1
Благодаря ти за отговора! А на какво основание е това?
2
Здравейте, прерових доста форума, но не намерих отговор на този въпрос и много се надявам да можете да ми помогнете.
Възнаграждението на баща ми е със забавено изплащане в последните 2 години поне, но понеже работи към едно кино, във връзка със ситуацията в момента се предполага, че изобщо няма да му се плаща за в бъдеще. Той иска да напусне на основание чл.327,ал.1,т.2 КТ и да се регистрира в Агенцията по заетостта, докато намери нещо ново, което в момента никой не може да предвиди колко време ще отнеме. Според чл. 54б,ал.3 КСО, когато правоотношението е прекратено по собствено желание, обезщетението е в минималния размер и само за 4 месеца въпреки, че баща ми има повече от 15 години трудов стаж и е осигуряван на повече от минимума.
Четох, че обезщетението е изчислявано за всеки конкретен случай, но за мен законът е доста категоричен и вината на работодателя е до толкова важна, че баща ми може да напусне без предизвестие и да получи обезщетение по 221, ал. 1 КТ. Освен това той напуска по собствен избор, тъй като може вместо това просто да търси плащане по съдебен ред например. Някой има ли опит в областта?
Дали не е по-добре да помоли работодателя си да бъде уволнен ако това е вариант? От понеделник са принудени да пуснат платени отпуски и работниците и слжителите смятат, че това е начин така или иначе да ги накарат да напуснат сами.
Благодаря!
Възнаграждението на баща ми е със забавено изплащане в последните 2 години поне, но понеже работи към едно кино, във връзка със ситуацията в момента се предполага, че изобщо няма да му се плаща за в бъдеще. Той иска да напусне на основание чл.327,ал.1,т.2 КТ и да се регистрира в Агенцията по заетостта, докато намери нещо ново, което в момента никой не може да предвиди колко време ще отнеме. Според чл. 54б,ал.3 КСО, когато правоотношението е прекратено по собствено желание, обезщетението е в минималния размер и само за 4 месеца въпреки, че баща ми има повече от 15 години трудов стаж и е осигуряван на повече от минимума.
Четох, че обезщетението е изчислявано за всеки конкретен случай, но за мен законът е доста категоричен и вината на работодателя е до толкова важна, че баща ми може да напусне без предизвестие и да получи обезщетение по 221, ал. 1 КТ. Освен това той напуска по собствен избор, тъй като може вместо това просто да търси плащане по съдебен ред например. Някой има ли опит в областта?
Дали не е по-добре да помоли работодателя си да бъде уволнен ако това е вариант? От понеделник са принудени да пуснат платени отпуски и работниците и слжителите смятат, че това е начин така или иначе да ги накарат да напуснат сами.
Благодаря!