Прекратяване на трудов договор

Изключително интересен казус.
 

Защо решихте, че трябва да му прекратите договора?

Договорът трябва да се прекрати, защото няма как служителят да дойде на работа, защото ще наруши забраната да доближава работодателя си. А и реално вече не идва на работа. Една вчера разбрах за ограничителната заповед. Иначе изпратихме с куриер предизвестие за прекратяване поради намаляване на обема на работа, но той е отказал да приеме документите. Сега ще действаме с нотариална покана, но не съм сигурна в основанието. Обективната невъзможност е по-близо до истината, но дали този случай попада тук?
цитирам:
"Прието е в практиката, че при фактическата невъзможност за изпълняване на служебните задължения е създадена нова обстановка поради насъпили обективни причини. Причините, породили тази нова обстановка следва да произтичат от фактори, независещи от волята на страните. Тези две условия трябва да са спазени кумулативно, за да има правно основание работодателят да прекрати трудов договор на основание чл.328, ал.1, т. 12 от Кодекса на труда."

При тази ситуация дали това са причини, независещи от волята на страните?

Много важно, според мен, е как искат да се разделят страните - ако има двустранно желание да го направят и всичко да свърши, варианта по взаимно съгласие е най-безболезнен. 
За дисциплинарното уволнение ме притеснява, че лицето по обективни причини не ходи на работа - ограничителната заповед на съда му забранява да се доближава до жена си, която същевременно е и работодател. Така или иначе, в писмените обяснения, които ще трябва да даде, за да се спази процедурата, той вероятно ще посочи тези обстоятелства и не се знае какво ще бъде развитието ако се стигне до последващо ескалиране на ситуацията. Де факто в случая не можем да говорим за самоотлъчка, Ако се яви на работа, той нарушава съдебното разпореждане.
Ако пък погледнем от другата страна, може да излезе, че работника не е допускан на работа - дали законно, или не, в този специфичен случай вероятно ще реши съда. Законовото основание в случая може да бъде споменатата заповед вероятно... Дали обаче иначе можем да говорим за виновно поведение от страна на работника при изпълнение на трудовите си задължения? В случай, че човека ги изпълнява и отношенията със съпругата му са от естество, несвързано с трудовия ред и дисциплина във фирмата?
Ще е много любопитно, ако съда признае уволнението за незаконно и го възстанови на работа, при все, че съществува ограничителна съдебна заповед...

Понеже изтече времето за редакция - мястото на работа и работното място едно и също ли е? В процеса на изпълнение на трудовите си здължения работникът общува ли директно със управителя(съпругата си). От и пред нея ли се получават и отчитат задачите в работния процес?
Ако се окаже, че работят на различни места и в процеса на изпълнение на трудовите си задължения нямат преки отношения, които да нарушават ограничителната заповед, не знам дали е редно договора да се прекрати...

 :good:Писали сме едновременно.
Както писах, ще трябва да има преценка за всеки конкретен случай.
Всяка от страните по ТПО, може да поиска от съда да се произнесе по трудов спор в конкретния случай. Ако съдът се произнесе, че страните са изправени пред обективна невъзможност, то ТД може да бъде прекратен.
Ако смята, че не  така, да даде насоки как да се съчетае изпълнението на принудителната административна мярка с изпълнението на задълженията, произтичащи от трудовия договор. Няма пречка да препоръча и изменение в самия трудово договор.

Ами точно това писах. Съдът следва да реши и то предварително. И двете страни имат  интерес да предявят положителен установителен иск по отношение на съществуването на обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по ТД.

Принципно е така донякъде, ако изключим, че в конкретния случай ограничителната заповед може да се окаже обективна спънка за изпълнение на трудовите задължения(впредвид всички разсъждения по-горе). В случай, че не е така обаче, не виждам защо правоотношението трябва да се прекрати на всяка цена.
А иначе работодателя трябва да мисли, защото той е по-уязвимата страна в случая, поне според скромното ми мнение...
Според мен заповедта касае пряко работодателя - той трябва много ясно да оцени всички факти и обстоятелства, които нищихме по-горе. 

Аз да се обадя само, колкото да комплицирам нещата съвсем , - като нищо може да излезе, че по силата на тази заповед работникът е ограничен да полага труд, което пък се явява основно конституционно право. 

Можеш да посочиш аргументи.

Да, и аз съм с Далила. Не е нужно да си усложняваме живота излишно, поемайки отговорности, които не са наши. В случая бих водила работника самоотлъчка и започнала действия по уволнение.