Фиш II.III.2 - Данъчни временни разлики от последващи оценки на активи и пасиви

ФИШ II.IІІ.2 КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК ДАНЪЧНИ ВРЕМЕННИ РАЗЛИКИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИ ОЦЕНКИ НА АКТИВИ И ПАСИВИ Общият принцип за възникване на данъчни временни разлики от последващи оценки на активи и пасиви е установен с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО, а тяхното обратно проявление е регламентирано в чл. 35, ал. 1 от същия закон (Виж Фиш II.III.1). От тази обща постановка са налице няколко изключения, които са посочени в чл. 34, ал. 2 и чл. 35, ал. 2 и 3 от закона. По отношение на някои активи и пасиви ЗКПО съдържа специфични разпоредби за данъчно третиране на възникването и обратното проявление на временните разлики (чл. 36 – чл. 43). Приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми също са обект на специфично данъчно третиране (виж по- долу). ВЪЗНИ ПРИХОДИ И РАЗХОДИ ОТ ОБРАТН КВАНЕ ПОСЛЕДВАЩИ ОЦЕНКИ НА АКТИВИ О НА ДВР И ПАСИВИ ПРОЯВЛ ЕНИЕ НА ДВР Не се признават за данъчни цели в Признават се за данъчни цели в годината на счетоводното им годината на отписване на съответния отчитане (чл. 34, ал. 1) актив или пасив (чл. 35, ал. 1) Изключение Изключение 1 Не се прилага по отношение на Когато стойността на отписаните през текущата година материални запаси от счетоводни приходи и разходи от конкретен вид превишава стойността на последващи оценки на парични материалните запаси от този вид към 31 позиции в чуждестранна валута по декември на предходната година, централния курс на Българската непризнатите приходи и разходи по чл. народна банка (чл. 34, ал. 2). 34 за този вид материални запаси през предходни години се признават за данъчни цели през текущата година (чл. 35, ал. 2). Изключение 2 Алинеи 1 и 2 не се прилагат в случаите на липси и брак на активи, които не са признати за данъчни цели по реда на чл. 28. (Виж Фиш ІІ.ІІ.4) НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, 2025 СПЕЦИФИЧЕН СЛУЧАЙ - ВЗЕМАНИЯ Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 (виж Фиш ІІ.ІІІ.4). От цитирания текст е видно, че признаването на разход от отписване на вземания като несъбираеми и на разход от последваща оценка на вземания се подчинява на едно и също данъчно третиране, а именно такъв разход не е данъчно признат, ако не е настъпило някое от обстоятелствата по чл.37. С разпоредбата на § 21 от ПЗР на ЗКПО е регламентирано, че обложената за данъчни цели част от провизиите на вземанията (по действащото до 31 декември 2001 г. счетоводно законодателство) в нефинансовите предприятия, с която не е намален финансовият резултат по реда на чл. 23, ал. 3 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане през следващи години, се смята за непризнат разход от последваща оценка на вземане по реда на чл. 34 от този закон. НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, 2025