НАРЕДБА № 51 ОТ 28 АПРИЛ 2016 Г. ЗА СОБСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА И ЗА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ, ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ И ГРУПИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛИ

Част първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Глава първа.
ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОБЩ ОДОБРИТЕЛЕН РЕЖИМ

Чл. 1. С наредбата се определят:

1. качествените и количествените изисквания за определяне на собствените средства на застрахователите с право на достъп до единния пазар и на презастрахователите, както и изискванията за класификация и допустимост на тези собствени средства;

2. стандартната формула и редът за изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно стандартната формула на застрахователите с право на достъп до единния пазар и на презастрахователите;

3. допълнителни изисквания към вътрешните модели;

4. елементите, които се включват при изчисляване размера на собствените средства;

5. границата на платежоспособност и методите, по които тя се изчислява на застрахователите и презастрахователите без право на достъп до единния пазар;

6. надзорът на застрахователи и презастрахователи, които са част от група, и правомощията на Комисията за финансов надзор (комисията) и на заместник-председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор" (заместник-председателя), във връзка с надзора на група;

7. методът за осъществяване на допълнителен надзор по отношение на застрахователи, които са част от група на застрахователи без право на достъп до единния пазар и чието предприятие майка е застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност.

Чл. 2. Наредбата се прилага и по отношение на застрахователи и презастрахователи от трета държава, извършващи застрахователна или презастрахователна дейност съгласно Кодекса за застраховането (КЗ) чрез клон на територията на Република България.

Чл. 3. (1) За издаване на разрешение или одобрение по Регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Регламент (ЕС) 2015/35) (OB, L 12/1 от 17 януари 2015 г.) се подава заявление до комисията, към което се прилагат доказателства за спазването на съответните изисквания.

(2) Въз основа на представените документи комисията, съответно заместник-председателят, установява, доколко са спазени изискванията за издаване на исканото разрешение или одобрение. Ако представените данни или документи са непълни или нередовни или е нужна допълнителна информация или доказателства за верността на данните, комисията, съответно заместник-председателят, изпраща на заявителя съобщение за констатираните непълноти или несъответствия или за исканата допълнителна информация и документи и определя срок за отстраняването им.

(3) Ако съобщението по ал. 2 не бъде прието на посочения от заявителя адрес за кореспонденция, срокът за представянето на данните или документите тече от поставянето на съобщението на специално определено за целта място в сградата на комисията. Последното обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията.

(4) Комисията, съответно заместник-председателят, се произнася по заявлението в срок до 14 дни от получаването му, а когато са били поискани допълнителни данни и документи - от получаването им. Заместник-председателят писмено уведомява заявителя за взетото решение в 3-дневен срок от издаването му.

(5) Разпоредбите на този член не се прилагат, когато наредбата предвижда специален режим на надзорно одобрение или разрешение във връзка с Регламент 2015/35.

Част втора.
СОБСТВЕНИ СРЕДСТВА

Дял първи.
СОБСТВЕНИ СРЕДСТВА НА ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ С ПРАВО НА ДОСТЪП ДО ЕДИННИЯ ПАЗАР И НА ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ

Глава втора.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 4. (1) Собствените средства на застрахователя, съответно на презастрахователя, включват основните собствени средства и допълнителните собствени средства.

(2) Всеки застраховател, съответно презастраховател, разполага по всяко време с допустими собствени средства, най-малко равни на капиталовото изискване за платежоспособност.

(3) Всеки застраховател, съответно презастраховател, разполага по всяко време с допустими основни собствени средства, най-малко равни на минималното капиталово изискване.

Чл. 5. (1) Основните собствени средства включват следните елементи:

1. превишението на активите над задълженията, оценени съгласно глава единадесета от КЗ;

2. подчинени задължения.

(2) Превишението по ал. 1, т. 1 се намалява със стойността на собствените акции, държани от застрахователя, съответно презастрахователя.

Чл. 6. (1) Допълнителните собствени средства включват елементи, различни от основните собствени средства, които могат да бъдат осигурени за покриване на загуби.

(2) Допълнителните собствени средства могат да обхващат следните елементи, доколкото те не формират основни собствени средства:

1. акредитиви и гаранции;

2. всякакви други правно обвързващи вземания, възникнали в полза на застрахователя, съответно презастрахователя.

(3) При взаимозастрахователните кооперации допълнителните собствени средства може също да обхващат и бъдещите претенции, които кооперацията би могла да има срещу своите членове по силата на покана за допълнителни вноски в рамките на следващите 12 месеца.

(4) Ако допълнителните собствени средства са били внесени или тяхното внасяне е било изискано, то те се третират като активи и престават да бъдат част от елементи на допълнителни собствени средства.

Чл. 7. (1) Излишъците от средства се считат за натрупани печалби, които не са били предоставени за разпределяне на титулярите на полици и бенефициерите.

(2) При спазване на критериите по чл. 9 излишъкът от средства не се счита за застрахователен или презастрахователен пасив, освен ако друго не е предвидено в нормативен акт.

Глава трета.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА СОБСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА

Чл. 8. (1) Елементите на собствените средства се класифицират в три реда. Класифицирането на елементите на собствените средства зависи от това, дали са елементи на основните собствени средства, или на допълнителните собствени средства, и степента, в която те притежават следните характеристики:

1. елементът е наличен (на разположение) или при необходимост неговото внасяне може да бъде изискано за пълното покриване на загубите както при действащо предприятие, така и в случай на ликвидация (постоянна наличност);

2. в случай на ликвидация - общата стойност на елемента е на разположение за покриване на загубите и се отказва изплащането на елемента на неговия притежател до удовлетворяване на всички други задължения, включително застрахователни и презастрахователни задължения към титулярите на полица и бенефициерите по застрахователни и презастрахователни договори (подчиняване).

(2) При оценяването на размера, до който елементите от собствените средства притежават характеристиките по ал. 1, т. 1 и 2, към момента на оценката, както и във всеки бъдещ момент, се отчита дюрацията на елемента, по-специално дали елементът от собствените средства е с определен падеж. Когато елементът от собствените средства е с определен падеж, се взема предвид относителната дюрация на елемента, сравнена с дюрацията на застрахователните и презастрахователните задължения (достатъчна дюрация).

(3) Освен изискванията по ал. 1 и 2 се вземат предвид следните белези:

1. дали елементът е свободен от изисквания или стимули за изкупуване на номиналната стойност (липса на стимули за изкупуване);

2. дали елементът е свободен от задължителни фиксирани такси (отсъствие на задължителни разходи за обслужване);

3. дали елементът е свободен от тежести (липса на тежести).

Чл. 9. (1) Елементите на основните собствени средства се класифицират като капитал от първи ред, когато притежават в достатъчна степен характеристиките по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2, като се отчитат белезите по чл. 8, ал. 2 и 3.

(2) Елементите на основните собствени средства се класифицират като капитал от втори ред, когато притежават в достатъчна степен характеристиката по чл. 8, ал. 1, т. 2, като се отчитат белезите по чл. 8, ал. 2 и 3.

(3) Елементите на допълнителните собствени средства се класифицират като капитал от втори ред, когато притежават в достатъчна степен характеристиките по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2, като се отчитат белезите по чл. 8, ал. 2 и 3.

(4) Всички елементи на основните и допълнителните собствени средства, които не отговарят на изискванията по ал. 1 - 3, се класифицират като капитал от трети ред.

Чл. 10. (1) Застраховател, съответно презастраховател, класифицира елементите на собствените си средства въз основа на критериите по чл. 9.

(2) Класификацията на елементите на собствените средства се определя, когато е приложимо, съгласно списъците по Регламент (ЕС) 2015/35 и при спазване на Насоките относно класификацията на собствените средства (EIOPA-BoS-14/168 BG), приети от Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване (Европейския орган).

(3) В случай че елемент от собствените средства не се съдържа в списъците по ал. 2, застрахователят, съответно презастрахователят, го оценява и класифицира в съответствие с ал. 1. Тази класификация подлежи на одобрение от страна на комисията по предложение на заместник-председателя по реда на глава пета, раздел III.

Чл. 11. (1) Без да се засягат разпоредбите на чл. 10, по отношение посочените по-долу елементи на собствените средства се прилагат следните класификации:

1. излишък от средства по чл. 7 се класифицира като капитал от първи ред;

2. акредитиви и гаранции, открити при кредитни институции и поверени на независим довереник при условията на тръст (доверителна собственост) или аналогични доверителни отношения в полза на кредиторите, имащи застрахователни вземания спрямо застрахователя, се класифицират като капитал от втори ред;

3. всякакви бъдещи претенции, които взаимоспомагателни (взаимозастрахователни) асоциации или асоциации от взаимоспомагателен (взаимозастрахователен) тип на корабособственици с променливи вноски, застраховащи единствено рисковете по класове по т. 6, 12 и 17 от раздел ІІ, буква "А" от приложение № 1 към КЗ, може да имат срещу техните членове по силата на покана за допълнителни вноски в рамките на следващите 12 месеца, се класифицират като капитал от втори ред.

