Фиш II.II.2 - Непризнати разходи за данъчни цели

ФИШ II.IІ.2 КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК НЕПРИЗНАТИ РАЗХОДИ ЗА ДАНЪЧНИ ЦЕЛИ НЕПРИЗНАТИ РАЗХОДИ ЗА ДАНЪЧНИ ЦЕЛИ Съгласно чл. 26 от ЗКПО счетоводните разходи, изброени в т. 1 – т. 12 на посочената разпоредба не се признават за данъчни цели: Т. 1 Разходи, несвързани с Тук се включват всякакви разходи, дейността. които не са присъщи или иначе казано са чужди или потенциално не създават доход за дейността на данъчно задълженото лице. Т. 2 Разходи, които не са Изискванията за документална документално обоснованост са посочени в чл. 10 от обосновани по ЗКПО (Виж Фиш I.5). смисъла на ЗКПО. Т.3 Разход за начислен След като разходът - носител на ДДС, данък или ползван не е признат за данъчни цели, данъчен кредит по отчетеният като разход косвен данък реда на ЗДДС, когато също не се признава за данъчни цели. разходът от Например: Разход за ДДС, свързан с стопанската операция, разходи, посочени н чл. 26, т. 1 и 2. с която е свързан ДДС, не е признат за данъчни цели. НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, 2025 Т.4 Разход, отчетен от Тази данъчна регулация се доставчик по ЗДДС за основава на това, че ДДС е косвен начислен от него или данък, който се понася от от органа по получателя по съответната приходите ДДС за доставка и не следва да засяга извършена доставка. данъчния финансов резултат на доставчика, освен в случаите, когато няма как фактически да Изключения: бъде възстановен от получателя, какъвто е случаят на 1.начисления данък при безвъзмездни дерегистрация по ЗДДС. доставки Например: Когато при Отчетеният разход за ДДС ще бъде признат само извършване на ревизии органът по когато основата, върху която е начислен данъка приходите доначисли ДДС, представлява признат за данъчни цели разход. ревизираното лице не изисква Следва да е ясно, че ако например безвъзмездната доставка е с характер на разход, доначисления данък от несвързан с дейността, то няма логика с разхода контрагентите си, а го поема за от данъчната основа да бъде увеличен своя сметка, съответно отчита счетоводния финансов резултат, а да не се разход в размера на доначисления преобразува с разхода за ДДС. данък. Този разход не е признат за данъчни цели, т.е. представлява 2. начисления данък при доставки по повод данъчна постоянна разлика, тъй- дерегистрация по ЗДДС като при обичайното положение, този данък би следвало да е да 3.разходи, отчетени в резултат на корекция на сметка на клиента. данъчен кредит по ЗДДС Този текст се отнася за корекциите в посока на намаление на данъчния кредит, защото в този случай се отчита разход. Примери за случаи, които попадат в обхвата на второто изречение на т. 4 на чл. 26 от ЗКПО са следните корекции на данъчен кредит: при изменение на данъчната основа или при промяна на вида на доставката; при използване на стоки или услуги за доставки или дейности без право на данъчен кредит, когато лицето изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за тези стоки или услуги и т.н. Следва да се има предвид, че тук не се включват разходите от корекции на данъчен кредит по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС (при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоки, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независимата икономическа дейност е приспаднат данъчен кредит) – те не са данъчно признати съгласно чл. 28, ал. 4 от ЗКПО. НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, 2025 Т. 5 Последващите Например: разходите от обезценка на разходи, отчетени по вземане, възникнало в резултат на повод на вземане, начислен ДДС или ползван данъчен възникнало в резултат кредит по чл. 26, т. 3 и 4. на начислен данък или По принцип разходите от обезценки ползван данъчен на вземания представляват данъчни кредит по т. 3 и 4, 8 и временни разлики, чието третиране е 10. регламентирано с разпоредбите на чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО, но тези разпоредби не се прилагат по отношение на разходите от обезценка на вземане, възникнало в резултат на начислен ДДС или ползван данъчен кредит по чл. 26, т. 3 и 4. Следвайки данъчното третиране на разходите по чл. 26, т. 3 и 4, и разходите от обезценки на вземането се превръщат в данъчни постоянни разлики – непризнати за данъчни цели разходи. В противен случай би се получило различно данъчно третиране на един и същ по естеството си разход в зависимост от това дали предприятието извърши или не обезценка на вземането. Този подход се прилага и по отношение на последващите разходи, отчетени по повод вземане, възникнало в резултат на начислен данък при източника (чл. 26, т. 8) и за разходите по чл. 26, т. 10. НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, 2025 Тук се включват отчетените като разход от данъчно задълженото лице Т.6 Разходи за глоби, имуществени санкции за нарушаване на нормативни актове, лихви за начислени просрочие на публични задължения и т.