Много важно, според мен, е как искат да се разделят страните - ако има двустранно желание да го направят и всичко да свърши, варианта по взаимно съгласие е най-безболезнен.
За дисциплинарното уволнение ме притеснява, че лицето по обективни причини не ходи на работа - ограничителната заповед на съда му забранява да се доближава до жена си, която същевременно е и работодател. Така или иначе, в писмените обяснения, които ще трябва да даде, за да се спази процедурата, той вероятно ще посочи тези обстоятелства и не се знае какво ще бъде развитието ако се стигне до последващо ескалиране на ситуацията. Де факто в случая не можем да говорим за самоотлъчка, Ако се яви на работа, той нарушава съдебното разпореждане.
Ако пък погледнем от другата страна, може да излезе, че работника не е допускан на работа - дали законно, или не, в този специфичен случай вероятно ще реши съда. Законовото основание в случая може да бъде споменатата заповед вероятно... Дали обаче иначе можем да говорим за виновно поведение от страна на работника при изпълнение на трудовите си задължения? В случай, че човека ги изпълнява и отношенията със съпругата му са от естество, несвързано с трудовия ред и дисциплина във фирмата?
Ще е много любопитно, ако съда признае уволнението за незаконно и го възстанови на работа, при все, че съществува ограничителна съдебна заповед...