Липса на печат върху ЧМР

Извадка от мотивите към Решение на Апелативен съд Пловдив по адм.дело 2534/2010 г.

Правната уредба на международната товарителница е дадена в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, ратифицирана с Указ №1143 на Държавния съвет от 29.07.1977г., ДВ, бр.61 от 05.08.1977г., в сила за България от 18.01.1978 г. В приложното поле на Конвенцията се включват договорите за автомобилен превоз на стоки, когато мястото за приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето и се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща се страна /чл.1 от Конвенцията/. Съгласно чл.4 от Конвенцията, договорът за превоз на товари се установява с товарителница. Съгласно чл.9, товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на товара от превозвача. От тълкуването на тези две разпоредби следва извода, че наличието на товарителница не е условие за съществуване, нито за валидността на превозния договор. Товарителницата не представлява самия договор за превоз, а е превозен документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в превозните правоотношения, който придружава товара от момента на натоварването до момента на разтоварването на стоката. Международната автомобилна товарителница се издава от превозвачи, притежаващи лиценз за международен превоз на товари, който се издава съгласно чл.29 от ЗАвП и Глава ІІІ на Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Съгласно разпоредбата на чл.5 от Конвенцията, товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. ЧМР представлява по своята същност частен документ и като такъв следва да отговарят на изискванията за действителност на частните документи,установени в ГПК. Частният документ е документ, който материализира изявления на лице, което не е орган на държавната власт, и чиито изявления не са направени в качеството на държавен орган или при изпълнение на възложена му държавна функция.