тоест, когато си подавах Д1 в НАП се появяваха редовете за отделните фондове, а когато плащах,  тези редове се закриваха. Сега трябва да пусна Д6 със сбора от месеците по фондовете?
Септември имам приход 1599.47 - внесени осигуровки върху тях и подадена Д1 за тази сума.
Октомври приход 3422.26 - внесени осигуровки на 2600 лв и подадена Д1.
Ноември приход 3855.15 - - внесени осиг. на 2600 и Д1
Декември приход 3226.00 - не съм подавал Д1 и не съм внасял пари още.
Сега трябва да пусна Д6 със суми по фондовете върху 9399.47?

Пишете, че сте СОЛ - свободна професия. Само за уточнение - дохода, който описвате след приспадане на признати разходи ли е?

Прочетете внимателно първа страница на декларацията- данни за декларатора. Има една отметка, която трябва да се направи, че е коригираща и тогава се подава без проблем. Ето го текста:
"Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ при откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след законово установения срок за подаването на декларацията, данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация. В случай, че подавате декларацията на това основание отбележете тук"

Първо трябва да си попълните годишната декларация за 2017г. В нея има приложение за годишния размер на осигурителния доход. Декл.6 трябва да отговаря на изчисления в ГДД осигурителен доход. Това е най-общо казано.

Мисля, че ако на реда за 2012г. в колона 5.1 попълним 4664.89, нещата ще си дойдат на място. Просто си представяме, че продължаваме да дописваме таблицата от 2016, само че реда за 2011 не се вижда.

 

ohhi ,

напълно си прав по отношение на остатъка за възстановяване. Реших да попълня таблицата за 2017 , за да видя как идват нещата, защото така с гледане по диагонал нещо се изплъзва. 
Понеже отпада 2011 и сумата на загубата от нея 4664,89 / вече приспадната / следва остатъкът в края на 2016 да е с 4664,89 повече в сравнение с направената таблица от ditzve и тогава нещата си идват на място. 

Разбира се, че ще са различни - в таблиците за двете години участват различни периоди и през 2017 отпада една от годините.

Така излиза, че се губи сума за приспадане, която не е никак малка.
 През 2016 от печалбата 7875.79 се приспада загубата от:
 2011 - 4664.89;
 2012 - 1074.12;
 2013 - 2129.19;
2014 - 7.59 частично
Остава неприспадната загуба от 2014 - 11168.15
и от 2015 - 1421.92
Попълването на таблицата трябва да даде отражение на това, което имаме право да приспаднем. А в таблицата за 2017 сами се ощетявате с разликата. Това е мое мнение, не искам да споря, опитвам се да помогна.

Доколкото разбирам това са реални числа и би трябвало да има връзка между 2016 и 2017г.
В двете таблици в края на 2016 остават различни суми за приспадане, а би трябвало да са равни и тогава да се допише резултата за 2017 и да се приспада от него.

Какво пречи част от заплатата да се превежда по банков път. Преди имаше спестовни влогове, сега също има. Аз имам разплащателно перо "Разплащателен влог", за което  програмата позволява да задам сума. Имам декларации от работниците каква сума искат да се превежда по банка всеки месец - 100,200лв., а останалото е в брой.

Благодаря, и аз така мисля, но понеже не е плащане на дивидент, а връщане на дялови вноски, реших все пак да чуя и друго мнение.

Здравейте, имам следната ситуация. Дружество с основен капитал 90 000лв. взема решение да го намали на 40 000лв. Сумата от 50000лв. се разпределя така : 20000покриват загуба от минали години и 30 000трябва да се върнат на съдружниците, които имат равно участие. На всеки трябва да се върнат по 15000лв. Може ли това да стане в брой или трябва да е по банка. Четейки Закона за ограниченията за плащане в брой както и Указанията, не намирам това плащане в изключенията. От друга страна, обаче това дали е плашане по договор, че да попада в ограниченията.

Това може да се направи и при фирма /ЕООД или каквото регистрира/

Да, няма спор, че може. Неудобството е, че трябва да се съобразява, когато взема фактури за разходи, да са в периода, когато фирмата работи, а и други неща трябва да се съобрзаяват в случая. За свободна професия си има признати разходи 25%. За малък доход от порядъка на 2-3 хил лева годишно за мен не  удачен вариант с фирма. Това си решава всеки сам за себе си. Тук можем само да изкажем мнение и да го подкрепим с аргументи.

Мисля, че в регистър Булстат регистрация е възможна и ако представите договор за извършване на фотографски услуги. Никой не търси после дали е изпълнен договора. Заради самата регистрация е необходимо да се покаже. Доколкото разбирам няма да имате постоянен ангажимент, което означава, че може да не внасяте пълни осигуровки за всеки месец, а само за дните в които работите и за дохода, който действително получавате. Давам пример: Имате ангажимент на 30 и 31.08.2017г. Започвате дейност на 30.08.2017 и прекъсвате на 01.09.2017 - два дни в осигуряване. Ако смятаме по минималния осиг.доход за СОЛ 460/23 х 2 = 40лв. осигурителен доход. Ако имате приход 100лв. за 2 дни, плащате осигуровки в/у 75лв. Ако нямате ангажимент, не дължите и осигуровки. Мисля, че за 2-3хил. доход на година изобщо не е изгодно откриване на фирма.

Здравейте,
Можете да се регистрирате като лице упражняващо свободна професия в регистър Булстат. Плащането на осигуровки и данъци не може да се избегне щом искате всичко да е законно. Това е вариант с най-малко административна тежест. Осигуровки и данък се дължат върху дохода намален с така наречените "присъщи разходи", които за повечето дейности са 25%. Трябва да се провери за тази дейност колко са. Пример: 1000лв. доход  - 250 = 750лв. осигурителен доход. Всичко това в случай, че не сте осигурен на максимален осигурителе доход на друго основание.

Може да се подаде заявление придружено с пълномощно от фирмата./обикновено/
Заявлението е по формуляр от НСИ и се изпраща на имейл.

Смисълът не е ли в това, че ако при бъдеща ревизия се установи лично ползване, облагането да е по ЗКПО. В противен случай отиваме към ЗДДФЛ заедно с осигуровките.

А какво ще стане, ако не чекнем нито едно ото двете.

Във връзка с получено запорно съобщение по горецитираното изпълнително дело, Ви съобщаваме:
   Трудовото възнаграждение на ........................ ................... след приспадане на данъци и осигуровки възлиза на  ..........лв., което е под минималната работна заплата.
   Съгласно Тълкувателно решение 2/2013 на ВКС от 26.06.2015г. на текста в чл.446 ал.1 от ГПК,  наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго
възнаграждение за труд, както и върху пенсия не обхваща нито
вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на
минималната работна заплата, нито пропорционално определената
несеквестируема част от това вземане.
   Поради това преустановяваме удръжките от лицето и плащанията по ИД.

   При промяна на трудовото възнаграждение над минималната работна заплата, своевременно ще възобновим удръжките по запора.
Това е набързо нахвърлян текст. Приемам критики и корекции.

В случая тълкуването е от Върховния касационен съд по спорния текст, дали само пенсии или и трудово възнаграждение се има впредвид с текста в чл.446 ал.1. Становището е, че се отнася както за пенсии, така и за възнаграждения.

Не, и върху осугуровките.

Има тълкувателно решение на ВКС от 26.06.2015. По този повод ми е питането. Запозната съм с текста от ГПК чл. 446. Тълкувателното решение т.3 е точно за него.