Срочен трудов договор

Здравейте,
в следната ситуация съм - работя на постоянен трудов договор от 24г., но плащането на заплатите напоследък се бави страшно много, затова мисля да напусна по чл.327, ал.1, т.2. Имам възможност да започна работа веднага в друга фирма на срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 във връзка с чл.70 от КТ с продължителност 1 година и срок на изпитване 6 месеца.
Въпроса ми е следния - ако нещо в условията не ме удовлетвори през този срок на изпитване, мога ли да напусна и какви ще са последствията - ще имам ли право на обезщетение от борсата, ще дължа ли някакво предизвестие?

Благодаря Ви за бързия отговор,
а какво обезщетение ще мога да получа от борсата?

По-добре след прекратяването да се регистрирате като безработно лице и да почнете получаване и след това да прекъснете, докато работите.

Да.

Ще имате право на по-високо обезщетение и за по-дълъг период(естествено, съобразено с продължителността на осигурителния ви стаж - във вашия случай - 11 месеца, доколкото разбирам, имате 24 години стаж) , при положение, че трудовия ви договор не бъде прекратен по ваше желание или с ваше съгласие. Или казано по-простично -  ако инициативата за това е на работодателя. На другите условия отговаряте, съдейки по прочетеното, най-вероятно  отговаряте - имате 9 осигурени месеца за безработица през последните 15, не сте ползвла обезшетение за безработица през поседните три години,,,

Да. Ето и едно становище  по въпроса.

Има ли право освободен по чл,327 т,2от КТ на обезщетения от Бюрото по труда,

Разпоредбата на чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ предвижда, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. Съгласно ал. 2 на чл. 54а КСО за придобиване право на парично обезщетение по ал. 1 се зачита и времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане; 3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година; 4. зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт – ал. 3 и се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението по ал. 3 е подадено в 3-месечен срок от тази дата. Ако заявлението е подадено след този срок по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща за периода по чл. 54в /в зависимост от продължителността на осигурителния стаж/, намален със закъснението. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 /КСО/ регламентира, че безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за държавния служител, чл. 128, т. 1, 7 и 8, чл. 128а и чл. 128в, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. В конкретния случай трудовият договор е прекратен на основание чл. 327, т. 2 КТ, което е извън посочените основания, предвид на което лицето има право на обезщетение от Бюрото по труда за по-дълъг срок, който е в зависимост от осигурителния му стаж.