А молбата не е ли задължителен реквизив, ако е по инициатива на служителя, или от НОИ/БТ виждат в системата само ТД и заповедите (не знам дали са сканирани или се въвеждат в някаква определена система)?

Здравейте,

През 2022 г. служител постъпва на работа на срочен трудов договор за 1 година с първоначален 6-месечен изпитателен срок, изрично уреден в ползва на работодателя.

След изтичане на срока от 1 година, договорът не е прекратен и лицето продължава да работи в същото предприятие, на същата длъжност и при същите условия.

Преди 3 месеца служителят подписва допълнително споразумение към този поначало срочен трудов договор, като се променя основанието/срока на договора на безсрочен ТД по чл. 67, ал.1 т.1 и се изменя неговата длъжност (оставайки в същото предприятие), но с нов 6-месечен изпитателен срок, без обаче да се конкретизира в това допълнително споразумение в чия полза е уреден той.

Мин. седмица трудовият договор на лицето е прекратен по инициатива на предприятието и със заповед за неговото прекратяване въз основа на чл. 71, ал. 1, като за причини е посочено само: Прекратяване на договор със срок за изпитване.

Въпросът ми е следният - служителят изразява притеснения, че от НОИ ще му откажат пълен размер на обезщетението за безработица, тъй като в допълнителното споразумение към ТД не е изрично определено в чия полза е изпитателният срок, а в заповедтта за прекратяване на ТД не е посочено, че е по инициатива на работодателя (макар че самият служител не е входирал молба и не е имал желание за прекратяване на трудовите отношения).

Какво може да предприеме служителят в този случай, за да защити правата си в случай на нужда и може ли да се позове на първоначалния трудов договор, където изпитателният срок е уреден в ползва на работодателя? Т.е. щом в допълнителното споразумение не е изрично посочено друго, то важат ли условията от основния трудов договор или те са имали отношение само до изтичането на първоначалния изпитателен срок? И работодателят, подавайки информация към институциите (НОИ), длъжен ли е да посочина по чия страна е инициативата за прекратяване на ТД?

Благодаря.

Не може да ползвате ДК на фирмата.
Относно разхода може да го минете през подотчетни лица.
Това, че фактурата е на немски би било проблем при проверка - тогава ще Ви я искат преведена.
Мое мнение.

Благодаря! А каква би била причината за невъзможност за ДК - липсващите фирмени реквизити във "фактурата" или естеството на поръчката/стоките?

Здравейте! Тъй като темата е често срещана и според мен няма нужда да се разводнява с нова тема, ще попитам своеобразно продължение/допълнение на горния въпрос:

Колега поръчва стока (принтер) от Amazon.de за нуждите на бизнеса с фирмена карта (която е издадена на негово име) през личния си профил. В личните профили в Amazon няма как да се добави фирма като получател (и съответно ДДС номер), затова във фактурата фигурира само адрес за доставка и адрес за фактуриране. В случая двата са еднакви - името на колегата, поръчал стоката, и седалището на фирмата по регистрация.

Стоката пристига седмица след покупката, а в сайта може да се изтегли електронна фактура.
Фактурата е на немски език.
Търговецът и изпращач (Amazon EU S.à r.l, Люксембург) издава фактурата с Български номер (BG175287693)
Наложен е 20% ДДС върху стоката и доставката

Тук възникват въпросите:

- Може ли да се ползва данъчен кредит, при положение, че получателят е физическо лице и липсват фирмените данни и ДДС номер на фирмата, реален получател и ползвател на стоката?
Все пак това физическо лице към датата на покупката е служител на фирмата, а самата тя е извършена с фирмена карта на името на същия служител - достатъчно основание ли е това да се признае разхода като фирмен?
- Проблем ли е, че фактурата е на немски език?

Благодаря!