Здравейте, колеги,
аз имам същия казус. Собственик на ЕООД, който е и управител и се осигурява като СОЛ. Няма писмен ДУК и не получава възнаграждение нито по ДУК, нито за личен труд.Предстои му командировка в чужбина.
1. Доколкото разбирам за признаването на данъчни разходи е необходимо командировката да е във връзка с дейността и да има командировъчна заповед, както и билет и документ за нощувки т.е. не е необходимо да сключваме ДУК (писмен) или какъвто и да е друг договор. По- тази точка моля за потвърждение дали съм разбрала правилно.
2. Как се третират от гледна точка на ЗДДФЛ получените от лицето дневни пари по Наредбата, които не са повече от двукратния размер на описаните в нея? Попадат ли в хипотезата на чл. 13 ал.1 т. 23, понеже четейки ми се струва, че ще трябва да ги облага.
Благодаря предварително за помощта!
На СОЛ- а , за да има право на командировки и те да са данъчно признат разход трябва поне личен труд да му се начислява след като няма ДУК , за да отговаря на изискванията на ЗКПО :
Собственик на ЕООД с предмет консултантска дейност, извършва дейността на дружеството напълно самостоятелно, без да е сключил с него за изпълнението й трудов или граждански договор. При това обаче му се налага да извършва разходи за пътуване и престой в места, които са извън неговото местонахождение. Ще се признаят ли за данъчни цели тези разходи на дружеството въз основа на това, че в съдебното решение за неговата регистрация собственикът му е посочен като управител?
При оценката за данъчното третиране на разходите за командировки, извършени от едноличния собственик на дружеството, са решаващи действащите нормативни разпоредби относно:
правните взаимоотношения, които възникват между дружеството и неговия едноличен собственик при осъществяването на дейността, във връзка с които са направени тези разходи; и
условията за тяхното признаване за целите на корпоративното подоходно облагане.
Те са регламентирани съответно в Търговския закон (ТЗ) и в ЗКПО. Прегледът на дял трети от търговскоправните разпоредби на ТЗ във връзка с търговските дружества дава основание да се направи заключението, че едноличното ООД е юридическо лице, различно от собственика си. В този смисъл, макар и негов единствен собственик, физическото лице, осъществяващо дейността му, е лице, което има с него същите взаимоотношения, както останалите физически лица. На практика това означава, че в случаите, при които в ЕООД са направени разходи за пътуване и престой на неговия собственик, фактически са налице разходи, извършени от физическо лице. Поради това е от съществено значение как и на какви основания лицето осъществява дейност в полза на дружеството и как разходите, които е извършило то, са свързани с тази дейност.
ЗКПО признава разходите, направени от физическо лице във връзка с дейността на данъчно задължените лица (ДЗЛ), без да ограничава техния размер, ако те са доказани с първичните счетоводни документи, изискуеми за целта, и отговарят на условията, регламентирани в чл. 33, ал.1 и ал. 2 на закона. В съответствие с тези условия за данъчни цели се признават счетоводните разходи, отчетени за пътуване и престой на физически лица, когато:
пътуването и престоят на лицата са свързани с дейността на ДЗЛ; и
тези лица са в трудови правоотношения с ДЗЛ или са наети от него по извънтрудови правоотношения за дейността, във връзка с която са извършени разходите.
При това втората част от текста на разпоредбата на т.1 от ал.1 на чл. 33 на закона определя еднозначно, че изискването лицата да са в трудови или извънтрудови взаимоотношения с ДЗЛ се отнася и за “включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице”.
Следователно, за да бъдат признати за данъчни цели, разходите за пътуване и престой на собственика на ЕООД в качеството му на управител, следва да отговарят на изискването на чл. 33, ал. 1, т. 1 на ЗКПО, т.е. между дружеството и него трябва да е сключен договор за управление. Посочването на лицето като управител на дружеството при вписването му в търговския регистър не е достатъчно за целта. Необходимо е между него и дружеството да има сключен договор за управление, който, за да бъде валиден, следва да бъде сключен в писмена форма. Това произтича от разпоредбата на чл.141, ал. 7 на ТЗ, според която:
“Отношенията между дружеството и управителят се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик”.
Следователно при липса на писмен договор за управление, ако собственикът на ЕООД е управител на дружеството единствено само по силата на вписването му като такъв в търговския регистър, разходите му за пътуване и престой (независимо как са отчетени), не се признават за данъчни цели. Тук обръщаме изрично внимание на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 на ЗКПО, според която: “Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите и съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници”. Практическата стойност на тази разпоредба се изразява в това, че, за да бъдат признати за данъчни цели, счетоводните разходи на едноличния собственик на ЕООД следва да бъдат направени за пътуване, извършено във връзка с икономическата дейност на дружеството в качеството му на негов управител, а не за присъствието на лицето при пътуването в качеството му на съдружник.
Според нас в стопанската практика е трудно да се направи разлика между двата повода, но е добре тази разпоредба да се има предвид при оформянето на документите, свързани с пътувания (командировки) на собственика на ЕООД, вписан като управител. Към такъв извод насочва и данъчната практика и становищата на органите по приходите, изразени в писма № 5 - 330 от 09.04.2008 г. и писмо № 5 - 349 от 03.07. 2008 г. на Дирекция “ОУИ” – София. Такова е и становището по въпроса на ВАС, изразена в негово решение № 332 от 10.01.2008 г., VI отд., по адм. дело № 8755 от 2007 г.
В тази връзка заслужава да се отбележи, че разходите за пътуване и престой на собственика на ЕООД ще бъдат признати за данъчни цели на дружеството и в случай, че за изпълнение на дейностите и услугите, във връзка с които са извършени те, лицето е сключило с него договор (договор за извънтрудови взаимоотношения на основания, различни от управленските).