Благодя, delphine.

Подведох се по принципа грасящ, че СОЛ има качеството на СОЛ за всички дейности, които извършва за свой риск и своя сметка, независимо дали е регистриран като СОЛ за някоя от тях или не.

Здравейте,

Лице е регистрирано като самоосигуряващо се като собственик на ЕООД, упражняващ личен труд. Към настоящия момент дейността и самоосигураването са прекъснати.

Лицето предстои да получи сума по граждански договор от друг възложител за работа, несвързана с дейността на ЕООД-то.

Колебая се в какво качество влиза в лицето - на самоосигуряващ се или не.
Възложителят ли следва да удържи осигуровки и данък като при "обикновено" извънтрудово правоотношение или получателят на дохода да декларира, че е самоосигуряващ се.

При втория случай как следва да се процедира - подава се декларация обр. 5 за възобновяване на дейността (което не изглежда много логично) или се подава обр. 5 с начало на дейност на ново основание.
 

Би трябвало при второто подаване да бъде отхвърлен. Какво пише на протоколите за приемане?

Струва ми се, че бъркате командированено с продължителността на работното време.
Щом си тръгвате на шестия дни, би трябвало да Ви платят шест дни в командировъчни, т.е. дневните да са миминум 6*40 лв.

Относно работното време:

(от Наредбата за ковандировките в страната)

"Чл. 3. (1) Командированият спазва установеното работно време на предприятието, в което е командирован.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.) Когато изпълнението на задачата не е пряко свързано с работата на предприятието, в което е командирован, командированият сам определя работното си време, като се ръководи от установеното за него работно време и от необходимостта да изпълни задачата в рамките на дните, определени със заповедта за командировката."

Ако дадете повече подробности, може да получите и по-конкретен съвет.

Здравейте,
Фирма има намерение да продава вино на винено изложение. Виното е бутилирано и е произведено от българска винарска изба.
Клиентите на изложението ще могат да дегустират виното и при желание да закупят.

Сверявам си часовника дали не бъркам нещо.
Разрешение/лиценз или някаква регистрация не са необходими?
Разбира се, трябва да има касов апарат.

Дали пропускам нещо?
Благодаря.

Само от двата месеца.

Повдигам темата. Бихте ли посочили на какво основание облекчението се ползва само за месеците, за които е получаван доход, а не на годишна база.
Не е заяждане. Настина не го намирам.

По мое скромно мнение - да.

Благодаря.
Ще са вписани заедно и поотделно ще управляват и представляват дружеството, като вторият управител на първо време няма да осъществява нито управление, нито друга дейност в дружеството.
Остава въпросът дали в някакъв монент може с втория управител да бъде сключен граждански или трудов договор, но си мисля, че след като договорът бъде сключен от първия управител не би трябвало да има проблем ("договаряне сам със себе си").
Става дума за краткотрайни обучения или лекции, които вторият управител ще изнася.

Здравейте,

ООД ще има вписани в ТР двама управители, които са и съдружници, като няма да получават възнаграждение по ДУК, а ще се самоосигуряват.
Намерението е на първо време, докато се разрастне дейността, всички управленски функции фактически и по документи да се осъществяват от Управител № 1. Той е осигурен на максималния осигурителен доход по трудов договор, така че, осигуровки няма да внася, а само ще декларира начало на дейността и ще бъдат подавани декл. 1 текущо и декл. 6 до 30 април на следващата година.

Управител № 2 в началото няма да участва в управлението. След като реално няма да осъществява дейност, дължи ли осигурителни вноски?
Намерението е, ако все пак се наложи да изпълни някаква поръчка (свързана с предмета на дейност, а не с управлението), с него да бъде сключен трудов или граждански договор.

Формулиран по друг начин въпросът би звучал: При наличието и на друг действащ управител, вписването на съдружник като управител на ООД в ТР основание ли е за (само)осигуряване, ако не извършва дейност по управление и не получава възнаграждние за това?

За съжаление имат формално основание да Ви съставят отделни АУАН. А и като цяло в духа на КТ е заложено да закриля работниците.
Нека погледнем отново нарушената разпоредба:
Чл. 264. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Т.е. нарушението не касае персонала като цяло, а всеки отделен работник или служител. Действително, има значение дали работодателят е ощетил един човек или петима.
Ощетяването на всеки отделен работник си е отделно нарушение.

