Лизингодател „Х“ има сключен договор за финансов лизинг с лизингополучател Фирма „Y“ на стойност 206 000 лв. с ДДС. Издадена ф-ра от лизингодателя „Х“ на Фирма „Y” за цялата стойност по лизинговия договор за 171 666.67 лв., при което лизингополучателя ползва данъчен кредит за цялата стойност на договора.
След 6 месеца лизингополучателя Фирма „Y“ решава да прехвърли лизинга към друг Лизингодател „Z“, който купува автомобила от Лизингодател „Х“ за 210 000 лв. с ДДС. Лизингодател „Х“ издава кредитно известие за останалата част от непогасената главница към лизингополучателя Фирма „Y” на стойност 120 300 лв. с ДДС.
На основата на кредитното известие лизингополучателя Фирма „Y” връща ползвания данъчен кредит по лизинговия договор,но само до размера на непогасената главница.
Въпросът ми е: Трябва ли Фирма „Y” да коригира данъчния кредит, който е ползвала за погасената част от лизинговия договор? С какъв документ?
Пояснявам, че Лизингодател „Z“ издава фактури с ДДС за първоначалните вноски по договора, които вече са платени към Лизингодател „Х“.

Накрая помествам отговор от НАП, за да е ясно за всеки, който като мен има съмнения:
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност, но не по-малко от определения със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година минималният месечен размер на осигурителния доход, определен съобразно основните икономически дейности и квалификационни групи професии.
 Това основание е валидно за всеки един от трудовите правоотношения за работника или служителя, като по отношение на ограничението за осигуряване до максималния осигурителен доход за съответна календарна година моля да имате предвид информацията в коментарите по - горе.

Разбирам логиката, но не виждам никъде правно основание да сравнявам дохода с мин. осиг. д-д, а в текстовете за осигуряване на лицата на повече от едно основание използват само макс. осиг. доход. Така че не виждам нормативен текст, който да е основание за удръжка на осигурителни вноски в-у по - големия доход от получения и минималния за длъжността по втори трудов договор.

Ако по основния договор е осигурен на 2600 лева - по втория не се удържат никакви осигуровки.
Ако по основния е примерно на 2400, по втория ще се удържат осигуровки върху 200 лева, дори и МОД да е 500 лв.

Обратно - ако по първия е на много ниска сума, например 100 лева, върху втория ще се удържат върху по-високата сума от брутна заплата и МОД, но без да надвишава 2600, заедно с първия.

И все пак в чл. 6, ал. 11 от КСО текста е следния:
"За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:..."
Тук, както и в примера, който поместих по - горе отново не се казва нищо за минимален осигурителен доход. Това ме навежда на мисълта, че лицето, което се осигурява по втори трудов договор може да предяви претенции защо му се удържат осигуровки в-у по - голям доход от този, указан в чл. 6, ал. 11 от КСО.

Благодаря!

Добре ще илюстрирам ситуацията със следния пример. По първото правоотношение осигурителния доход на лицето за месеца е 1000 лв., а по второто правоотношение е 400 лв. По второто правоотношение обаче прага за отработеното време е 500 лв. Въпросът е дали е коректно в случая по второто правоотношение да се удържат осигуровки върху доход от 500 лв., а не върху 400 лв.

До момента в който не прочетох примера на НОИ смятах че минимален осигурителен доход за длъжността не се следи само за работниците и служителите от бюджетния сектор. Това че в примера им не се споменава никъде минимален осигурителен доход, това ме накара да се замисля дали имам право да им удържам осигуровки върху по - високия доход.

В сайта на НОИ има следния пример за осигурителен доход по втори трудов договор.
"Когато по първото правоотношение възнаграждението е равно или по-голямо от 2600 лв., доходът, получен при втория работодател не подлежи на осигуряване. Ако възнаграждението по основното трудово правоотношение е по-малко от 2600 лв., то осигуряването по второто трудово правоотношение е върху изплатеното, начислено но неизплатено или неначислено възнаграждение, но не повече от разликата до 2600 лв."
Моля да споделите мнение дали това че не се споменавам минимален осигурителен доход означава, че в случая когато сумарния доход по двете правоотношения е по - малък от максималния осигурителен доход, лицето по втория трудов договор може да се осигурява и на доход, който е по - малък от минималния осигурителен доход за длъжността?

Здравейте!
Моля за предложения относно начина на осчетоводяване на разчетите относно ДДС на продажбите и дължим ДДС за тримесечието при отчитане и деклариране на ДДС по специалния режим!

Фактурите на какъв език трябва да се издават. Достатъчно ли е на английски и български или трябва и на националния език в страната членка?

Добър ден! Някой дали има бланки на фактури, които са съобразени с изискванията за различните страни членки?

Чудесно! Само ме притеснява, че чл. 50, ал.1, т.2 казва така ..."при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70." След това в чл. 70 не е посочен изрично случая, когато лице не е регистрирано по ЗДДС.

Добър ден!
Преди дата на регистрация по ЗДДС сме издали фактури за продажба на стоки. Някои клиенти връщат стоките и за това им издаваме кредитно известие.
До момента нямах проблем, но сега фирмата ни се регистрира по ЗДДС и въпросът ми е Как следва да отразя кредитно известие в дневника за продажбите по фактура, която е издадена преди датата на регистрацията?

А в коя статия на баланса смятате, че трябва да се отрази салдото по сметки 4631 и 4632?

Страхотно! Благодаря!

Някой мислил ли е по въпроса за счетоводните статии във фактурите и протоколите?
Моля, споделете мнения относно осчетоводяването на операциите при прилагане на режима за касова отчетност!