(2) В съответствие с чл. 9, ал. 3 всички бъдещи претенции, които взаимозастрахователна кооперация може да има срещу своите членове по силата на покана за допълнителни вноски в рамките на следващите 12 месеца и които не попадат в обхвата на т. 3 на предходната алинея, се класифицират като капитал от втори ред, когато притежават в достатъчна степен характеристиките по чл. 8, ал. 1, като се вземат предвид белезите по чл. 8, ал. 2 и 3.

Глава четвърта.
ДОПУСТИМОСТ НА СОБСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА

Чл. 12. (1) По отношение на спазването на капиталовото изискване за платежоспособност размерът на допустимите елементи на капитала от втори и трети ред е обект на количествени ограничения, които гарантират спазването най-малко на следните условия:

1. делът на елементите от допустими собствени средства от първи ред е по-голям от една трета от общия размер на допустимите собствени средства;

2. допустимият размер на елементите от трети ред е по-малък от една трета от общия размер на допустимите собствени средства.

(2) По отношение спазването на минималното капиталово изискване размерът на елементите от основни собствени средства, допустими за покриване на минималното капиталово изискване, които са класифицирани като капитал от втори ред, подлежи на количествени ограничения. Ограниченията гарантират най-малко, че делът на елементите от първи ред в допустими основни собствени средства е по-висок от половината от общия размер на допустимите основни собствени средства.

(3) Допустимият размер на собствените средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност е равен на сумата на общия размер на капитала от първи ред, допустимия размер на капитала от втори ред и допустимия размер на капитала от трети ред.

(4) Допустимият размер на основните собствени средства за покриване на минималното капиталово изискване съгласно чл. 191 КЗ е равен на сумата на общия размер на капитала от първи ред и допустимия размер на елементите от основни собствени средства, класифицирани като капитал от втори ред.

Глава пета.
РЕД ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ И ОДОБРЕНИЯ

Раздел I.
Надзорно одобрение на допълнителните собствени средства

Чл. 13. Одобренията на допълнителните собствени средства по чл. 167, ал. 1, 3 и 4 КЗ се издават по реда на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/499 на Комисията от 24 март 2015 г. за определяне в съответствие с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на техническите стандарти за изпълнение във връзка с процедурите за одобряване от надзорния орган на използването на елементи на допълнителните собствени средства (OB, L 79/12 от 25 март 2015 г.) и чл. 62 - 67 от Регламент (ЕС) 2015/35.

Чл. 14. При прилагане на изискванията на чл. 62, параграф 1, буква "г" от Регламент (ЕС) 2015/35, при оценката на стойността на елемент от допълнителни собствени средства дали тя продължава да отразява възможността му да покрива загуби комисията по предложение на заместник-председателя взема предвид включително:

1. информацията, получена чрез проверки на място;

2. информация, получена или придобита като част от процеса на надзорен преглед;

3. информация, предоставена от други компетентни органи в рамките на колегиума на надзорните органи, ако е приложимо;

4. друга относима информация.

Раздел II.
Надзорни одобрения, издавани във връзка с класификацията на собствените средства

Чл. 15. (1) За получаване на надзорно одобрение на изплащане или изкупуване на елемент от основни собствени средства в съответствие с чл. 71, параграф 1, буква "з", чл. 73, параграф 1, буква "г" и чл. 77, параграф 1, буква "г" от Регламент (ЕС) 2015/35 или на сделка, за която не се счита, че е изплащане или изкупуване в съответствие с чл. 71, параграф 2, чл. 73, параграф 2 и чл. 77, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/35, застрахователят, съответно презастрахователят, подава до комисията заявление, към което прилага оценка на изплащането, изкупуването или сделката, като взема предвид:

1. текущото въздействие, въздействието в краткосрочен до средносрочен план върху цялостната платежоспособност на застрахователя, съответно презастрахователя, и доколко е съвместимо със средносрочния план за управление на капитала на дружеството и неговата собствена оценка на риска и платежоспособността;

2. неговата способност да набира допълнителни собствени средства, ако е необходимо, като се отчитат икономически условия и достъпът му до капиталовите пазари и други източници на допълнителни собствени средства.

(2) Когато предлага серия от изплащания или изкупувания в кратък период от време, застрахователят, съответно презастрахователят, уведомява комисията в заявлението си по ал. 1. Комисията разглежда серията сделки като едно цяло вместо поотделно.

(3) Застрахователят, съответно презастрахователят, подава заявление по ал. 1 за надзорно одобрение три месеца преди по-ранната от двете дати:

1. необходимото договорно известие за изплащане или изкупуване до титулярите на елемент;

2. предложената дата за изплащане или изкупуване.

(4) Срокът за произнасяне на комисията по заявлението за изплащане или изкупуване е три месеца от датата на получаването му. Комисията уведомява заявителя писмено в 7-дневен срок от вземане на решението.

(5) Член 3, ал. 2 и 3 се прилага съответно.

(6) След като получи надзорно одобрение от комисията на изплащане или изкупуване, застрахователят, съответно презастрахователят:

1. може да упражни всяко искане или друго опционално изплащане или изкупуване съгласно условията по договорното споразумение, което урежда елемента от собствени средства;

2. намалява съответната категория от собствени средства, без да извършва корекции или повторно изчисляване на изравнителния резерв (резерва за равняване), когато изключва елемент, третиран като изплатен или изкупен, считано от датата на известието до неговите титуляри или ако не се изисква известие - от датата на надзорното одобрение от комисията;

3. продължава да наблюдава своята платежоспособност за неспазване или евентуално неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност, което би предизвикало преустановяването на изплащане или изкупуване през периода до датата на изплащане или изкупуване;

4. преустановява изплащане или изкупуване, ако това би довело до неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност, дори ако е отправено известие за изплащане или изкупуване до титулярите на елементите.

(7) В случаите по ал. 6, т. 4, когато изплащане или изкупуване се забранява временно при тези обстоятелства, застрахователят, съответно презастрахователят, може да възобнови елемента като налични собствени средства, при което полученото надзорно одобрение по ал. 1 за изплащане или изкупуване се отменя.

Чл. 16. В случай на заявление за надзорно одобрение по чл. 15, ал. 1 във връзка с чл. 71, параграф 1, буква "ж" във връзка с буква "з" от Регламент (ЕС) 2015/35 Комисията по предложение на заместник-председателя взема предвид:

1. настоящата и прогнозната платежоспособност на застрахователя, съответно презастрахователя, при отчитане на предложеното изплащане или изкупуване и всякакви други предложени изкупувания и изплащания или емисии;

2. средносрочния план на застрахователя, съответно презастрахователя, за управление на капитала и собствената оценка на риска и платежоспособността;

3. променливостта на собствените средства и капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователя, съответно презастрахователя, като се отчетат естеството, мащабът и сложността на рисковете, присъщи за дейността му;

4. степента, в която застрахователят, съответно презастрахователят, има достъп до външни източници на собствени средства, както и влиянието на условията на пазара върху способността на застрахователя, съответно презастрахователя, да набира собствени средства.

Чл. 17. (1) За издаване по изключение на одобрение за изплащане или изкупуване на елемент от основни собствени средства в съответствие с чл. 71, параграф 1, буква "к", подточка (i), чл. 73, параграф 1, буква "й", подточка (i) или чл. 77, параграф 1, буква "з", подточка (i) от Регламент (ЕС) 2015/35 застрахователят, съответно презастрахователят, подава до комисията заявление, в което трябва да:

1. опише предложения обмен или преобразуване, както и неговото въздействие върху основните собствени средства, включително как се регламентира обменът или преобразуването в условията по договорното споразумение, което урежда елемента от собствени средства;

2. демонстрира по какъв начин предложеният обмен или преобразуване е или ще бъде в съответствие с плана за възстановяване по чл. 215, ал. 1 КЗ;

3. потърси предварително надзорно одобрение на сделката в съответствие с чл. 15.

(2) Срокът за произнасяне на комисията по заявлението е 30 дни от датата на получаването му, като застрахователят, съответно презастрахователят, се уведомява писмено за взетото решение в 7-дневен срок.

(3) Член 3, ал. 2 и 3 се прилага съответно.

Чл. 18. (1) За издаване по изключение на одобрение на разпределенията в съответствие с чл. 71, параграф 1, буква м), подточка (i) от Регламент (ЕС) 2015/35, съответно одобрение по изключение на разпределенията в съответствие с чл. 73, параграф 1, буква "з", подточка (i) от Регламент (ЕС) 2015/35, застрахователят, съответно презастрахователят, подава до комисията заявление, придружено от обосновка, с приложени доказателства. С обосновката застрахователят, съответно презастрахователят, доказва, че разпределението може да се извърши, без да доведе до значително намаляване на платежоспособността при спазване на минималното капиталово изискване.

(2) Комисията по предложение на заместник-председателя се произнася в срок от един месец от получаване на заявлението, като застрахователят, съответно презастрахователят, се уведомява писмено за взетото решение в 7-дневен срок.

