Да, разбрах, че не ме искат по предложението им за за работа, което не включва безсрочен договор. Както и от това, че три пъти питам какво е станало с позицията ми и отговор не получавам. Осведомих се за член 331, но при все, че яз нямам право да го предложа, какво следва да направя, просто да стоя и да чакам да го предложат ли ? Имат ли право да ме освободят по член 328, доколкото знам има точка, която отменя закрилата на майка с дете под 3г?

А не е ли редно при съкращение на щат да ме осведомят официално за това ? И аз не настоявам нещата да са същите каквито са били, а както останалите двама души са получили законово своите договори, защо аз да нямам това право? Не споря с Вас, а просто разсъждавам, редно ли е всичкото това, мисля, че не.
Въпросът ми беше мога ли да ги съдя в този случай и дали въобще си струва главоболието? И дали ми се полага по закон обезщетение, щом няма къде да се върна, а на практика се водя с постоянен договор в тази фирма, какво следва да е най логично и в мой интерес, защото все пак съм длъжна да пазя собствения си интерес на първо място и считам, че техния интерес има кой да го пази !

Здравейте,

През 2019 излязох в първото си майчинство, малко след като то приключи бях бременна и родих второто си дете, като второто ми майчинство свърши в началото на 2024. Тогава се наложи да използвам отпускът си за отглеждане на дете до 8г в рамките на 6 месеца. По същото време се разделих с бащата и сега съм самотен родител на деца на 5 и почти 3г (не знам дали е от значение).

Проблемът е следният, искам да се върна на работа, от корпорацията, в която работя ми казват, че позицията ми от 2019г не съществува и предлагат трансфер в друг отдел или проект, като опцията, която предлагат е съпроводена с изпитателен срок, както и е по-ниска в йерархията на самата компания. Не намирам за приемливо и факта, че е на сменно работно време от 24 часа в 7 дни от седмицата. Това ми е невъзможно и бях принудена да откажа. На въпроса дали щата е съкратен вече трети път не ми се отговаря и умишлено се отклонява темата в друга посока. Комуникацията водим по имейл, като се налага през 2 дни да им напомням за въпросите си, на които явно не намират за важно да отговорят.

Накратко, казват няма такава позиция, ето тези имаме налични с изпитателен срок, аз отказвам и сега какво? Като цяло започна да ми писва да водя тези дискусии с тях, не обсъждам изобщо напускане, тъй като съм наясно с правата и закрилата ми заради дете до 3г. Ако пожелаят да ме освободят по чл 328, ще им трябва ли разрешение от инспекция на труда? Мога ли да откажа или оспоря подобно нещо? Доколкото знам другите двама колеги на същата позиция са трансферирани на подобна позиция с постоянни договори, но нищо повече не знам. Мога ли да изискам освобождаване по чл 331? Имам ли право да изисквам обезщетение при положение, че вината за загубеното ми работно място не е моя?

Благодаря !