Отговаря Андрей АЛЕКСАНДРОВ - доц. д-р по трудово право
По трудов договор заплатите на служителите се превеждат до 5-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Когато този ден се окаже почивен (напр. неделя), заплатите се превеждат на първия следващ работен ден. В такава ситуация служител подава заявление за едностранно прекратяване на трудовия си договор без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ (поради забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение) и престава да се явява на работа. Според работодателя в случая не е налице забавяне, защото задължението е изпълнено коректно. Какво може да предприеме работодателят - да уведоми служителя, че не приема подаденото заявление, да му наложи дисциплинарно наказание и може ли да го уволни дисциплинарно?
Пред описания проблем се изправят много работодатели, и то във всички хипотези на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя поради неизпълнение на задълженията на работодателя (забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение, ако работодателят счита, че не е допуснал забавяне; промяна на мястото или характера на работата, която според работодателя е законосъобразна; прекратяване на договора поради значително влошаване на условията на труд при новия работодател след настъпила промяна по чл. 123 или чл. 123а КТ, ако е спорно дали е налице такова влошаване или дали то е значително и пр.).
Във всички посочени случаи прекратяването настъпва от момента, в който работодателят получи писменото изявление на работника или служителя (арг. от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ). Работодателят не би могъл “да откаже” да прекрати трудовия договор, като твърди, че липсват основания за упражняването на това право от работника или служителя.
Въпреки всичко не трябва по принцип да се изключва възможността на работодателя да защити интереса си, ако счита, че упражненото от работника или служителя право на едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 327 КТ не съществува. Макар да не е мислимо принудителното продължаване на трудово правоотношение, което работникът или служителят вече не желае, за работодателя не е без значение основанието за прекратяване на договора: както от гледна точка на дължимите обезщетения, така и по други съображения. Възможно е например той да е мотивиран да установи, че изпълнява точно задълженията си, за да защити репутацията си, да намали риска от напускане на други служители на същото основание и пр.
Съдебната практика неведнъж се е сблъсквала с този проблем. В Решение № 18 от 19.01.2007 г. на ВКС по гр. д. № 668/2004 г., III г. о., Решение № 266 от 5.06.2007 г. на ВКС по гр. д. № 1416/2004 г., II г. о., Решение № 542 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5375/2008 г. и др. са разглеждани случаи, при които работодателят е отричал наличието на предпоставки за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 2 или т. 3 КТ, поради което е приел, че въпреки постъпилото изрично писмено изявление от работника или служителя за прекратяване на договора трудовото правоотношение продължава да съществува. Неявяването на работа на работника или служителя на работа в тези случаи е квалифицирано като тежко нарушение на трудовата дисциплина и е наложено дисциплинарно наказание - дисциплинарно уволнение (чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ). Засегнатите лица са атакували уволнителните заповеди като незаконосъобразни с аргумента, че към момента на уволненията трудовите им правоотношения вече са били прекратени на друго основание. ВКС приема този довод и с цитираните по-горе съдебни решения наложените дисциплинарните уволнения са отменени. В Решение № 289 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2014 г., IV г. о. е изрично посочено: “Разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор... Писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно (без основание) прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 от КТ работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение.”
Следователно няма пречка работодателят да заведе осъдителен иск за претърпените от действията на работника или служителя вреди, ако счита, че не са били налице основания за упражняване на правото на прекратяване. Ако работодателят е изплатил на работника или служителя обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, той ще може да претендира и връщането му. Друга възможна реакция на работодателя при постъпило изявление за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ би била да откаже изплащането на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ с аргумента, че не е налице забавяне в изплащането на трудовото възнаграждение. Тогава работникът или служителят, който претендира такова обезщетение, ще трябва да сезира съда със спора и да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор на разглежданото основание.