н. Обхватът на публичните държавни и общински вземания е определен в чл. глоби, 162 от ДОПК. Лихвите за просрочие на частни държавни и общински конфискации, вземания не попадат в обхвата на чл. 26, т. 6 от ЗКПО. Тази разпоредба не се включително прилага и по отношение на разходите за неустойки и лихвите по договори с по чл. 307а от търговски или гражданскоправен характер. Наказателния кодекс и други санкции за От 01.01.2013 г. т. 6 е допълнена с разходи за конфискации, съгласно нарушаване чл. 307а от Наказателния кодекс – предметът на подкупа подлежи на конфискация. на За престъпно придобитото имущество съществуват правни норми в нормативни Наказателния кодекс (НК) и Наказателно-процесуалния кодекс актове, (НПК). НК предвижда наказателна отговорност за извършителите на лихвите за престъпления, която включва и наказанията "конфискация" и "глоба". просрочие на След доказване на вината, съдът постановява отнемане на публични придобитото чрез престъпление – или като самостоятелна санкция, държавни или където е предвидено наказанието „конфискация“, или по специалния общински ред, визиран в чл. 307а НК („предметът на престъпленията по този задължения. раздел се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност“). Счетоводно отразените в тази връзка разходи, не се признават за данъчни цели. НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, 2025 Т .7 Разходи за дарения В ЗКПО е възприета концепция за извън посочените в чл. облагане с данък върху разходите само 31. на разходи, които са свързани с дейността, а разходите за дарения очевидно не са такива. Поради това тези разходи са определени като разходи, които не се признават за данъчни цели и съответно с тях се увеличава счетоводния финансов резултат за целите на определяне на данъчния финансов резултат. По реда на тази разпоредба се регулира и превишението на разходите за дарения над размерите, посочени в чл.31, които са признати за данъчни цели. (Виж Фиш ІІ.ІІ.6). Т. 8 Разходи за данък, Облагането на определени доходи с който подлежи на данък при източника означава, че удържане при данъчната тежест следва да бъде източника и е за понесена от лицата, получатели на сметка на платеца на доходите и носители на задължението. дохода. В практиката са налице случаи, при които платецът на дохода понася за своя сметка дължимия от получателя данък, съответно отчита този данък като разход. Целта на разпоредбата на чл. 26, т. 8 от ЗКПО е да регулира именно тези случаи, при които тежестта на данъка при източника се понася вместо от получателя от платеца на доходите и е отчетен от последния като разход. Друг мотив за възприетото данъчно третиране е обстоятелството, че при начисляване на доходите, подлежащи на облагане с данък при източника, като разход се отчита брутният им размер. Предвид това, отчитането като разход на фактически неудържан данък при източника, би довело до повторно намаление на счетоводния финансов резултат с един и същ разход. НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, 2025 Т. 9 Разходи за работна За 2007 г. нормативният акт, който заплата в търговските регламентираше материята относно дружества с над 50 на разходите за работна заплата в сто държавно или търговските дружества с над 50 на сто общинско участие, държавно или общинско участие е превишаващи Наредбата за образуване на определените с средствата за работна заплата в нормативни актове търговските дружества с над 50 на сто средства. държавно или общинско участие в капитала през 2007 г. (приета с ПМС № 111 от 15.05.2007 г., обн. ДВ. бр.40 от 18 Май 2007г.) . За 2008 г. не е налице аналогичен нормативен акт. Това е потвърдено и в становище на МТСП изх. № 12/135/14.01.2009 г. С оглед липсата на нормативен акт за 2008 г., в свое писмо изх. № 16-12- 5/16.01.2009 г. дирекция „Данъчна политика” при МФ е изразила становище, че за тази година не следва да се прилага чл. 26, т. 9 от ЗКПО. Данъчното третиране за съответната година ще зависи от наличието или липсата на нормативен акт за образуване на средствата за работна заплата, аналогичен на цитирания за 2007 г. Т. 10 Разход, отчетен при Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗДДС реализиране на регистрирано лице - получател по отговорност за облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен дължимия и невнесен данък от друго ДДС в случаите по чл. регистрирано лице, доколкото е 177 от ЗДДС. ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. Разходът, отчетен във връзка с реализиране на отговорността, не е признат за данъчни цели. НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, 2025 Т. 11 Разходи, които Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО представляват скрито „скрито разпределение на печалба“ разпределение на са: печалбата а) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по § 1, т. 4, букви а“ и „б“ от ДР на ЗКПО; б) начислените разходи за лихви (освен ако условията на заема не са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в нормативен акт), когато са налице поне три от следните условия: аа) заемът превишава собствения капитал на платеца на дохода към 31 декември на предходната година; бб) изплащането на заема или на лихвите по него не е ограничено с фиксиран срок; вв) изплащането на заема или на лихвите по него или размерът на лихвите е в зависимост от наличието или от размера на печалбите на платеца на дохода; гг) изплащането на заема е в зависимост от удовлетворяване исканията на други кредитори или от изплащането на дивиденти. Във връзка с даденото в чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ право на работодателите да изберат да облагат доходите в натура, представляващи разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО с данък върху разходите по реда на същия закон, както и направените в тази връзка промени в ЗКПО по отношение на данъчното третиране на разходите в натура, свързани с лично ползване на служебни активи (вж. Раздел VII.IV „Данък върху разходите, свързани с използване на служебни активи за лични нужди” от наръчника) е необходимо да се прави НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, 2025 разграничение по отношение на случаите, при които са налице разходи, несвързани с дейността или разходи с характер на скрито разпределение на печалбата, от тези, при които се касае за доходи в натура, подлежащи на облагане с данък върху разходите. Например:  Ако предоставянето на активи на разположение на дадено физическото лице не е възможно да бъде третирано като възнаграждение за положен от последното труд, за оказана услуга и т.н., данъчното третиране на отчетените разходи ще е подчинено на разпоредбите на чл. 26, т. 1 или т. 11 от ЗКПО.  При констатиране на лично ползване на служебни активи от лице, което не се явява наето по трудово правоотношение по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ (в т.ч. по договор за управление и контрол или по правоотношение за полагане на личен труд по смисъла на § 1, т. 26, б. „и“ от ДР на ЗДДФЛ). В този случай ще се приложи механизмът за данъчно третиране на скрито разпределение на печалбата по смисъла на т. 5 , б. „а“ на § 1 от ДР на ЗКПО.  В случаите когато използването на недвижим имот не е свързано дейността на дружеството, а удовлетворява изцяло частен интерес на собственика на последното следва да се приложи чл. 26, т. 11 от ЗКПО. Разходи за подкуп Тази разпоредба е свързана със Т. 12 и/или прикриващи задължението на Република подкуп на длъжностно България, като държава - страна по лице или на чуждо Конвенцията на Организацията за длъжностно лице. икономическо сътрудничество и развитие за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, да приведе законодателството си в съответствие с разпоредбите на конвенцията и Препоръките от 2009 г. за по-нататъшна борба с подкупването чрез въвеждането на изрична забрана за признаване на подкупите като разходи за данъчни цели. НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, 2025 Новата т. 13 на чл. 26 от ЗКПО е Т. 13 приета с § 24 от ПЗР на ЗИДЗХ (ДВ Разходи за бонуси по бр. 42/14.05.2024 г.). Закона за хазарта. Съгласно § 1, т. 27 от ДР на ЗХ „Бонус“ е всяка форма на промоционална оферта, която се предлага, за да се привлекат нови участници или да се задържат съществуващи такива чрез предоставяне от организатора на хазартни игри на вид стимул за участие в игрите, включително и предоставяне на виртуални бонус средства и безплатни залози. НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, 2025