Неволно и Вие самият си противоречите.
Във въпроса пишете: "...бяха съставени пет акта/АУАН/ за едно и също нарушение...",
а по-нататък в коментарите "Няма текст...за всяко отделно нарушение"
Неволно сте стигнали до извода, че нарушенията са отделни.
Животът на нашего брата би бил далеч по-лесен, ако за всички нарушения можеше да минем с един АУАН

Объркването идва от отделно нарушение и отделно основание. На едно основание могат да се съставят толкова АУАН, колкото нарушения има.

Не казвам горното дали е справедливо или не. Предпологам, че заради този досаден пропуск ще оберете негативи от управителя/клиента, но нашата работа, уви, е свързана и с грешки.

Да, тази земя е бяло петно.
В основанието за плащане присъства и името на ползвателя.

Здравейте,

Юридическо лице е собственик на земеделска земя и получава рентно плащане от ОД "Земеделие" в размер, определен по реда на §2е от ЗСПЗЗ.

За първи път се сблъсквам с такъв казус и даже се колебаех дали плащането има характер на рента или е вид обезщетение, но все пак по същество би трябвало да е първия вариант.
И все пак, правилно ли разсъждавам:
- от гл.т. на ЗДДС за полученото плащане ДДС не се начислява;
- от гл.т. на ЗКПО получената сума участва във формирането на счетоводния финансов резултат и не подлежи на данъчно преобразуване?

Какъв документ би следвало да издаде ЮЛ за получените суми?

Благодаря на прочелите и отзовалите се!

Благодаря на всички споделили мнение!
От двама директори е подписано писмото
Опитва се да гадая основанията им, но явно търкуват посочените от колегата bobo правни норми, че се отнасят само за окончателното изчисляване на осигурителния стаж при пенсиониране в духа на чл. 38, ал. 18 (преди ал. 17), което си е малко... хм....
От друга страна, ако се вписва стажът по посочения в писмото начин се спестява евентуално разминаване при превръщането на дните в месеци.
За отбелязване е, че в примера старото Писмо № 91-01-88 от 29.03.2005 г. при пресмянатето на стажа всички цели месеци се броят по 21 дни, докато в цитираното в предния ми пост пример си е на база реалните работни дни в месеца.
Може би наистина е добре в забележка в УП-3 да се посочи в кой метод на изчисление е използван.

Здравейте,
При изготвянето на УП-3 съобразявате ли се с писмо Изх. № 91-01-138/29.05.2013 на НОИ и по-конкретно: осигурителният стаж да се записва в дни и часове (без години и дни), съгласно Пример 2 от писмото:
От 27 май 2010 г. до 13 август 2010 г. включително, лице работи по трудово правоотношение при непълно работно време - 5 часа, при законно установено работно време - 7 часа.
Осигурителният стаж се изчислява, като работните дни в посочения период се определят по следния начин:
2 м. х 22 раб. дни + 3 раб. дни (за м. май) +10 раб. дни (за м. август) = 57 раб. дни;
57 раб. дни х 5 часа = 285 часа;
285 часа : 7 часа = 40 работни дни и 5 часа.
В удостоверението за осигурителен стаж обр. УП-3 на лицето, за посочения период осигурителят следва да впише 40 работни дни и 5 часа осигурителен стаж.

https://ekspertis.bg/document/view/pismo/144321/0/

Здраейте,
Малко ми е неудобно, защото казусът е банален, но не сме се сблъсквали с него.
Накратко. Лицето е мечта за осигурителната система - осигурява се на максималния осигурителен доход за всички осигуителни случаи като едноличен търговец. Собественик е и на ЕООД. За двадесет години не е ползвал болнични.
Покрай заболяване на близък се наложи да бъде карантиниран и работеше от дома като по традиция реши да не взема болнични.
Обаче лицето също се разболя, кара ковида не много леко и явно ще се наложи дълго да остане вкъщи.
Моля за съвет. Заслужава ли си да вземе болничен? Ясно е, че има законово и морално право след като толкова години само е внасял, но какво ще се случи с дейността на фирмите?
И двете фирми има наети лица и дейността си продължава, което не би следвало да е проблем, но пък не би могъл да подписва дакларации, нареждания за заплати и т.н.
Въобще, подписите на декларации и платежни документи считат ли се за трудова дейност и означава ли че подписвайки такива документи няма право да ползва обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ?

