Това предвижда
нов проект за изменение на Закона за адвокатурата, публикуван на сайта на Народното събрание. Проектът може да бъде свален от
тук.
Редица дейности, които до момента се извършват от счетоводители и различни тясноспециализирани консултанти са изброени в забранителния списък за извършване от тях, според нов законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
Така например счетоводителите няма да имат право да дават
устни и писмени консултации на своите клиенти. Нито ще имат право
да изготвят за НАП, НОИ и други институции заявления, отговори и молби. Това означава, че редица документи като
Заявления за регистрация по ЗДДС,
отговори по данъчни проверки и дори най-елементарни молби до НАП, НОИ, НСИ и други институции, с които всеки счетоводител комуникира при нормалната си дейност, няма да бъдат извършвани от счетоводители.
Бизнесът ще трябва отделно да наема адвокати за тези дейности. Ако се приемат текстовете в настоящия им вид, то с учудване бизнесът ще разбере, че счетоводителят му няма да има право да състави дори трудов договор, нито пък пълномощното, с което счетоводителят се представлява пред данъчните и НОИ.
Отпада и правото на всеки, който не е адвокат да изготвя и дори
подава каквито и да било документи в Търговския Регистър, Имотния регистър, както и в други регистри в България. Сега например счетоводителите имат право да подават годишния финансов отчет в Търговския регистър, а всеки има право да подава документи за регистрации на фирми, след необходимото упълномощаване.
Глобите са солени. Според чл. 150 лице, което не е адвокат, но извършва или предлага извършването на гореспоменатите дейности, които са подробно изброени в чл. 24 от законопроекта, се наказва с глоба от 1 000 до 2 000 лева или имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лева. Алинея втора предвижда двойна глоба при повторно нарушение.
Редица дейности от търговския живот на една фирма, които по принцип бизнесът обичайно възлага на счетоводители или други тясноспециализирани консултанти, са наречени
“адвокатски” и са включени във въпросния чл. 24 от законопроекта. Според чл. 24, ал. 1,
упражняването на дейности, възложени от клиенти, които едно лице, което не е адвокат, няма да има право да извършва са:
1. представителство и защита на правата и законните интереси на лица пред органите на съдебната власт, разследващите органи, административните органи и служби, физически и юридически лица и др.;
(Специализираните счетоводни предприятия и счетоводителите представляват клиентите си пред редица административни органи и служби като НАП, НОИ, БНБ, НСИ др.)
2. изготвяне на заявления, искови молби, тъжби, жалби, отговори, молби, спогодби и др.;
(Счетоводителите изготвят такива документи и ги подават в гореспоменатите институции. Например - отговори на НАП по ревизии и проверки, заявления за Регистрация по ЗДДС, различни молби и жалби и др.)
3. устни и писмени консултации, устни и писмени становища по правни въпроси;
(Счетоводителите ежедневно консултират клиенти (устно и писмено) по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗМДТ и други данъчни закони, както и по редица нормативни актове, свързани с трудовото и осигурително право. Данъчни консултанти пишат различни становища по данъчни въпроси, възложени от клиенти, които могат да бъдат публикувани в специализираната преса.)
4. справки в съдилища, прокуратури, полиция, арбитражи, съдебни изпълнители, нотариуси, административни органи и получаване на документи от тях;
(Счетоводителите ежедневно получават справки и документи от административни органи – например от НАП, НОИ, Общини и множество други институции.)
5. изготвяне на договори, проекти за нотариални актове и завещания, нотариални покани, заявления за приемане и за отказ от наследство, пълномощни;
(Счетоводителите и ТРЗ специалистите изготвят договори, съобразени с Кодекса на труда и трудово-правното законодателство. Изготвят и изискваните пълномощни от институциите, пред които представляват клиентите си.)
6. изготвяне и подаване на книжа за вписване в имотния, търговския и други регистри;
(Счетоводителите изготвят годишни финансови отчети и ги подават в Търговския регистър, подават документи от името на клиентите си в Търговския Регистър, след необходимото упълномощаване, както и изготвят документи за регистрации на фирми. Тази дейност се включва в обхвата им, предвид това, че при завършването висшето си образование “Счетоводство и контрол” се изучава Търговско право и се полагат над 10 изпита по право. Счетоводителите могат да посъветват клиента относно формата на предприятието, което желае да регистрира, предвид различните данъчни облагания, размера на капитала, както и формата на назначаването на управляващия, предвид бъдещото му осигуряване и облагане с данъци. Освен това счетоводителите работят и с “други регистри”, като Персоналния Регистър на НАП, в който се вписват данни на осигурените лица, чрез подаване на различни декларации.)
7. изпълнение на завещания;
8. управление на имущество, пазене на описано или дадено в обезпечение имущество;
9. извършване на всякакви други действия, свързани с правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физически и юридически лица.
След като през Септември 2014 година
Европейската комисия обяви започването на оценка на националните разпоредби за достъп до свободните професии и публикува поредния си
доклад, който показва, че те са силно регулирани,
Комисията за защита на конкуренцията се застъпи за повече конкуренция в областта на свободните професии в свой доклад от края на 2014 година. От години
Института за пазарна икономика също пише и коментира тежкото регулиране, ограничаването на конкуренцията и ощетяването на потребителите в редица гилдии.
Аргументите и препоръките на КЗК още веднъж подчертават съществуващите проблеми. Още повече, че докладите на ЕК показват, че свободните професии в България са едни от най-регулираните в ЕС.
КЗК препоръча премахване на възможността за определяне на минимални цени на услугите при архитектите,
адвокати, инженерите в инвестиционното проектиране, одиторите, ветеринарите, както и при упражняващите творческа дейност като свободна професия.
Според КЗК фиксирането на минимални цени представлява едно от най-тежките нарушения на конкуренцията, тъй като ограничава ценовата конкуренция между участниците на пазара. Минималните цени по никакъв начин не могат да бъдат гаранция за качество. Ефектът от тях е защита на неефективните участници на пазара.
С цел да се изготвят и предоставят законодателни актове с най-високо качество е необходимо, всеки законопроект да бъде съобразен с целите заложени в
Национална стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия 2014 – 2020, а именно:
1. Въвеждане на задължителна оценка на въздействие на всички промени и нови законови и подзаконови актове относно ефекта върху стопанската активност.
2. Съобразяване на законовите и подзаконовите нормативни промени с принципа „Мисли първо за малките”, т.е. винаги да взема предвид характеристиките на малки и средни предприятия, когато изготвя законодателството, така че то да не носи допълнителни тежести за малкия бизнес, а където е възможно – да се опростяват съществуващите норми.
3. Постигане на минимална административна тежест за бизнеса. Когато се извършват законодателни промени, те да са напълно съобразени с влиянието, което биха оказали върху малкия бизнес и да не възпрепятстват неговото развитие.
Всичко по темата:
Адвокати заплашват със стачка, ако парламентът не приеме техен лобистки закон
КЗК отсече: Проектозаконът за адвокатурата е вреден за свободната конкуренция
Десетки организации са против лобисткия законопроект на адвокатите (видео)
КЗК образува производство по готвените лобистки промeни в Закона за адвокатурата
Дори депутатите, вносители на Закона за адвокатурата имат резерви към него
Среща с депутатите в НС по спорния законопроект за адвокатурата
БСК: Проектът за промени в Закона за адвокатурата е лобистки!
АССП за права на счетоводителите и срещу лобисткия проектозакон за адвокатурата
Адвокатите отговориха на счетоводителите по спорния законопроектГлоби за всеки, който консултира, регистрира, подава заявления, но не е адвокат