. документ за превоза на тези стоки; 3. писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на трета територия. Съгласно чл. 21, ал. 3 от ППЗДДС (ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.), когато стоките се изпращат или превозват до трета страна или територия чрез пощенски и/или експресни пратки съгласно Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи: 1. документ, от който да е видно, че изпратените или превозените стоки са изнесени; 2. фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката по ЗДДС, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока. Съгласно новата ал. 4 на чл. 21 от ППЗДДС, в сила от 27.06.2023 г., когато стоките се изпращат или превозват до трета страна от доставчик, който не е установен на територията на Европейския съюз, УДОСТОВЕРЯВАНЕ за доказване на доставката по чл. 28а от закона доставчикът следва да разполага със следните документи: НА НАЛИЧИЕ НА 1. митническа декларация за износ, в която чрез съответните кодове съгласно приложимото митническо законодателство на Съюза ОБСТОЯТЕЛСТВА ЗА са посочени идентификационният номер по ДДС на доставчика и ИЗНОС номерът на фактурата за извършената от него доставка на стоките, обект на износ; 2. фактура за доставката; 3. документ за превоза на тези стоки. Когато доставчикът не се е снабдил с документите, доказващи извършването на доставката, до изтичането на календарния месец, следващ изтичането на календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема с приложимата ставка на данъка по чл. 66 или 66а от закона (чл. 37, ал. 2 от ЗДДС, чл. 39 от ППЗДДС). Този ред не се прилага при получени авансови плащания. (чл. 37, ал. 3 от ЗДДС, чл. 39 от ППЗДДС). Алинея 1 на чл. 39 от ППЗДДС е допълнена с ДВ – бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г., и изменена с ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г. Виж становище изх. № 44-00-28/17.12.2007 г. на НАП относно удостоверяване на наличие на обстоятелства за доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Общността по чл. 28, т. 1 и 2 от ЗДДС. Виж становище изх. № 24-39-118/06.02.2019 г. на НАП относно Износителите могат да получат възстановяване на данъка, ДАНЪЧЕН КРЕДИТ начислен върху различните елементи на цената на изнесените стоки (право на ДК). ЗАБЕЛЕЖКА: Според терминологията, използвана в Шеста директива на Съвета 77/388/ЕИО (действаща до 31.12.2006 г.) и Директива 2006/112/ЕО (в сила от 01.01.2007 г.), износът се освобождава от ДДС, като освобождаването е с право на данъчен кредит. В българското данъчно законодателство е възприето доставките, които са освободени, но са с право на ДК, да се облагат с нулева ставка на данъка, т.е. да се третират като облагаеми доставки. На практика, при облагане с нулева ставка, получателят по доставката не плаща ДДС по фактурата на доставчика и ефектът на освобождаване на износа е постигнат.