Фиш XII.I.2 - Европейското право в областта на прякото данъчно облагане

ФИШ XII.I.2 ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО В ОБЛАСТТА НА ПРЯКОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ Данъчното облагане е сфера, която е в суверенитета на държавите-членки с изключение на случаите, когато данъците могат да се използват за изкривяване на конкурентната среда в рамките на Европейския съюз. За разлика от косвеното данъчно облагане, където се изисква висока степен на хармонизиране, при прякото данъчно облагане не е необходима такава хармонизация. Европейската комисия дълго време лансира идеята, че не само косвените данъци, но и преките данъци също имат значение за конкурентоспособността на компаниите, базирани в различни държави-членки. Затова и директивите в областта на прякото данъчно облагане са приети много по-късно от директивите в областта на косвените данъци. Основната цел на всички директиви в областта на преките данъци е в общия европейски пазар да се създадат условия за бизнеса, аналогични на тези на националния пазар. Данъчното третиране на бизнес отношения и сделки между компании от различни държави членки не би следвало да е по-неблагоприятно от данъчното третиране на аналогични отношения между задължени лица от една държава членка. Съгласно § 2 от ДР на ЗКПО този закон въвежда разпоредбите на:  Директива 2001/86/ЕО на Съвета за допълнение на Устава на Европейското дружество по отношение на участието на заетите лица;  Директива 2003/72/ЕО на Съвета за допълнение на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите;  Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки;  Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 г. относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ, L 345/8 от 29 декември 2011 г.);  Директива 2013/13/ЕС на Съвета от 13 май 2013 г. за адаптиране на някои директиви в областта на данъчното облагане поради присъединяването на Република Хърватия (ОВ, L 141/30 от 28 май 2013 г.); НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, 2025  Директива 2014/86/ЕС на Съвета от 8 юли 2014 г. за изменение на Директива 2011/96/ЕС относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ, L 219/40 от 25 юли 2014 г.);  Директива (ЕС) 2015/121 на Съвета от 27 януари 2015 г. за изменение на Директива 2011/96/ЕС относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ, L 21/1 от 28 януари 2015 г.);  Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (ОВ, L 193/1 от 19 юли 2016 г.;  Директива (ЕС) 2017/952 на Съвета от 29 май 2017 година за изменение на Директива (ЕС) 2016/1164 по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави;  Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (ОВ, L 328/1 от 22 декември 2022 г.) . НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, 2025