Здравейте,
(използвам тази тема, за да не отварям нова).

Имам някакъв смътен спомен, че четох, че ГФО вече може да се предаде подписан с електронните подписи на управителя и съставителя (респ. ръководителя на специализираното счетоводно предприятие.) Уточнявам, че имам предвид подписването на самия отчет (бланката в електронен вид), а не подаването. Най-малкото така се спестява разпечатване на бланки, подписи, сканиране и т.н.
Обаче не успях да открия тази промяна в законодателството и се чудя дали преди като съм чел "по диагонал" нещо не съм разбрал или паметта ми си прави шегички.
Ако все пак е допустимо, дали и придружаващите декларации не могат да бъдат подписани с електронен подпис?

И още нещо. чл. 38, ал. 9 от Закона за счетоводството нали си остава в сила, т.е. неподлежащите на задължителен финансов одит еднолични търговци не са задължени да публикуват ГФО в търговския регистър?

Колеги, за мен е крайно време да се регулира в някаква форма кой има право да съставя отчети/ Не съм сигурен дали лицензирането е начина, но не може Сульо и Пульо да са съставители на финансови отчети само защото покриват смешните изисквания в закона. Вариант би бил да има лицензирани и нелицензирани съставители на финансови отчети, а клиента сам да си преценява дали да рискува или не.
Много ми идва когато някой клиент ми каже - ама еди кой си взема толкова, а ти защо искаш повече.

Колега, нищо лично, но употребата на израза "пазарно регулиране на цените", особено като част от аргументацията в подкрепа искането на ИДЕС за лицензиране на бранша, е нелепа дори и за човек, покриващ "смешните изисквания на закона".

Ами недомислица, но трябва да се спазва.
Ето какво пишат и от НАП в брошурата "Спазване на осигурителните задължения от самоосигуряващите се лица през 2015 г.
(разширен вариант)":

Самоосигуряващо се лице по смисъла на Закона за здравното осигуряване е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си.

Това са физически лица:
 по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО -самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО;
 по чл. 40, ал.2а от ЗЗО – морските лица;
 По чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗЗО – лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание.
 по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване –лицата, които не са осигурени на друго основание по същия закон, и внасят здравноосигурителни вноски за своя сметка."

Пък безработният щом има доходи по извънтрудови правоотношения значи има пари и сам да си плати вноските. 

Повдигам темата. В последните указания НАП отново причислява безработните, внасящи здравни осигуровки за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, към самоосигуряващите се лица.
В чл. 30 от ЗДДФЛ също няма разграничение между "СОЛ по смисъла на ЗЗО" и  "СОЛ по смисъла на КСО"

"Годишна данъчна основа

Чл. 30. (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице."

Разбирам, че на НАП може и да не им харесва, но в такъв случай не е ли по-редно да се инициира законодателна промяна, така че внесените от безработните ЗОВ да не участват при формирането на данъчната основа, вместо да се прилагат спорни тълкувания.

За нормативите грижа има управителят на автосервиза. За тебе това са отделни поръчки. Към всяка фактура би трябвало да има нещо като калкулация, в която се описват вложените материали и човекочасове труд. Оттам, стига да ти се занимава да водиш склада стриктно, ще знаеш какво е вложено, а няма да ти се налага да гадаеш и за правиш свободни съчинения.
"Нашият" автосервиз работеше основно със застрахователни компании и управителят (на сервиза, не на фирмата) правеше тази калкулация. За другите клиенти попълваше същата калкулация. Серзизът не беше голям - 3-4 души, вкл. управителя, който работеше заедно с другите автотехници, тенекеджии и бояджии.
Предполагам че "твоят" серзиз няма да е по-малък и няма начин да не водят подобна документация, освен ако не им се ще да лъжат клиента и/или държавата.