Oтговаря доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ
Въпрос: Лице работи при нас на втори трудов договор, като по първия в друга фирма се осигурява на максимума. При нас получава възнаграждение, на което удържаме само ДОД и в Декларация обр.1 в т. 16.4 посочваме дните без осигурителни вноски, зачетени за трудов стаж. Лицето представя болничен лист. Трябва ли да изплащаме възнаграждение за първите 3 работни дни за сметка на работодателя, въпреки че по нашия болничен лист няма да има плащане и трябва ли в Д1 дните да се отразяват съответно в т. 16.А и 16.2? Важат ли тези правила и в случай че на трето работно място получава възнаграждение за ДУК?
Отговор: Осигурените лица, които работят по повече от едно трудово правоотношение, следва да представят издадения им болничен лист пред всеки от работодателите, независимо че по основното си трудово правоотношение са осигурени върху максималния осигурителен доход, респ. върху доходите от допълнителните трудови правоотношения не се дължат осигурителни вноски. Това е така, тъй като всеки работодател (осигурител) подава месечни данни за осигуряването и дължимия данък с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“. При подаване на данни с декларация обр. № 1 и двамата работодатели трябва да отразят дните във временна неработоспособност с право на обезщетение в т. 16.2.
За първите три дни от неработоспособността и двамата работодатели трябва да изплатят трудово възнаграждение на основание чл. 40, ал. 5 от КСО и да попълнят в декларацията точка 16А „Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя“. (Според цитираната разпоредба осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.)
Често срещани в практиката са и случаите, при които лицето работи по трудов договор и същевременно през месеца получава доходи по договори за управление и контрол на търговски дружества. По всяко от правоотношенията лицата подлежат на осигуряване за всички осигурени рискове по предвидения от закона ред. Всеки осигурител подава и данни за осигуряването с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ по определения в Наредба Н-8 ред. Щом по трудовото правоотношение лицето е осигурено върху максималния осигурителен доход, по договора за управление и контрол няма да подлежи на осигуряване. Правилото за първите три дни от временната неработоспособност за сметка на работодателя тук няма да се приложи, защото правоотношението не е трудово и дружеството не се явява работодател.