(3) Застраховател, съответно презастраховател, който иска одобрение по изключение на разпределенията по отношение на погасяване чрез алтернативен механизъм за плащане на купон, взема предвид размера на обикновения акционерен капитал, който трябва да бъде емитиран, степента, до която възстановяването на спазването на капиталовото изискване за платежоспособност налага набиране на нови собствени средства, и вероятното въздействие от емисията на акция за целите на алтернативния механизъм за плащане на купон върху способността на застрахователя, съответно презастрахователя, да набира тези собствени средства, както и да предостави такава информация и анализ на комисията.

(4) Член 3, ал. 2 и 3 се прилага съответно.

Раздел III.
Одобряване на оценката и класификацията на елементи, които не са включени в списъците

Чл. 19. За одобрение в съответствие с чл. 79 от Регламент (ЕС) 2015/35 на оценката и класификацията на елемент от собствените средства, който не се съдържа в списъците по чл. 10, ал. 2, застрахователят, съответно презастрахователят, подава до комисията писмено заявление за одобрение на всеки елемент от собствени средства. Заявлението се подава на български език, във формата на придружително писмо и към него се прилагат:

1. решението на управителния орган на застрахователя, съответно презастрахователя, за одобряване на заявлението;

2. съпътстващи доказателства.

Чл. 20. (1) В заявлението застрахователят, съответно презастрахователят, трябва да потвърди, че:

1. счита законовите или договорните условия, които уреждат елемента от собствени средства, или всяка друга свързана договореност за недвусмислени и ясно определени;

2. като отчита вероятните бъдещи развития, както и обстоятелствата, приложими към датата на заявлението, счита, че по отношение на правната форма и на икономическата същност елементът от основни собствени средства ще бъде в съответствие с критериите, предвидени в чл. 8 и 9, и ще има характеристиките, определящи класифицирането по чл. 71, 73 и 77 от Регламент (ЕС) 2015/35;

3. не са пропуснати факти, които, ако са известни на комисията, биха могли да повлияят върху нейното решение дали да одобри оценката и класификацията на елемента от собствени средства.

(2) В заявлението застрахователят, съответно презастрахователят, посочва другите заявления, подадени от него или които към момента са предвидени в рамките на следващите шест месеца, за одобрение на елементи заедно със съответните дати на заявленията.

Чл. 21. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, трябва да предостави описание на начина, по който критериите по чл. 8 и 9 и характеристиките, определящи класифицирането по чл. 71, 73 и 77 от Регламент (ЕС) 2015/35, са изпълнени, включително как елементът ще допринесе за съществуващата капиталова структура на застрахователя, съответно презастрахователя, и как елементът може да даде възможност на застрахователя, съответно презастрахователя, да изпълни текущи или бъдещи капиталови изисквания.

(2) Застрахователят, съответно презастрахователят, трябва да предостави описание на елемента от основни собствени средства в достатъчна степен, което да позволи на комисията да направи заключение относно способността на елемента да покрива загуби, включително договорните условия на споразумението, което урежда елемента от собствени средства, и условията по всяко друго свързано споразумение, заедно с доказателства, ако е относимо, че контрагент е сключил договора и всяко друго свързано споразумение и доказателства, че договорът и всички други свързани споразумения са правно обвързващи и подлежащи на изпълнение във всички относими юрисдикции.

Чл. 22. (1) Заявлението по чл. 19 се счита за пълно, ако съответства на чл. 19 - 21.

(2) Комисията по предложение на заместник-председателя в срок до 30 дни от датата на получаването на заявлението уведомява писмено заявителя дали приетото заявление се счита за пълно.

(3) Ако представеното заявление е непълно или нередовно или са необходими допълнителна информация или доказателства за верността на данните, комисията изпраща съобщение в срок до 30 дни от получаване на заявлението и определя срок за отстраняване на установените непълноти и несъответствия или за представяне на допълнителна информация и документи.

(4) Комисията по предложение на заместник-председателя се произнася в разумен срок, който не може да надвишава три месеца от датата на получаване на пълно заявление, освен когато са налице извънредни обстоятелства, в който случай комисията се произнася не по-късно от шест месеца от получаването на пълното заявление.

(5) Извънредни обстоятелства са такива обстоятелства с неочакван и непреодолим характер, които обективно възпрепятстват вземането на решение от комисията. Извънредните обстоятелства се съобщават своевременно на заявителя преди изтичането на срока по ал. 4.

(6) Ако е необходимо за оценката на елемента от собствени средства, комисията отправя искане за допълнителна информация от застрахователя, съответно презастрахователя, след като е уведомила заявителя, че заявлението е пълно. Срокът по ал. 4, съответно по ал. 5, спира да тече от датата на искането на допълнителната информация до датата на нейното получаване.

(7) Застрахователят, съответно презастрахователят, уведомява заместник-председателя за всяка промяна на обстоятелствата по заявлението.

(8) Промяната в обстоятелствата по заявлението по ал. 7 се счита за ново заявление, освен ако:

1. промяната се дължи на искане от страна на заместник-председателя или комисията за допълнителна информация; или

2. комисията по предложение на заместник-председателя прецени, че промяната не оказва значително въздействие върху разглеждането на заявлението.

(9) Застрахователят, съответно презастрахователят, може да оттегли заявлението чрез отправяне на писмено известие във всеки един момент преди вземане на решение от комисията. Ако впоследствие застрахователят, съответно презастрахователят, подаде отново същото или актуализирано заявление, се счита, че е подадено ново заявление.

(10) Член 3, ал. 2 и 3 се прилага съответно.

Чл. 23. Решението по заявлението заедно с мотивите по него се съобщава в 7-дневен срок на застрахователя, съответно презастрахователя.

Глава шеста.
ОСОБЕНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОПРЕДЕЛЕНИ КАТЕГОРИИ СОБСТВЕНИ СРЕДСТВА

Чл. 24. (1) По отношение на допълнителните собствени средства застрахователите, съответно презастрахователите, прилагат Насоките относно допълнителните собствени средства (EIOPA-BoS-14/167 BG), приети от Европейския орган.

(2) По отношение на третирането на свързани предприятия, включващи участия, застрахователите, съответно презастрахователите, прилагат Насоките относно третирането на свързани предприятия, включващи участия (EIOPA-BoS-14/170 BG), приети от Европейския орган.

(3) По отношение на обособените фондове застрахователите, съответно презастрахователите, прилагат Насоките относно обособените фондове (EIOPA-BoS-14/169 BG), приети от Европейския орган.

Чл. 25. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие по смисъла на чл. 233, ал. 4 КЗ, идентифицира своите свързани предприятия и участия на базата на оценка от своята гледна точка като отделен субект.

(2) Комисията, съответно заместник-председателят, при идентифициране на свързано предприятие или участие в съответствие с чл. 233, ал. 6 КЗ взема предвид и:

1. акционерни участия на застрахователя, съответно презастрахователя, който е участващо предприятие в предприятието, и потенциални увеличения поради притежаването на опции, варанти или подобни инструменти;

2. правата на членство на застрахователя, съответно презастрахователя, който е участващо предприятие във взаимозастрахователно предприятие или предприятие от взаимозастрахователен тип, както и потенциални увеличения в тези права;

3. представителството от страна на застрахователя, съответно презастрахователя, притежаващ дялово участие в административния, управителния или надзорния орган на предприятието;

4. участието на застрахователя, съответно презастрахователя, който е участващо предприятие, в процесите на определяне на политиката на предприятието, включително вземане на решения за разпределения на дивиденти или други разпределения;

5. съществените сделки между застрахователя, съответно презастрахователя, който е участващо предприятие, и другото предприятие;

6. едновременно присъствие или редуване на едни и същи лица, които ефективно управляват застрахователя, съответно презастрахователя, който е участващо предприятие, и другото предприятие;

7. осигуряването на съществена техническа информация на другото предприятие;

8. общо управление на застрахователя, съответно презастрахователя, който е участващо предприятие, и на другото предприятие.

(3) Комисията, съответно заместник-председателят, разглежда всяка първоначална оценка по ал. 1 от застрахователя, съответно презастрахователя, който е участващо предприятие, в съответствие с ал. 2, т. 1 - 8.

Дял втори.
СОБСТВЕНИ СРЕДСТВА НА ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ БЕЗ ПРАВО НА ДОСТЪП ДО ЕДИННИЯ ПАЗАР

Глава седма.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СОБСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА НА ЗАСТРАХОВАТЕЛИ БЕЗ ПРАВО НА ДОСТЪП ДО ЕДИННИЯ ПАЗАР

Чл. 26. (1) Общата сума на собствените средства на застрахователите без право на достъп до единния пазар, намалени с нематериалните активи, по всяко време трябва да е най-малко равна на границата на платежоспособност, изчислена по реда на тази наредба, или на минималния размер на гаранционния капитал, когато той е по-висок от границата на платежоспособност.

(2) Коригираната платежоспособност на застраховател по чл. 212, ал. 1 КЗ не трябва да бъде отрицателна величина.

Чл. 27. (1) Застрахователите без право на достъп до единния пазар представят в комисията справка за размера на собствените средства и границата на платежоспособност заедно с годишния финансов отчет.

