За управлението на фирмата обикновено е много важно да знае къде се намират витрините. При счетоводството постъпват ли такива приемо-предавателни протоколи или други подобни документи?

Но за съжаление Д1 не позволява да се зачете осиг.стаж в неработни дни

Щеше да е за съжаление, ако се дължаха осигуровки. След като не се дължат осигуровки, няма място за съжаление

Никой не е отговорил на този въпрос. А на мен ми стана актуален от днес и затова попадам сега на него, докато търся практика по въпроса.
Определено във фиша се отразява в начисление сумата за сметка на работодателя. И върху нея се държат осигуровки и данък. Сумата за сметка на работника се представя като удръжка.
Поне така го правят работодателите на моите деца. И аз съм склонна да се съглася с тях-
Но чета, че сумата, която е за сметка на служителя, трябва да се посочи в отчета за продажби. Че и ДДС да има в нея, въпреки, че по фактурата на доставчика на картите не се ползва данъчен кредит. С това не съм съгласна. Дано някой с опит се включи и сподели личен опит.

Това решение не е лошо, но какво общо има с въпроса?

Преди да имате доход от тази дейност трудно могат да докажат, че подлежите на осигуряване, по простата причина, че още нищо не сте продали, а стоките може да сте купили за себе си.

На тях (НАП) не им трябва да доказват, каквото и да било. Поканват те да го направиш и ако не изпълниш поканата, ще ти пишат акт. За теб остава да възразяваш

В крайна сметка какво направихте вие във вашия конкретен казус

и аз съм на тази вълна отскоро.
На конкретния въпрос според мен отговорът е в чл. 3, ал. 1, т. 11 от Закона за регистър БУЛСТАТ:

"11. (доп. - ДВ, бр. 64 от 2023 г., в сила от 01.07.2023 г.) други физически лица - осигурители или залогодатели по смисъла на Закона за особените залози."

Към този текст кореспондира чл. 11, ал. 2 от същия закон:

(2) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) Към заявлението по чл. 9, ал. 1 лицата по чл. 3, ал. 1, т. 9 - 11 съобразно своето качество представят:
1. документ, удостоверяващ извършването на заявената дейност на територията на Република България, документ за собственост или други документи, когато такива се изискват от закона;
2. документ за платена държавна такса, определена с Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, освен в случай на плащане по електронен път.

И тогава по същество въпросът ще е какъв е точно този документ, удостоверяващ извършването на заявената дейност.

Но мен ме гложди още един въпрос относно осигуряването на тези лица. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 3 от КСО на осигуряване подлежат "лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица."
За да се стигне до облагане по реда на чл. 26, ал. 7, лицата трябва да имат доходи.
Може ли някой да има претенции за осигуряване по този ред, преди да се е получил някакъв доход?

На мен ми е интересно друго: В КСО се говори за лица, които получават доходи по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Когато едно лице няма доходи от дейност, за доходите от която би трябвало да се облага по реда на чл. 26, ал. 7, попада ли в обхвата на предишната т. 2 (настояща т.3) от чл. 4, ал. 3 от КСО?
Ето какъв е точният текст в КСО:
лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Аз го разбирам така:
Ако си регистриран ЕТ подлежиш задължително на осигуряване, щом извършваш дейност.
Но лице по който и да е член на ЗДДФЛ, в това число и на чл. 26, ал. 7, ставаш след като вече подлежиш на облагане, т.е след като си получил доход.