Точно това щях да попитам. Как след това следва да се нанесат тези данни в СИС, защото в т.5

"Осигурителен доход от сумата по тази сметка, върху който се дължат осигурителни вноски  (попълва се от физическото лице, като се има предвид посоченото в т. 3 и 4 от допълнителните данни)"

следва да посочим сумата по СИС (общата за целия период), намалена с 25%, а след това изчислените осигуровки в т.6, които уж са изчислени на база т.5 са съвсем различни (те реално може и да съвпаднат, но както казах, ако имаме изключение - 0лв осиг. доход за някой от месеците).



Само като допълнение: ако през някои от 5-те месеца (да кажем от първите 4) осигурителния доход по настоящия граждански договор по една или друга причина е 0лв (примерно лицето е достигнало максимален осигурителен доход). Тогава за въпросния месец и осигуровките ще са 0лв, но какво става с изчислението на данъка през 5тия месец.
Петият месец следното ли ще е изчислението
сумата по СИС = 5000
- 25% НПР (1250лв)
= осиг. доход по СИС = 3750лв ?????? (то в случая това играе ли някаква роля за определянето на осигуровките по ГД?)
- осигуровките за петте месеца (4 * 83,25лв + 1*0лв = 333лв)
= сума,подлежаща на облагане = 3417лв
- ДОД (3417*0,1= 341,7лв)

сума за получаване = 4325,3лв (5000 - 333 - 341,7лв)

Така ли ще е последният месец?
Да кажем, че искам да си разработя един изчислителен модул, в който това раздробяване по месеци да се прави месец за месец, обаче данъкът няма как, тъй като веднъж 4 пъти ще трябва да изчислява само осигуровки, а петия път осигуровки (за 5-тия месец) и общо данък за целия период (от януари до май). Под ведомост визирах просто електронна справка за всеки месец.
Мен точно данъкът ме интересува всъщност. Дали би било правилно, ако на лицето се издадат, макар и със закъснение, служебни бележки за всеки месец с начислени осигуровки и данък (поотделно), а не на веднъж  (говоря за данъка) след края на 6-тия месец, т.е. или по друг начин казано, ако ги начислявам във ведомост за плащане, може ли като отделни 5 записа, а не като 1?
Здравейте,
Имам следния казус.
Ако работодател сключи граждански договор с едно лице за срок от 5 месеца (да речем от януари до май) с възнаграждение 5000 лв. След изтичане срока на договора, работодателя заплаща на лицето (веднъж в края на периода). Трябва ли работодателят да раздели сумата от 5000 лв на броя месеци и да изчисли осигуровките за всеки от месеци, респ. данъка, или не, т.е. правилно ли разсъждам в описания по-долу случай;

Месец 1: 1000-25%.1000 = 750 -> осигурителен доход, върху който се начисляват осигуровки (83,25лв). Сума подлежаща на авансово облагане 666.75лв. Дължим авансов ДОД 66.68лв. Сума за получаване 850.07лв.
Месец 2: 1000-25%.1000 = 750 -> осигурителен доход, върху който се начисляват осигуровки (83,25лв). Сума подлежаща на авансово облагане 666.75лв. Дължим авансов ДОД 66.68лв. Сума за получаване 850.07лв.
Месец 3: 1000-25%.1000 = 750 -> осигурителен доход, върху който се начисляват осигуровки (83,25лв). Сума подлежаща на авансово облагане 666.75лв. Дължим авансов ДОД 66.68лв. Сума за получаване 850.07лв.
Месец 4: 1000-25%.1000 = 750 -> осигурителен доход, върху който се начисляват осигуровки (83,25лв). Сума подлежаща на авансово облагане 666.75лв. Дължим авансов ДОД 66.68лв. Сума за получаване 850.07лв.
Месец 5: 1000-25%.1000 = 750 -> осигурителен доход, върху който се начисляват осигуровки (83,25лв). Сума подлежаща на авансово облагане 666.75лв. Дължим авансов ДОД 66.68лв. Сума за получаване 850.07лв.

Респ. на лицето изплащаме в края на срока на договора  5 * 850.07лв=4250,35лв и подаваме съответните декларации за всеки от 5-те изминали месеца.
Здравейте,
Ще се радвам за малко разяснения от Ваша страна по едни казуси.

Ако съм доставчик на финансова или застрахователна услуга на лице, което е извън ЕС (което не е регистрирано в България), то тогава прилагайки алинейте на чл. 21 от ЗДДС, мястото на изпълнение е страната, където е регистрирано или нерегистрирано лицето получател. В този ред на мисли, доставчикът на услугата (българска банка или застрахователно дружество) не следва да начислява ДДС. ДДС би следвало да се начисли от получателя, който в случай, че използва услугата за облагаема последваща доставка, би било възможно да използва опцията за данъчен кредит. При мен възниква въпросът, дали обаче доставчикът на услугата (българската банка или застрахователно дружество), може да приложи чл.69, ал.2, т.2 от ЗДДС и да приравни едва ли не освободената услуга като облагаема, за която да използва той правото на данъчен кредит. Четейки различни чуждестранни доклади, навсякъде се споменава, че финансовите и застрахователните услуги, предлагани на трети страни (извън ЕС) се облагат с нулева ставка. ЗДДС няма точно такава регламентация, макар че въпросния по-горе чл.69 дава възможност за приспадане на данъчен кредит, когато доставката на услуга е свързана със стоки и услуги по чл.28 (облагаеми с нулева ставка). Има ли право доставчикът да използва данъчен кредит, в случай ,че е използвал някакви услуги за формирането на крайната му финансова или застрахователна услуга? Изчетох доста неща, но третирането на точно тези освободени услуги е малко анализирано у нас...

Благодаря предварително.