(2) Застрахователите по чл. 212, ал. 1 КЗ представят заедно с консолидирания финансов отчет и справка за коригираната платежоспособност.

(3) Собствените средства и границата на платежоспособността се изчисляват въз основа на данните от отчетите, справките и приложенията, изготвяни съгласно изискванията, предвидени в наредбата по чл. 125, ал. 2 КЗ.

Чл. 28. (1) Собствените средства са свободните от всякакви предвидими задължения активи на застрахователя, които се образуват като сбор от следните елементи:

1. капитала:

а) за акционерните дружества - записания акционерен капитал;

б) за взаимозастрахователните кооперации - дяловите вноски;

2. резервите и фондовете по чл. 118, ал. 2 КЗ;

3. неразпределената печалба от минали години, намалена с очакваните плащания по дивиденти и други отчисления;

4. преоценъчните резерви, образувани според приложимите счетоводни стандарти;

5. суми, привлечени от застрахователя чрез дългово-капиталови (хибридни) инструменти;

6. сумите, привлечени като подчинен дълг.

(2) Сборът по ал. 1 се намалява със:

1. невнесения капитал;

2. номиналната стойност на обратно изкупените собствени акции;

3. загубата от текущата година и непокритите загуби от минали години;

4. балансовата стойност на участията по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на КЗ, които застрахователят притежава в застраховател, презастраховател, пенсионноосигурително дружество, застрахователен холдинг, застрахователен холдинг със смесена дейност, кредитна институция, финансова институция по чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции, дружество за спомагателни услуги по чл. 2, ал. 4 от Закона за кредитните институции, инвестиционен посредник, управляващо дружество, както и инвестициите в дългово-капиталови (хибридни) инструменти и в подчинен дълг в такива дружества, в които застрахователят има участие, когато те не са консолидирани в отчета му;

5. балансовата стойност на участията, които надхвърлят 50 на сто от капитала на свързаното дружество, които застрахователят притежава в търговски дружества, различни от дружествата по т. 4, както и инвестициите в дългово-капиталови (хибридни) инструменти и в подчинен дълг в такива дружества, в които застрахователят има участие, когато те не са консолидирани в отчета му.

(3) Заместник-председателят може да изключи прилагането на ал. 2, т. 4 в случаите, когато застрахователят е придобил участието или дела в капитала или е направил инвестицията временно и с цел финансово подпомагане на дружеството във връзка с неговото оздравяване и предпазване от неплатежоспособност.

Чл. 29. Печалбата по чл. 28, ал. 1, т. 3 може да бъде включена в собствените средства, ако общото събрание на акционерите или на член-кооператорите е взело решение от нея да не бъдат разпределяни дивиденти или да не бъдат правени други отчисления.

Чл. 30. (1) Средствата по чл. 28, ал. 1, т. 5 трябва да отговарят на следните изисквания:

1. сумите по тях са платени изцяло;

2. не е налице срок за тяхното изплащане;

3. изплащането им не е обезпечено под никаква форма от застрахователя;

4. в случай на ликвидация или на несъстоятелност на застрахователя изплащането им е допустимо, след като се удовлетворят изцяло вземанията на всички останали кредитори;

5. вземанията по тях относно главницата (номинала) не могат да станат изискуеми, без да е налице одобрение от комисията по предложение на заместник-председателя;

6. условията, при които тези средства са привлечени от застрахователя, му дават право да отлага изплащането на лихвата или на дивидента по тях;

7. условията, при които са привлечени тези средства, са такива, че при неплащане на главница, съответно на капитала или на лихвата, съответно на дивидента по тях, застрахователят може да продължи дейността си.

(2) За получаване на одобрение по ал. 1, т. 5 застрахователят представя мотивирано заявление, придружено с доказателства. Комисията по предложение на заместник-председателя се произнася в срок един месец от получаване на заявлението, като може да поиска допълнителна информация или доказателства в срок не по-късно от 14 дни от получаване на заявлението. Срокът за произнасяне спира да тече до представяне на поисканата информация или доказателства. Комисията по предложение на заместник-председателя се произнася с отказ, ако прецени, че заявлението не е обосновано или че твърдените факти и обстоятелства не са доказани с представените доказателства.

Чл. 31. (1) Подчиненият дълг по чл. 28, ал. 1, т. 6 трябва да отговаря на следните изисквания:

1. сумите по дълга са платени изцяло;

2. изплащането му не е обезпечено под никаква форма от застрахователя;

3. първоначалният срок до падежа му е не по-малък от 5 години - за подчинен дълг с фиксиран падеж;

4. става изискуем с 5-годишно предизвестие, освен ако връщането му се извършва с одобрение на комисията по предложение на заместник-председателя - за подчинен дълг, чийто падеж не е фиксиран;

5. предсрочното му изплащане не може да се извърши, ако вследствие на това собствените средства няма да бъдат достатъчни за покритие на границата на платежоспособност;

6. не е възможна предсрочната изискуемост на дълга;

7. ако са уговорени лихви или други доходи, изплащането им не може да се извърши преди падежа на дълга;

8. в случай на ликвидация или на несъстоятелност на застрахователя изплащането му е допустимо, след като се удовлетворят изцяло вземанията на всички останали кредитори;

9. условията по дълга може да се променят само след одобрение на комисията по предложение на заместник-председателя.

(2) През последните 5 години до падежа подчиненият дълг с фиксиран падеж се включва в собствените средства на застрахователя с намаление в размер 20 на сто годишно. След падежа на дълга той се изключва изцяло при изчисляването на собствените средства.

(3) Когато подчиненият дълг по ал. 1 е без фиксиран падеж, връщането му се извършва след одобрение на комисията по предложение на заместник-председателя въз основа на писмено заявление, подадено от застрахователя най-малко 6 месеца по-рано, ако е спазено изискването на чл. 26, ал. 1. В заявлението по изречение първо се посочват датата на връщането на дълга и общата сума на собствените средства преди и след връщането му.

(4) За получаване на одобрение по ал. 1, т. 4 или 9 или по ал. 3 се прилага редът по чл. 30, ал. 2.

(5) Застрахователят предоставя в срок 14 дни от възникване на правоотношението информация, която удостоверява изискванията по ал. 1.

Чл. 32. (1) Размерът на средствата по чл. 28, ал. 1, т. 5 и 6 не може да надвишава 50 на сто от по-малката стойност на една от следните две величини:

1. собствените средства;

2. границата на платежоспособност.

(2) Делът на подчинения дълг с фиксиран падеж в средствата по ал. 1 не може да надвишава 25 на сто.

Чл. 33. (1) Застраховател, извършващ застрахователна дейност, която обхваща застраховки по раздел I, т. 1 и 2 от приложение № 1 от КЗ, може да включи в собствените си средства 50 на сто от бъдещите печалби по тези застраховки, като стойността им не може да надвишава 25 на сто от по-малката от следните две величини:

1. собствените средства;

2. границата на платежоспособност.

(2) Стойността на бъдещите печалби се получава като произведение от:

1. очакваната годишна печалба, която не може да надвишава средното аритметично от печалбите по застраховките по ал. 1, получени през последните 5 години, и

2. множител, равен на оставащия среден период до изтичането на срока на договорите по тези застраховки, като не може да бъде по-голям от 6.

(3) Включването в собствените средства на бъдещите печалби по застраховките по ал. 1 се одобрява от комисията по предложение на заместник-председателя въз основа на писмено заявление, придружено с актюерски доклад, в който мотивирано се излага вероятността за възникване на бъдещите печалби.

(4) Комисията по предложение на заместник-председателя се произнася по заявлението в 14-дневен срок от подаването на всички необходими документи и незабавно уведомява заявителя, като в 3-дневен срок от вземане на решението изпраща и писмено уведомление.

(5) Не се включват в собствените средства бъдещи печалби по застраховките по ал. 1, които възникват от вече отчетени и включени в собствените средства преоценки на активи.

Чл. 34. Застраховател, извършващ застрахователна дейност, която обхваща застраховки по раздел I от приложение № 1 от КЗ, когато не ползва цилмеров резерв или когато образува резерв, цилмериран с квота, по-малка от надбавката за разходи за аквизиция към нето премията, с одобрението на комисията по предложение на заместник-председателя може да включи в собствените си средства разликата в сумите между нецилмерирания или частично цилмерирания математически резерв и резерва, който би се получил при цилмерирането с квота, равна на включената в премията добавка за аквизиционни разходи. Сумата по изречение първо не може да превишава 3,5 на сто от разликата между застрахователните суми и съответните математически резерви по договорите, за които е възможно цилмериране. Разликата се намалява с размера на отложените аквизиционни разходи, отчетени в актива на баланса.

Чл. 35. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.)

Част трета.
КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ НА ИНДИВИДУАЛНО НИВО

Дял първи.
КАПИТАЛОВО ИЗИСКВАНЕ ЗА ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ. СТАНДАРТНА ФОРМУЛА

Глава осма.
ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 36. Капиталовото изискване за платежоспособност, изчислявано въз основа на стандартната формула, е сумата на следните елементи:

1. основното капиталово изискване за платежоспособност съгласно чл. 37;

2. капиталовото изискване за оперативен риск съгласно чл. 45;

3. корекцията за способността за покриване на загуби на техническите резерви и на отложените данъци съгласно чл. 46.

