Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант
Въпрос: Дружество, регистрирано в България по ДДС (чл. 100 от ЗДДС) предоставя услуга на фирма от САЩ (създаване на видеоклипове), които се предоставят по електронен път на клиента. Място на изпълнение на сделката е САЩ. Фирмата от САЩ е регистрирана също според тяхното законодателство. При издаването на инвойca, придружен от фактурата, длъжни ли сме да начислим ДДС 20%? Ако не сме, кой член от ЗДДС трябва да посочим като основание за неначисляване?
Отговор: При посочените обстоятелства, дружеството ви извършва доставка на услуга по електронен път, получател на която е данъчно задължено лице, установено в трета страна. Понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано, при минимална намеса на човешкия фактор, и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
По правило режимът за облагане доставките на услуги зависи от тяхното местоизпълнение. По силата на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, както и на чл. 58, буква „в“ от Директивата за ДДС мястото на изпълнение на услугите, оказвани по електронен път, получател на които е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. А когато получателят е данъчно задължено лице (какъвто е случаят), се прилага общото правило на чл. 21, ал. 2 от закона, като местоизпълнението е в мястото, където е установен получателят. Или казано по друг начин – там, където се намира седалището му или негов постоянен обект, за който е предназначена услугата. Следователно във фактурата, която издава на клиента си от САЩ, в случая дружеството няма да начисли ДДС, а като основание за това ще посочи в документа „чл. 86, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС”.
Въпреки че когато става въпрос за услуга, извършвана по електронен път, по която получателят е установен извън ЕС, това дали той е данъчно задължено или данъчно незадължено лице няма водещо значение, все пак дружеството следва да притежава доказателства, че въпросният му клиент е данъчно задължено лице. Когато получателят на услугите е установен извън Общността, съществуват две хипотези, при чието наличие доставчикът може да смята, че контрагентът му има статут на данъчно задължено лице (стига да не разполага с противоположна по смисъл информация). Същите се съдържат в чл. 18, ал. 3 от Регламент 282/2011/ЕС.
Първата от хипотезите предвижда доставчикът да е получил от клиента си удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на последния, което потвърждава, че получателят извършва стопанска дейност, а при втората - доставчикът разполага с идентификационен номер по ДДС на получателя (или подобен номер, изпълняващ същата функция), издаден от държавата по неговото установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица (например документ от търговско-промишлената палата на САЩ, община, стопанска организация и др.под.).