Петър Петров, MCs, бизнес консултант
PETROV & Co.
По отношение на двойното (системно) счетоводство, приетият през 1947 година Закон за търговските книги е в значителна степен по-категоричен от Законопроекта за счетоводството, внесен на 29.07.2015 година.
В чл. 3, ал. 4 от публикуваният на страницата на Народното събрание Законопроект за счетоводството отново се предлага използването на
„способа на едностранното счетоводно записване”. Нещо повече, в чл. 18, ал. 2 от законопроекта се предлага
„годишните финансови отчети на едноличните търговци, които прилагат способа на едностранното счетоводно записване […] и на микропредприятията […], които не са осъществявали дейност през отчетния период, могат да се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия.”.
Така предложените текстове предизвикват множество въпроси, но най-вече:
Логично и правно издържано ли е в закон, който урежда „изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в предприятията” (чл. 1, т. 1 от законопроекта) да съществува „способа на едностранното счетоводно записване”? Преди всичко, нека припомним, че
предприятието представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения, имащи икономическо измерение. Правата, задълженията и фактическите отношения предполагат отразяване на разчети в счетоводството на търговеца, а не само на приходи и разходи. Сегашният законопроект не регламентира характеристиките и обхвата на метода на
едностранното счетоводно записване. Регламентация на този метод съществуваше в отменения
Закон за счетоводството (в сила от 1.04.1991 г.), в чл. 12, ал. 2, на който бе посочено:
„При едностранното счетоводно записване се използуват книга за приходите и разходите, инвентарна книга и спомагателни книги.”. Приетият през 1995 година
НСС 28 Едностранно счетоводно записване (обн. ДВ. бр.69 от 4 Август 1995г.), а в последствие –
Национален сметкоплан (обн., ДВ, бр. 36 от 31.03.1998 г.) допълваха института на едностранното счетоводно записване. В посочените документи,
заедно с книгата за приходите и разходите се регламентираха изискванията към предприятията прилагащи този способ, включително воденето (и реквизитите) на следните книги:
- Книга за отчитането на паричните средства и курсовите разлики;
- Книга за отчитане на разчетите в левове и във валута;
- Книгата за разпределението на печалбата (дохода);
- Книгата за данъчните облекчения;
- Книга за временните разлики и данъчния ефект върху тях.
Допълнително – бяха регламентирани и въпросите за:
- Оценката на активите и пасивите при тяхното придобиване;
- Отчитането на сделките с чуждестранна валута;
- Оценката на материалните запаси и дългосрочните инвестиции в края на отчетния период;
- Отчитането на разликите от преоценката на активите и пасивите;
- Отчитането на дължимия данък върху печалбата/дохода и изплатените суми от резервите.
Видно от посочената регламентация, съществуващият до 2007 година институт на едностранното счетоводно записване
обхващаше отичането на значителна част правата, задълженията и фактическите отношения, съвкупността от които представляват предприятие.
Следва да се отбележи, че съществуващият до 2007 година подход
не е нов за българското книговодно законодателство.
Търговският закон от 1897 (обн., ДВ, бр. 114 от 29.05.1897 г.) и приетият през 1936 година
Закон за търговските книги (ЗТК), регламентират воденето на
задължителни книги –
главна книга, дневник (журнал), книга на инвентарите и равносметките, както и на
допълнителни книги, съобразно нуждите на предприятието (чл. 14 от ЗТК).
През 1947 година, с приемането на
Закона за търговските книги (вж. Стенографски дневник от 10 октомври 1947 г.) се регламентира
„воденето на търговски книги по началата на двойното (системно) счетоводство” (чл. 1 от ЗТК). Буква „в)” от посоченият чл. 1 от закона уточнява, че разпоредбата
се отнася за „събирателни дружества и еднолични предприятия [...] чистият годишен доход за изтеклата година на които, [...] надвишава 300.000 лева”. В закона съществуват и други разпоредби,
освобождаващи различни категории собственици и търговци от задължението за воденето на търговски книги по началата на двойното счетоводство. Отбелязвайки, че средномесечната работна заплата, обявена от НСИ за 1948 година е 10 110 лв., можем посочим, че сумата от 300 000 лева е представлявала около 30 средномесечни заплати. Приложено към средномесечната заплата за страната към март 2015 година – 882 лв., това би означавало праг на прилагане на закона от 26 460 лева. Важно е да се отбележи, че
в ЗТК от 1947 година не съществуват разпоредби, отнасящи се до простото счетоводство.
(Извън тематиката, свързана с едностранното счетоводно записване е интересно да се спомене, разпоредбата на чл. 32 от ЗТК от 1947 година, която предвижда
„тъмничен затвор и глоба от 100.000 до 1.000.000 лв.” за водене на втори търговски книги с цел укриване на печалби или загуби.)
Представената историческа хронология на института на едностранното счетоводно записване показва,
невъзможността за неговото прилагане без допълнителна регламентация/стандартизация и наличие на системни счетоводни познания. Личното ни мнение е, че в модерен закон за счетоводството, стремящ се към динамична стандартизация, адекватност и приложимост на европейското счетоводно законодателство
метода на едностранното счетоводно записване няма място. Прилагането на такъв (или сходен) метод би следвало да бъде приоритет на данъчното законодателство – с цел облагане на най-дребните предприятия.
–––
Авторът ще приеме с благодарност всички мнения по представената проблематика.