Чл. 37. (1) Основното капиталово изискване за платежоспособност обхваща индивидуалните рискови модули, агрегирани съгласно т. 1 от приложение № 1, и съдържа най-малко следните рискови модули:

1. общозастрахователен подписвачески риск;

2. животозастрахователен подписвачески риск;

3. здравнозастрахователен подписвачески риск;

4. пазарен риск;

5. риск от неизпълнение от страна на контрагента.

(2) За целите на ал. 1, т. 1, 2 и 3 застрахователните и презастрахователните дейности се групират към подписваческия рисков модул, който най-добре отразява техническия характер на стоящите в основата (базовите) рискове.

(3) Корелационните коефициенти за агрегиране на рисковите модули по ал. 1, а също и калибрирането на капиталовите изисквания за всеки рисков модул водят до съвкупно капиталово изискване за платежоспособност, отговарящо на принципите по чл. 170 КЗ.

(4) Всеки един от посочените рискови модули по ал. 1 се калибрира посредством метод, базиран върху стойност под риск ("Value-at-Risk") при спазване на доверителен интервал от 99,5% за период от една година. Когато е приложимо, диверсификационните ефекти се вземат предвид при структурирането на всеки рисков модул.

(5) Всички застрахователи и презастрахователи използват едни и същи структура и спецификации за рисковите модули както по отношение на основното капиталово изискване за платежоспособност, така и по отношение на всяко опростено изчисление по чл. 47.

(6) По отношение на рисковете, произтичащи от катастрофи, когато е подходящо, може да бъдат използвани географски спецификации при изчисляването на животозастрахователните, общозастрахователните и здравнозастрахователните подписвачески рискови модули.

(7) Замяната на част от параметрите на стандартната формула с параметри, специфични за застрахователя, съответно презастрахователя, се извършва по реда на чл. 173 КЗ.

(8) Одобрението по чл. 173, ал. 1 КЗ се извършва по реда на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/498 на Комисията от 24 март 2015 г. за определяне в съответствие с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на техническите стандарти за изпълнение във връзка с процедурите за одобряване от надзорния орган на използването на специфични за предприятието параметри (OB, L 79/8 от 25 март 2015 г.).

Чл. 38. Основното капиталово изискване за платежоспособност се изчислява в съответствие с чл. 39 - 43.

Чл. 39. (1) Общозастрахователният подписвачески рисков модул отразява риска, произтичащ от задълженията по общо застраховане, по отношение на покритите застрахователни рискове и използваните процеси при упражняването на дейността.

(2) Модулът по ал. 1 взема предвид несигурността в резултатите на застрахователя, съответно презастрахователя, по отношение на съществуващите застрахователни и презастрахователни задължения, както и на новите дейности, които се очаква да бъдат записани през следващите 12 месеца.

(3) Модулът по ал. 1 се изчислява съгласно точка 2 от приложение № 1 като комбинация между капиталовите изисквания най-малко за следните подмодули:

1. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на колебания във времето на настъпването, честотата и тежестта на застрахователните събития, както и на разпределението във времето и размера на уредените претенции (риск в общото застраховане, свързан с определянето на премии и резерви);

2. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на значителна несигурност, свързана с допускания при формирането на цена и резерви, по отношение на екстремни или извънредни събития (катастрофичен риск в общото застраховане).

Чл. 40. (1) Животозастрахователният подписвачески рисков модул отразява риска, произтичащ от животозастрахователни задължения, по отношение на покритите застрахователни рискове и използваните процеси при извършването на дейността.

(2) Модулът по ал. 1 се изчислява съгласно т. 3 от приложение № 1 като комбинация между капиталовите изисквания най-малко за следните подмодули:

1. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на смъртността, когато увеличаването на равнището на смъртност води до нарастване на стойността на застрахователните задължения (риск от смърт/смъртност);

2. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на смъртността, когато намаляването на равнището на смъртност води до нарастване на стойността на застрахователните задължения (риск от дълголетие);

3. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на инвалидността, заболяванията и заболеваемостта (риск от инвалидност/заболяване);

4. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на разходите, възникнали при обслужването на застрахователните и презастрахователните договори (риск, свързан с разходи в животозастраховането);

5. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на актуализационните ставки, прилагани при анюитети, в резултат на промяна на правното статукво или на здравното състояние на застрахованите лица (актуализационен риск);

6. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото или волатилността на равнището на изтичане на валидността, прекратяване, подновяване и откупуване на полици (риск от прекратяване);

7. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на значителна несигурност, свързана с допускания при формирането на цена и резерви, по отношение на екстремни или необичайни събития (катастрофичен риск в животозастраховането).

Чл. 41. (1) Здравнозастрахователният подписвачески рисков модул отразява риска, произтичащ от подписването на здравнозастрахователни задължения, независимо дали е осъществявано на техническа база, близка до тази на животозастраховането, или не, по отношение както на покритите застрахователни рискове, така и на използваните процеси при упражняването на дейността.

(2) Модулът по ал. 1 покрива най-малко следните рискове:

1. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на разходите, възникнали при обслужването на застрахователните и презастрахователните договори;

2. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на колебания при настъпването, честотата и тежестта на застрахователните събития, както и на разпределението във времето и размера на уредените претенции към момента на формирането на резерви;

3. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на значителна несигурност, свързана с допускания при формирането на цена и резерви, по отношение на зарази и големи епидемии, а също и на необичайното натрупване на рискове в резултат на тези екстремни обстоятелства.

Чл. 42. (1) Пазарният рисков модул отразява риска, произтичащ от нивото или волатилността на пазарните цени на финансовите инструменти, които оказват влияние върху стойността на активите и пасивите на предприятието. Той отразява надлежно структурното несъответствие между активите и пасивите, по-специално по отношение на тяхната дюрация.

(2) Модулът по ал. 1 се изчислява съгласно т. 4 от приложение № 1 като комбинация между капиталовите изисквания най-малко за следните подмодули:

1. чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяна в срочната структура на лихвените проценти или на волатилността на лихвените проценти (лихвен риск);

2. чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяната в нивото или волатилността на пазарните цени на акциите (риск, свързан с акции);

3. чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяната в нивото или волатилността на пазарните цени на недвижими имоти (риск, свързан с недвижими имоти);

4. чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяната в нивото или волатилността на кредитните спредове над срочната структура на безрисковия лихвен процент (риск, свързан с лихвения спред);

5. чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяната в нивото или волатилността на валутните обменни курсове (валутен риск);

6. допълнителни рискове за застраховател или презастраховател, произтичащи или от липса на диверсификация в портфейла от активи, или от голяма рискова експозиция, свързана с неизпълнение от страна на един емитент или на група от свързани емитенти (риск, свързан с пазарна концентрация).

Чл. 43. (1) Рисковият модул във връзка с неизпълнение от страна на контрагента отразява възможните загуби в резултат на неочаквано неизпълнение или влошаване на кредитната позиция на контрагентите или длъжниците на застрахователя, съответно презастрахователя, през следващите 12 месеца. Рисковият модул във връзка с неизпълнение от страна на контрагента обхваща договорите за намаляване на риска, като например презастрахователни споразумения, секюритизация и деривати, вземания от посредници, а също и други кредитни експозиции, които не са покрити в рисковия подмодул, свързан с лихвения спред. Той отчита надлежно обезпечението или друга гаранция, държани от или за сметка на застрахователя или презастрахователя, и свързаните с това рискове.

(2) Рисковият модул във връзка с неизпълнение от страна на контрагента взема под внимание за всеки отделен контрагент съвкупната рискова експозиция на застрахователя или презастрахователя към контрагента независимо от правната форма на договорните задължения към застрахователя, съответно презастрахователя.

Чл. 44. (1) Подмодулът на риск, свързан с акции, изчисляван в съответствие със стандартната формула, включва симетрична корекция на капиталовото изискване за риска, свързан с акции, прилагана за покриване на риска, който се поражда от промени в равнището на цените на акциите.

(2) Симетричната корекция, която се извършва по отношение на стандартното капиталово изискване за риска, свързан с акции, калибрирано в съответствие с чл. 37, ал. 4 за покриване на риска, който се поражда от промени в равнището на цените на акциите, се основава върху функция от текущото равнище на съответен капиталов индекс и среднопретегленото равнище на този индекс. Среднопретегленото равнище се изчислява за подходящ период от време, който е един и същ за всички застрахователи и презастрахователи.

(3) Симетричната корекция, която се извършва спрямо стандартното капиталово изискване за риска, свързан с акции, покриваща риска, който се поражда от промени в равнището на цените на акциите, не може да води до прилагане на капиталово изискване за риска, свързан с акции, което да е с повече от 10 процентни пункта по-ниско или с 10 процентни пункта по-високо от стандартното капиталово изискване за капиталов риск.

