Тази седмица в „Държавен вестник“, бр. 60 от 02.08.2016 г. бе обнародван Законът за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, приет от ХLIIІ Народно събрание на 20 юли 2016 г. КиК Инфо прави резюме на текстовете и закона и мотивите за въвеждането му.
Промените въвеждат изискване, според което при извършване на
търговия с течни горива, доставчиците задължително трябва да предоставят
обезпечение в пари, държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на НАП.
Задължението възниква, когато лицето:
- извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., или
- общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива, които не са предназначени за потребление от лицето, осъществило вътреобщностните придобивания, надвиши 25 000 лв., или
- получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове на стойност над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.
За тези лицата НАП създава и поддържа
електронен публичен регистър, част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от ДОПК, в който се вписват идентификационни данни за лицата, предоставили обезпечение, размерът на обезпечението и срокът на действие на обезпечението, датата на вписване и датата на заличаване.
Обезпечението е в размер не по-малък от
20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за
предходния данъчен период, но не по-малко от 50 000 лв. При последващи доставки с място на изпълнение на територията на страната на течни горива, които са били предмет на вътреобщностно придобиване или са били обезпечени при освобождаването им за потребление, не се предоставя обезпечение от лицето, осъществило вътреобщностното придобиване или получило течните горива, освободени за потребление.
Когато лицето
не е извършвало: - облагаеми доставки, или
- вътреобщностни придобивания, или
- не е получавало освободени за потребление течни горива по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове с обща стойност на доставките, придобиванията или освобождаванията над 25 000 лв. за предходния данъчен период,
тогава размерът на обезпечението се определя по върху
прогнозната средномесечна данъчна основа на облагаемите доставки или придобиванията на течни горива или стойността на освободените за потребление течни горива, изчислена на базата на 12 месеца,
но не по-малко от 50 000 лв.При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, се предоставя ново обезпечение в 7-дневен срок преди промяната. Новото обезпечение е със срока на предоставеното вече обезпечение и е в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, с които се надхвърля размерът от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение.
Обезпечението се предоставя в 7-дневен срок преди датата на:- възникване на данъчното събитие на доставката, с чиято данъчна основа се надвишават 25 000 лв., или
- възникване на данъчното събитие при вътреобщностното придобиване, с чиято данъчна основа се надвишават 25 000 лв., или
- освобождаване на течни горива за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, с чиято стойност се надвишават 25 000 лв.
Когато са налице условията за предоставяне на обезпечение, лицето е длъжно да предостави ново обезпечение не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение в предвидения от закона размер.
Обезпечението се освобождава преди изтичането на едногодишния срок, когато регистрацията на лицето по този закон е прекратена, когато лицето няма да извършва такива сделки и няма неуредени задължения за данък върху добавената стойност.
Редът за предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечението се определя с
Правилника за прилагане на ЗДДС.
Освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение:- лицензиран складодържател по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове и
- лице, което е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС само за доставките му, отчетени по реда на същата разпоредба. (Това е всяко лице, което е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка и извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, и което е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.)
Създава се и наказателна разпоредба с чл. 180в, според която лице, което, като е длъжно:
- не предостави в срок обезпечение по чл. 176в или
- не предостави обезпечение, или
- предоставеното обезпечение не е в размера по чл. 176в,
се наказва: - с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или
- с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на дължимото обезпечение.
При повторно нарушение глобата, съответно санкцията е в двоен размер на дължимото обезпечение. При нарушение, когато лицето е предоставило обезпечение в 7-дневен срок, следващ изтичането на срока, в който е следвало да бъде представено обезпечение, глобата, съответно имуществената санкция е в размер
25 на сто от дължимото обезпечение, но не по-малко от 10 000 лв.Предвиден е преходен период, съгласно който, в
едномесечен срок от влизането в сила на предложените разпоредби, лицата, за които се отнася режимът, да предоставят необходимото обезпечение по доставките с течни горива.
В мотивите към закона се изтъква, че режимът ще се прилага по отношение на търговците с течни горива, които са рискови, като следва да се отбележи, че най-рискови са вложителите в данъчните складове
(66,3% от броя на вложителите в данъчни складове през 2015 г. се идентифицират като рискови лица), както и лица - посредници в търговията с течни горива.
Данъчните измами с ДДС са концентрирани в сектор търговия с течни горива, тъй като скоростта на обръщение на паричните средства в него е висока, а инкасирането на стойността на горивата е в интервал, близък или идентичен с този на самата доставка. За укриване и невнасяне на данъчни задължения, свързани с доставки на течни горива, от лицата, участващи в схеми за измами с ДДС, най-често се използват следните механизми:
- Регистрация по ЗДДС на новосъздадени дружества, които извършват фиктивна дейност до момента на възникване на задължение за плащане на данъка. Впоследствие тези дружества не могат да бъдат открити на адресите им за управление и се превръщат в „липсващи търговци”. На практика, се усложнява установяването на данъка за декларираните от тях доставки, а събирането му е почти невъзможно;
- Покупки на течни горива, документирани с фалшиви разходо-оправдателни документи, издадени от фиктивни доставчици, които нямат възможност да извършат фактурираните и декларирани доставки и/или не се намират на посочените от тях адреси на управление/кореспонденция. Тези покупки се регистрират в счетоводните документи с цел неправомерно приспадане на данъчен кредит и отчитане на разходи в по-голям размер. Крайният резултат е формиране на загуби за бюджета от възстановен ДДС;
- Документални доставки между дружества, които са свързани лица, с цел приспадане на данъчен кредит;
- Фактуриране на нереални количества, по-малки от действителните, с цел намаляване размера на дължимия данък.
Високата степен на риск, идентифициран при търговията с течни горива, както и фактът, че в схемите за данъчни измами участват голям брой лица, изключително много затруднява и намалява ефективността от административния контрол върху задължените лица, като същевременно увеличава натиска и налага използване на ресурс с оглед на детайлен анализ на риска от участие в схеми за данъчни измами от отделните задължени лица. Характерен за търговията с течни горива е и 24-часовият цикъл на реализация на стоките от доставчик до краен потребител, което е допълнителна пречка за конвенционалните контролни дейности.
Данъчните измами с течни горива водят и до значителни загуби за държавния бюджет, се казва още в мотивите. Данните от изготвения от НАП анализ на риска „Намаляване на данъчните задължения чрез непълно отчитане на приходи от продажби на твърди, течни и газообразни горива от задължените лица, осъществяващи дейност „Търговия с твърди, течни и газообразни горива” показват тенденция на нарастване на щетата за бюджета от този риск – от 55 млн. лв. за 2013 г. и 99 млн. лв. за 2014 г., оценката за размера на тази щета за 2015 г. възлиза на 109 млн. лв.