Отговаря Христо ДОСЕВ - д.е.с.
След извършена финансова инспекция от АДФИ е изготвен акт за начет на МОЛ - управител, който вече не е на тази длъжност, за неправомерно получени суми по трудов договор. Препоръката на АДФИ е дружеството да осчетоводи начета и законовата лихва върху него като вземане по липси и начети по индивидуална партида на управителя, както и да потърси по съдебен ред сумата от лицето. Дружеството няма задължение за заплащане на суми към АДФИ по този акт за начет.
Как следва да бъде осчетоводена сумата и по кои балансови или задбалансови счетоводни сметки следва да бъде отразено това вземане съгласно разпоредбите на счетоводните стандарти и Закона за държавната финансова инспекция? Как следва да бъдат третирани счетоводно сумите за юридически услуги и съдебни такси, възникващи в хода на съдебното производство?
За да осчетоводите акта за начет по повод неправомерно получени суми, означава да признаете вземане по липси и начети (т.е. да дебитирате сметка Вземания по липси и начети). В същото време вие нямате сметка, която да кредитирате, тъй като, видно от запитването, начетът е по повод на вече получени суми, а не във връзка например на установени липси. Единственият вариант е срещу завеждането на вземането да признаете приход, но считаме, че в конкретния случай това е неуместно и в нарушение на счетоводното ни законодателство с оглед спазване принципа на предпазливост.
От една страна, дебитирането на сметка Вземания по липси и начети означава, че вие ще признаете финансов актив в баланса на дружеството. Общите разпоредби към Националните счетоводни стандарти определят, че активът е ресурс, който е контролиран от предприятието в резултат на минали събития и от който се очаква в предприятието да постъпят бъдещи икономически ползи. Според нас фактът, че има издаден акт за начет, не означава автоматично, че посочените в него суми ще постъпят в предприятието. Ако предприятието не потърси сумата по съдебен ред, то няма основание да смята, че физическото лице ще я възстанови в касата (банката) на дружеството доброволно. В допълнение в Общите разпоредби към НСС изрично е указано, че сделки и събития, които се очакват да настъпят в бъдеще, каквото е евентуалното възстановяване на суми от лицето, не пораждат актив.
Също така признаването и оценяването на едно вземане е предмет на разглеждане в СС 32 Финансови инструменти. Според параграф 2.4.1 от цитирания стандарт вземания, възникнали първоначално в предприятието, са финансови активи, създадени от предприятието, посредством директно предоставяне на пари, стоки или услуги и същите се признават първоначално, когато предприятието стане страна по договора и вследствие на това има право да получава пари в брой (пар. 4.1, буква “а”).
Същевременно НСС определят, че “приход” е увеличението на икономически изгоди през периода под формата на входящи потоци или увеличение на активи, които водят до увеличаване на собствения капитал, което не е свързано с вноски в капитала.
Нашето мнение е, че докато нямате влязло в сила съдебно решение, което да потвърждава факта, че имате право да получите сумата по начета, в т.ч. и законовата лихва по нея, то вие нямата основание да заведете вземането в активите на предприятието и да признаете счетоводен приход.
В подкрепа на казаното дотук е и регламентираният в Закона за счетоводството принцип на предпазливост, който изисква при изготвяне на финансовите отчети да се оценяват и отчитат предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат, или да нямаме надценени активи и подценени задължения (пасиви).
Считаме, че това вземане поради факта, че е несигурно, изцяло попада в дефиницията на условен актив, дадена в СС 37 Провизии, условни задължения и условни активи, съгласно която условен е възможен актив, който произлиза от минали събития (в случая изплатени суми на лицето) и чието съществуване ще бъде потвърдено само от настъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани от предприятието (съдебно решение, което да потвърди правата и сумите по изготвения акт за начет). А такива условни активи съгласно пар. 8.3. то СС 37 “не се признават във финансовите отчети, тъй като това може да има за резултат признаването на приход, който може никога да не бъде реализиран”. Тези условни активи подлежат на оповестяване в приложението към финансовия отчет, когато постъпването на поток от икономически ползи е вероятно.
По принцип нашето счетоводно законодателство не предвижда воденето на задбалансови счетоводни сметки и записвания. Поради което вие следва извънсчетоводно да си заведете информация за размера на иска по заведеното дело и едва след като има наличие на съдебно решение, което потвърждава правото ви на вземане срещу лицето, да заведете счетоводно размера на присъденото вземане и да признаете наличието на текущ приход.
По отношение на платените от вас разноски по предявяване на иск то всички платени от вас разноски - съдебни такси, такси за вещи лица, адвокатски хонорари, следва да осчетоводявате като текущ разход, а не като вземане от лицето, срещу което е заведен искът. Причината отново е фактът, че имате несигурност от изхода на съдебния спор. В случай че впоследствие те ви бъдат присъдени, вие следва да ги осчетоводите като вземане и текущ приход.