Чл. 45. (1) Капиталовото изискване за оперативен риск отразява оперативните рискове, доколкото те не са отразени в рисковите модули по чл. 37. Това изискване се калибрира в съответствие с чл. 170, ал. 3 КЗ.

(2) По отношение на животозастрахователните договори, при които инвестиционният риск се носи от титулярите на полица, изчисляването на капиталовото изискване за операционен риск взема предвид сумата на годишните разходи, възникнали във връзка с тези застрахователни задължения.

(3) По отношение на дейност по застраховане и презастраховане, различна от тази по ал. 2, изчисляването на капиталовото изискване за операционен риск взема предвид обема на тази дейност, изразен в получени премии и технически резерви, образувани във връзка с тези застрахователни и презастрахователни задължения. В този случай капиталовото изискване за оперативни рискове не превишава 30 % от основното капиталово изискване за платежоспособност за тези застрахователни и презастрахователни дейности.

Чл. 46. (1) Корекцията за способността за покриване на загуби на техническите резерви и на отложените данъци по чл. 36, т. 3, която застрахователят, съответно презастрахователят, извършва, отразява потенциалната компенсация на неочакваните загуби чрез намаляване на техническите резерви или на отсрочените данъци или комбинация от двете.

(2) Корекцията отчита ефекта на намаляване на риска, произтичащ от бъдещите дискреционни плащания по застрахователните договори, доколкото застрахователят, съответно презастрахователят, може да докаже, че сумите от намаляването на тези плащания могат да бъдат използвани за компенсиране на неочаквани загуби, ако такива възникнат. Ефектът от намаляване на риска, произтичащ от бъдещите дискреционни плащания, не може да бъде по-висок от сумата на техническите резерви и отсрочените данъци, свързани с тези бъдещи дискреционни плащания.

(3) За целите на ал. 2 стойността на бъдещите дискреционни плащания при неблагоприятни обстоятелства се сравнява със сумата на тези плащания при допускането, стоящо в основата на изчисляването на най-добрата прогнозна оценка.

Чл. 47. Застрахователят, съответно презастрахователят, може да използва опростено изчисление за специфични рискови модули или подмодули, когато естеството, мащабът и сложността на рисковете, пред които те са изправени, го оправдават и когато изискването всички застрахователи и презастрахователи да прилагат стандартното изчисление не би било пропорционално. Опростеното изчисление се калибрира в съответствие с чл. 170, ал. 2 КЗ.

Глава девета.
КАПИТАЛОВОТО ИЗИСКВАНЕ ЗА ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ И СТАНДАРТНАТА ФОРМУЛА

Раздел I.
Приложими насоки относно капиталовото изискване за платежоспособност и стандартната формула

Чл. 48. Застрахователят, съответно презастрахователят, по чл. 15, ал. 1 КЗ прилага Насоките относно прилагането на споразумения за пасивно презастраховане към подмодула на подписваческия риск в общото застраховане (EIOPA-BoS-14/173 BG), приети от Европейския орган.

Чл. 49. Застрахователят, съответно презастрахователят, по чл. 15, ал. 1 КЗ при изчисляването на капиталовите изисквания за животозастрахователния подписвачески риск прилага Насоките относно прилагането на модула на животозастрахователния подписвачески риск (EIOPA-BoS-14/175 BG), приети от Европейския орган.

Чл. 50. Застрахователят, съответно презастрахователят, по чл. 15, ал. 1 КЗ при определяне и пресмятане на стойностите, участващи в изчисляването на капиталовите изисквания за катастрофичния риск в здравното застраховане, при различни възможни случаи и ситуации прилага Насоките относно подмодула на катастрофичния риск в здравното застраховане (EIOPA-BoS-14/176 BG), приети от Европейския орган.

Чл. 51. Застрахователят, съответно презастрахователят, по чл. 15, ал. 1 КЗ, използващ стандартната формула при изчисляването на пазарния риск, свързан с капиталовото изискване за платежоспособност на индивидуална основа, прилага Насоките относно подхода на подробен преглед (EIOPA-BoS-14/171 BG), приети от Европейския орган.

Чл. 52. Застрахователят, съответно презастрахователят, по чл. 15, ал. 1 КЗ по отношение на модулите на пазарния риск и на риска от неизпълнение от страна на контрагента в стандартната формула прилага Насоките относно третирането на експозициите към пазарния риск и към риска от контрагента в стандартната формула (EIOPA-BoS-14/174 BG), приети от Европейския орган.

Чл. 53. Застрахователят, съответно презастрахователят, по чл. 15, ал. 1 КЗ по отношение на изчисляването на капиталово изискване за пазарен риск прилага Насоките относно базисния риск (EIOPA-BoS-14/172 BG), приети от Европейския орган.

Чл. 54. Застрахователят, съответно презастрахователят, по чл. 15, ал. 1 КЗ по отношение на изчисляването на корекциите за способността за покриване на загуби на техническите резерви и отсрочените данъци за капиталовото изискване за платежоспособност прилага Насоките относно способността за покриване на загуби на техническите резерви и отсрочените данъци (EIOPA-BoS-14/177 BG), приети от Европейския орган.

Раздел II.
Надзорни разрешения във връзка с капиталовото изискване за платежоспособност

Чл. 55. Заместник-председателят разрешава на застрахователя, съответно презастрахователя, при определяне на данъчните последици от загубата по чл. 207, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/35 да използва подход на базата на средни данъчни ставки, при условие че може да докаже, че средни данъчни ставки са подходящи и избягват съществена неточност на корекцията.

Чл. 56. (1) Заместник-председателят разрешава на застрахователя, съответно презастрахователя, да не взима предвид условните отсрочени данъчни активи при изчисляването на корекцията за способността за покриване на загуби в случаите, когато за застрахователя, съответно презастрахователя, е прекалено трудно да докаже тяхната допустимост.

(2) За получаване на разрешение по ал. 1 се прилага чл. 3.

Глава десета.
СПЕЦИФИЧНИ ЗА ПРЕДПРИЯТИЕТО ПАРАМЕТРИ

Чл. 57. Застрахователят, съответно презастрахователят, по чл. 15, ал. 1 КЗ по отношение на критериите за качество на данните, които се вземат предвид в процеса на изчисляване на специфичните за тях параметри и специфичните за групата параметри, прилага Насоките относно специфичните за предприятието параметри (EIOPA-BoS-14/178 BG), приети от Европейския орган.

Чл. 58. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, спазва изискванията за използване на специфичните за него параметри като част от оценката на собствения риск и платежоспособността.

(2) Застрахователят, съответно презастрахователят, информира комисията чрез надзорния доклад за оценка на собствения риск и платежоспособността за съществени промени в информацията, включена в заявлението за одобрение по чл. 173 КЗ във връзка с чл. 1 от Регламент 2015/498, и предоставя подробни данни за всички съществени промени.

(3) В случай че използването на нови данни предизвиква съществени промени в информацията, включена в заявлението за одобрение по чл. 173 КЗ във връзка с чл. 1 от Регламент 2015/498, застрахователят, съответно презастрахователят, представя в комисията всички данни за извършеното изчисляване на специфичните параметри.

(4) В случай че застрахователят, съответно презастрахователят, установи, че друг стандартизиран метод осигурява по-точен резултат с цел изпълняване на изискванията за калибриране по чл. 170, ал. 2 и 3 КЗ, той подава ново заявление за одобрение по чл. 173 КЗ във връзка с чл. 1 от Регламент 2015/498 за използването на алтернативния стандартизиран метод.

Чл. 59. (1) Когато застрахователят, съответно презастрахователят, е нарушил изискванията за използване на специфичните за него параметри, заместник-председателят задължава застрахователя, съответно презастрахователя, да преустанови нарушението в срок от три месеца.

(2) В случая по ал. 1 заместник-председателят взема предвид степента и обхвата на неспазването, времето, необходимо за коригирането му, както и действията, които застрахователят, съответно презастрахователят, възнамерява да предприеме за възстановяване на изискванията за използване на специфичните за него параметри.

(3) Когато неспазването не може да бъде отстранено в срок от три месеца, комисията по предложение на заместник-председателя отменя издаденото одобрение за използване на специфичните за застрахователя, съответно презастрахователя, параметри в съответствие с чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/498 на Комисията от 24 март 2015 г. за определяне в съответствие с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на техническите стандарти за изпълнение във връзка с процедурите за одобряване от надзорния орган на използването на специфични за предприятието параметри.

(4) След отмяната на одобрението застрахователят, съответно презастрахователят, преизчислява капиталовото изискване за платежоспособност чрез използването на стандартни параметри и подава ново заявление за одобрение по чл. 173 КЗ във връзка с чл. 1 от Регламент 2015/498, в случай че възнамерява отново да използва специфични за застрахователя, съответно презастрахователя, параметри.

Чл. 60. (1) Ако комисията по предложение на заместник-председателя изисква застрахователят, съответно презастрахователят, да използва специфични за застрахователя, съответно презастрахователя, параметри в съответствие с чл. 174 КЗ, с решение определя на застрахователя, съответно презастрахователя, параметрите по чл. 218 от Регламент (ЕС) 2015/35 да бъдат заменени.

