ТОВА МАЙ Е В МОЯ ПОЛЗА
Липсата на лиценз би могло да ангажира евентуално административно-наказателна отговорност на дружеството, но в никакъв случай, не може да се приеме като основание за определяне на допълнителни публични вземания, защото тогава следва да се счита, че целият транспорт е бил извършен на територията на страната, което не е така. От тази гледна точка оспореният акт противоречи на прогласения в чл. 7 от АПК извод на истинност, а именно, че административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателя не следва да дължи ДДС върху превоза, извършен на територията на друга страна –членка. За изясняването на това обстоятелство, беше допуснато, изслушано и прието заключение на ССчЕ. Експертът е анализирал коректно наличните счетоводни и други документи и е изградил последователни, компетентни и вътрешно непротиворечиви заключения. Отговорено е изчерпателно на поставените въпроси и са направени изводи, след проверка и анализ на събраните писмени доказателства. Заключението следва да бъде кредитирано като мотивирано, логично и съответстващо на събраните доказателства. Анализът на документите и счетоводните данни са мотивирали експерта да приеме, че за ревизирания период дружеството е извършило транспортни услуги от България до Румъния на стойност 38624,00лв. като ДДС върху тях, в случай, че се дължи, се определя на 7724,80лв. Размерът на ДДС по РА, потвърдено от решаващия орган в тази част е 6980,00лв. Независимо от разликата в сумите за ДДС, което обуславя приложението на чл.160 ал.5 ДОПК в този случай, съдът приема, че РА е незаконосъобразен в тази част и следва да се отмени, тъй като се доказа реален транспорт на пътници по маршрут Русе-Букурещ и обратно, извършен от жалбоподателя.