Прочетох с интерес дискусията. Ще споделя моя опит със запорите без да претендирам, че съм голям специалист в тази област.
Преди около две години получихме запор от ЧСИ за наш работник. Понеже ми се случваше за първи път се опитах да прочета, каквото е на разположение, включително и съдебна практика. В писмото до ЧСИ посочих размера на трудовото възнаграждение на длъжника, което беше под минималната работна заплата за страната и го информирах, че считаме че не следва да се извършват удръжки от наша страна в този случай. Помолихме ЧСИ да ни уведоми ако погрешно тълкуваме процедурата по ГПК.
Не получихме какъвто и да е отговор от ЧСИ. Може би се е придържал към максимата „Мълчанието е злато“, а и вероятно се е въздържал, тъй като правилно сме тълкували разпоредбата на чл. 446 от ГПК. Не случайно в писмото се прехвърля топката към работодателя, като се посочва „при спазване на разпоредбите на чл. 446 от ГПК“. С други думи ЧСИ никъде не посочва, че разпоредбата за минималната РЗ се отнася само за пенсиите. При липсата на отговор е естествено работодателят за предпочете да не рискува и да започне да удържа сумите от длъжника. Все пак посъветвахме работника да потърси консултация с адвокат. Така или иначе правихме удръжките до месец юни 2015 г.
След излизането на тълкувателно решение 2/2013 на ВКС решихме да изпратим повторно писмо до ЧСИ, с което го уведомихме, че прекратяваме удръжките, поради липса на правно основание. Последва, забележете, телефонно обаждане от страна на секретарка или нещо подобно на ЧСИ, която твърди, че трябва да продължим с удръжките. Не била информирана за някакви промени за процедурата по ГПК. Естествено, че няма да правим каквито и да е удръжки, докато ЧСИ не изпрати официално писмо, което съм сигурен, че няма да стане. Междувременно собственикът реши да се консултира и с адвокат.
Странична бележка: Цялата тази процедура със запорите е несправедлива спрямо работодателя, който трябва да свърши доста работа на ЧСИ, включително: да връчи покана за доброволно изпълнение да длъжника, да определи размера на удръжката, да изготвя платежен документ, да заплаща съответната банкова такса за превода до ЧСИ години наред (в случай, че не плаща твърда месечна такса), да кореспондира с ЧСИ (забележете, че е даден 3 дневен срок за отговор на съобщението за запора, каква щедрост само, цели 3 дни ), да направи правна консултация, защото в един момент може да се окаже, че длъжника го съди за неправомерно действия и т. н. Няма никаква логика всичко това да се извършва безплатно и в полза на ЧСИ. Ако беше в полза на държавата бих го приел донякъде. В случая, по-скоро, бих го квалифицирал на „изнудване, облечено в законова форма“. В запора видях, че ЧСИ е оценил труда си на повече от 1 000 лв. при дълг от няколко хиляди лева, но явно приема, че трудът на работодателя не струва и петак. Най-вече ме дразни „мълчаливият отказ“ от страна на ЧСИ, изразяващ се в липсата на отговори на писма, да сътрудничи на работодателя за да му беше свършена неговата работа.