(2) Комисията по предложение на заместник-председателя задължава застрахователя, съответно презастрахователя, в срок от един месец да подаде заявление по ал. 1, след като анализира наличните стандартизирани методи.

Чл. 61. (1) При преценката дали съществува значително отклонение по смисъла на чл. 174 КЗ, комисията по предложение на заместник-председателя отчита значимите фактори, както следва:

1. констатациите, произтичащи от процеса на надзорен преглед;

2. естеството, вида и размера на отклонението;

3. вероятността и сериозността на всяко неблагоприятно влияние върху титулярите на полици и бенефициерите;

4. нивото на чувствителност на допусканията, с които е свързано отклонението;

5. очакваната дюрация и волатилност на отклонението по време на отклонението.

(2) Комисията по предложение на заместник-председателя извършва преценката по ал. 1 на нивото на всеки сегмент, за който е възможно използването на специфичните за застрахователя, съответно презастрахователя, параметри.

Чл. 62. (1) Заявлението за одобрение на използването на специфични за групата параметри включва най-малко информацията по параграфи 2, 3 и 4 от чл. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/498, като всяко позоваване на "специфичните за предприятието параметри" се разбира като позоваване на "специфични за групата параметри".

(2) При искане от комисията, когато е орган за надзор на група, застрахователят, съответно презастрахователят, притежаващ участие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност осигурява допълнителна информация, необходима за оценката на заявлението.

Чл. 63. (1) В случай на заявление за одобрение на използването на специфичните за застрахователя, съответно презастрахователя, параметри от отделен застраховател, съответно презастраховател, който е включен в обхвата на изчисляването на платежоспособността на група, комисията, когато получи заявлението, информира надзорния колегиум за получаването и за своето решение. В случай че е отказала издаването на одобрение, комисията информира надзорния колегиум за мотивите за своето решение.

(2) Преди вземане на окончателно решение относно заявлението за използване на специфични за групата параметри комисията, когато е орган за надзор на групата, трябва да вземе предвид решенията на надзорните органи относно заявленията на отделни застрахователи, съответно презастрахователи, включени в обхвата на изчисляването на платежоспособността на групата, за използване на специфичните за застрахователя, съответно презастрахователя, параметри.

Дял втори.
КАПИТАЛОВО ИЗИСКВАНЕ ЗА ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ. ВЪТРЕШНИ МОДЕЛИ

Глава единадесета.
ОБЩИ ПРАВИЛА

Раздел I.
Правила относно прилагане и тълкуване. Предварително заявление

Чл. 64. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, по чл. 15, ал. 1 КЗ по отношение на използването и оценката на вътрешни модели прилага Насоките относно използването на вътрешни модели (EIOPA-BoS-14/178 BG), приети от Европейския орган.

(2) Одобренията по глава тринадесета, раздел III КЗ се издават по реда на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/460 на Комисията от 19 март 2015 г. за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на процедурата за одобряване на вътрешен модел в съответствие с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (EС) 2015/460) (ОВ, L 76/13 от 20 март 2015 г.).

(3) За одобренията за използване на вътрешни модели за група се прилага Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/461 на Комисията от 19 март 2015 г. за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на процеса на постигане на съвместно решение относно заявлението за използване на вътрешен модел на групата в съответствие с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 76/19 от 20 март 2015 г.).

Раздел II.
Предварително заявление за вътрешен модел

Чл. 65. (1) Застраховател, съответно презастраховател, който възнамерява да подаде заявление (искане) за одобряване на пълен или частичен вътрешен модел, може да подаде предварително заявление, за да може комисията по предложение на заместник-председателя да формира становище доколко застрахователят, съответно презастрахователят, е подготвен за използване на вътрешен модел за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно КЗ и за изпълнение на другите изисквания по отношение на вътрешните модели.

(2) За предварителното заявление по ал. 1 се прилагат Насоките за предварително заявление за вътрешни модели (EIOPA CP 13/011 BG), приети от Европейския орган.

(3) Становището по ал. 1 се формира в срок от шест месеца от подаване на предварителното заявление.

Раздел III.
Изисквания във връзка със заявление (искане) за използване на вътрешен модел на група

Чл. 66. (1) В случай на заявление (искане) за използване на вътрешен модел на група съгласно чл. 252 КЗ заявителят включва за всяко свързано предприятие, подало заявление за използване на вътрешния модел на група за изчисляване на своето капиталовото изискване за платежоспособност, информацията по чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/460, която е специфична за това свързано предприятие, освен ако тази информация е вече подадена от застрахователя, съответно презастрахователя, който е участващо предприятие.

(2) Заявителят представя информация за всяко свързано предприятие, включено в заявлението (искането) по ал. 1, доколко създаването, изпълнението или валидирането на компонентите на вътрешния модел на група, които са необходими за изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност на свързаното предприятие, са извършени от друго свързано предприятие в рамките на групата.

Чл. 67. (1) В случай на заявление (искане) за използване на вътрешен модел за група искането за допълнителна информация от свързано предприятие от съответните участващи надзорни органи по смисъла на чл. 343, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/35 се подава първо до комисията, когато е орган за надзор на група. В случай че комисията е орган за надзор на групата, препраща искането до свързаното предприятие или осигурява на съответния надзорен орган, който е поискал информацията, съответните документи, ако вече са ѝ предоставени.

(2) В случай на заявление (искане) за използване на вътрешен модел на група съгласно чл. 252 КЗ комисията, когато е надзорен орган на свързано предприятие, по смисъла на чл. 347, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/35, може директно да поиска допълнителна информация от свързаното предприятие, върху което осъществява надзор, за да оцени съответствието на вътрешния модел на групата с изискванията за вътрешни модели по отношение на капиталовото изискване за платежоспособност на това свързано предприятие. Комисията информира надлежно органа за надзор на групата за искането за предоставяне на информация.

Чл. 68. (1) В случай на заявление (искане) по чл. 252 КЗ като част от обосновката по чл. 343, параграф 5 или чл. 347, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2015/35 заявителят посочва намерението, ако има такова, да разшири обхвата на вътрешния модел в бъдеще, за да включи за целите на изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност на група което и да е от свързаните предприятия в обхвата на надзора на групата, но които не са включени в обхвата на вътрешния модел в заявлението (искането).

(2) В случай на заявление (искане) по чл. 252 КЗ като част от обосновката на обхвата на вътрешния модел заявителят описва намерението, ако има такова, да разшири в бъдеще обхвата на вътрешния модел, за да включи изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност на някое свързано предприятие, което не е включено в обхвата за изчисляване на неговото капиталово изискване за платежоспособност с вътрешния модел на групата.

Чл. 69. В заявление (искане) за използване на вътрешен модел на група съгласно чл. 252 КЗ заявителят изрично посочва доколко техническите спецификации на вътрешния модел на групата могат да се различават, когато вътрешният модел се използва за изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност на групата и изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност на свързаните предприятия, включително:

1. третиране на сделките в рамките на група за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на свързаните предприятия и където е приложимо - капиталовото изискване за платежоспособност на групата;

2. списък на параметрите в рамките на вътрешния модел, които могат да бъдат определени по различен начин за различните изчисления, извършени с вътрешния модел на група, за целите на изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на групата и изчисляването на индивидуалните капиталови изисквания за платежоспособност; и

3. описание на специфичните за групата рискове, които са от значение единствено при изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност на група.

Раздел IV.
Промени в модела

Чл. 70. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, уведомява комисията за незначителните промени на вътрешния модел най-малко веднъж на три месеца в срок от 15 дни след изтичане на съответното тримесечие. Незначителните промени във вътрешния модел се включват в доклад, който описва количественото и качественото влияние на промените и приблизителните кумулативни количествени и качествени въздействия на промените върху одобрения вътрешен модел.

(2) Застрахователят, съответно презастрахователят, използва последния вътрешен модел, одобрен от комисията, като референция за оценка дали комбинация от несъществени промени се счита за съществена промяна, освен ако не е одобрено друго от комисията.

Чл. 71. (1) Заявление за разширения на вътрешния модел на група по ал. 2 се подава от заявителя до органа за надзор на група, като се прилага редът за съществена промяна на вътрешния модел по чл. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/460.

(2) Разширенията по ал. 1 са:

1. разширението за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на свързано предприятие - застраховател или презастраховател, включено в съответния момент в обхвата на вътрешния модел на група за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на групата, но което в съответния момент не използва вътрешния модел на група за изчисляването на своето капиталово изискване за платежоспособност;

2. разширението за обхващане на нови елементи на ниво група; и

3. разширението за обхващане на нови елементи на ниво свързано предприятие - застраховател или презастраховател, което към съответния момент използва вътрешен модел на група за изчисляване на неговото капиталово изискване за платежоспособност, включително разширението, свързано с елементи, които вече са използвани на ниво група или на други свързани предприятия.

Раздел V.
Прогноза на вероятностно разпределение

Чл. 72. За формиране на становище при прилагане на чл. 177, ал. 2, изречение трето от КЗ заместник-председателят взема предвид най-малко:

1. рисковия профил на застрахователя, съответно презастрахователя, и в каква степен той е отразен от прогнозата на вероятностно разпределение;

2. текущия напредък в актюерската наука и общоприетата пазарна практика съгласно чл. 229, буква а) от Регламент (ЕС) 2015/35;

3. по отношение на нивото на пълнота на прогнозата на вероятностно разпределение всички мерки, които застрахователят, съответно презастрахователят, предприема за гарантиране на спазването на всеки от тестовете и стандартите на вътрешния модел по чл. 176 - 182 КЗ;

4. за конкретен разглеждан риск начина, по който избраните техники и прогнозата на вероятностно разпределение, получена от застрахователя, съответно презастрахователя, си взаимодействат с други рискове в обхвата на вътрешния модел по отношение на нивото на пълнота на прогнозата на вероятностно разпределение съгласно чл. 232 от Регламент (ЕС) 2015/35;

5. естеството, мащаба и сложността на разглеждания риск, както е посочено в чл. 577, ал. 3 КЗ.

Раздел VI.
Вътрешни модели за групи. Функциониране на колегиумите

Чл. 73. (1) При оценка на пригодността на обхвата на вътрешния модел, когато комисията е орган за надзор на групата, друг участващ надзорен орган по смисъла на чл. 343, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/35 или друг надзорен орган, определен от колегиума по чл. 344, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/35, отчита най-малко:

1. значимостта на свързаните предприятия в рамките на групата по отношение на рисковия профил на групата;

2. рисковия профил на свързаните предприятия в рамките на групата, сравнен с цялостния рисков профил на групата;

3. преходен план от групата за разширяване на обхвата на модела на по-късен етап и съответни срокове, ако е приложимо;

4. пригодността на стандартната формула или друг вътрешен модел, който е одобрен или в процес на одобрение, за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на всяко свързано предприятие - застраховател или презастраховател, включено в обхвата на вътрешния модел;

5. пригодността на стандартната формула или друг вътрешен модел, който е одобрен или в процес на одобрение, за изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност на всяко свързано предприятие - застраховател или презастраховател, в рамките на групата, но невключено в обхвата на вътрешния модел на групата.

(2) Когато оценява пригодността на изключването на свързаните предприятия в рамките на групата от обхвата на вътрешния модел, комисията, когато действа в качеството на орган по ал. 1, трябва да оцени дали изключването на застрахователя, съответно презастрахователя, може да доведе до:

1. неправилно разпределение на собствените средства на базата на капиталовите изисквания за платежоспособност на отделния застраховател, съответно презастраховател, а не неговия принос към рисковия профил на групата;

2. несъответствия, които произтичат от използването на вътрешния модел за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на група и използването на стандартната формула или различен вътрешен модел, одобрен или в процес на одобрение, от някое свързано предприятие в рамките на групата за изчисляване на неговото капиталово изискване за платежоспособност;

3. слабости при управлението на риска на групата и свързаните предприятия в рамките на групата в резултат на ограничения обхват на вътрешния модел; или

4. неподходящо капиталово изискване за платежоспособност на групата във връзка с рисковия профил на групата.

Чл. 74. (1) Когато комисията е орган за надзор на групата, при консултиране с другите съответни надзорни органи съставя работен план за оценка и одобрение на вътрешен модел и правила за комуникация, които да бъдат следвани от тези органи по време на процеса на оценка и одобрение на вътрешния модел за групата.

(2) Когато е необходимо, комисията, когато е орган за надзор на групата, при консултиране с другите съответни надзорни органи актуализира работния план на вътрешния модел.

(3) Във връзка с оценката на вътрешния модел комисията, когато е орган за надзор на група, гарантира, че работният план обхваща графика, основните стъпки и резултатите за тази оценка. В случая с вътрешен модел на група съгласно чл. 252 КЗ комисията, когато е орган за надзор на група или на друг съответен надзорен орган, преценява включването в работния план на вътрешния модел на конкретни разпоредби между тях. Когато комисията е органът за надзор на групата, работният план най-малко:

1. установява кога и как да консултира и да ангажира в оценката другите участващи надзорни органи по чл. 343, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/35;

2. установява кога и как да позволи на другите надзорни органи в рамките на надзорния колегиум по чл. 344, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/35 да участват в оценката;

3. идентифицира приоритетите за оценката, като отчита обхвата на вътрешния модел, специфичните особености на всяко свързано предприятие в рамките на групата, рисковия профил на групата и свързаните предприятия в рамките на групата и наличната и относима информация за вътрешния модел;

4. установява кога и как да докладва резултатите от оценката, направена от съответните надзорни органи до другите съответни надзорни органи.

(4) Във връзка с решението по заявлението (искането) по чл. 252 КЗ комисията, когато е орган за надзор на групата, при консултиране с другите заинтересовани надзорни органи гарантира, че работният план обхваща графика за всички стъпки и резултати за постигане на съвместно решение, както е посочено в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/461.

Чл. 75. Когато комисията в качеството си на участващ надзорен орган идентифицира значимо съображение относно процеса на одобрение, тя уведомява относно това органа за надзор на групата и другите участващи органи в най-кратки срокове.

Чл. 76. (1) Комисията, когато е орган за надзор на група или е участващ надзорен орган, може да поиска и да съгласува организирането на съвместни проверки на място с други участващи надзорни органи за потвърждаване на информация относно оценката на вътрешен модел за група с цел гарантиране на ефективността на процеса.

(2) Комисията, когато е орган за надзор на групата, уведомява другите съответни надзорни органи, Европейския орган и където е необходимо, другите членове и участници на колегиума, които могат да бъдат засегнати или да се интересуват от участието или от резултата на съвместната проверка на място.

(3) Когато комисията участва в съвместна проверка на място, обсъжда и съгласува окончателния обхват, цел, структура, разпределение на задачите и ръководителя на проверката с останалите надзорни органи.

(4) Комисията, в случай че не е орган за надзор на групата, информира този орган за напредъка и констатациите на съвместна проверка на място.

(5) Когато комисията ръководи проверката на място, ако не е орган за надзор на групата, осигурява относимата документация на органа за надзор на групата. Комисията, в случай че е орган за надзор на групата, предоставя значимата налична документация, получена от съответните надзорни органи, на другите надзорни органи, участващи в съвместната проверка на място, и до Европейския орган. Комисията, в случай че е орган за надзор на групата, предоставя на другите членове на колегиума и на участниците списък с получената относима документация и им осигурява документи при конкретно искане.

(6) На базата на доклад, съдържащ основните констатации от съвместната проверка на място, когато комисията е ръководещ проверката на място надзорен орган, тя обсъжда с участващите надзорни органи резултата от нея и действията, които да бъдат предприети.

(7) Когато комисията е органът за надзор на групата, тя уведомява другите членове на колегиума и участниците за резултата и действията като част от договорената комуникация в рамките на колегиума.

Чл. 77. (1) Комисията, когато е участващ надзорен орган, обменя и обсъжда с участващите надзорни органи основните констатации от дейностите, извършени дистанционно и на място.

(2) Комисията, когато е участващ надзорен орган, информира участващите надзорни органи за подхода, който прилага при проверката на елементите на вътрешния модел с органа за надзор на групата и другите участващи надзорни органи.

(3) Ако в резултат на обмена по ал. 2 комисията, когато е участващ надзорен орган, идентифицира съществени разлики в прилаганите подходи, обсъжда и договаря с участващите надзорни органи процес за създаване на последователни подходи, когато сметнат такова привеждане в съответствие за уместно.

(4) Ако е уместно, комисията, когато е участващ надзорен орган, обсъжда инструментите и техниките, които се използват за преглед на елементите на вътрешния модел с другите участващи надзорни органи.

Чл. 78. (1) Комисията, когато е орган за надзор на групата, заедно с другите участващи надзорни органи решават дали и с кои надзорни органи от трета държава да се консултират.

(2) Преди консултиране с надзорен орган на трета държава комисията, когато е орган за надзор на групата, заедно с другите участващи надзорни органи предприемат необходимите мерки за осигуряване, че законодателните разпоредби за поверителността на информацията на юрисдикцията, където се намира надзорният орган на трета държава, са еквивалентни на изискванията за служебна тайна съгласно Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност.

Чл. 79. Във връзка с оценката на заявлението (искането) за одобрение на съществена промяна към вътрешен модел на група по чл. 252 КЗ комисията, когато е орган за надзор на групата, заедно с другите участващи надзорни органи вземат съвместно решение дали да делегират оценката на промените на надзорния орган на свързано предприятие.

Дял трети.
ГРАНИЦА НА ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛИ БЕЗ ПРАВО НА ДОСТЪП ДО ЕДИННИЯ ПАЗАР

Глава дванадесета.
ГРАНИЦА НА ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ

Раздел I.
Общи положения

Чл. 80. Границата на платежоспособност е минималният размер, на който трябва да са равни намалените с нематериалните активи собствени средства, необходими за осигуряване изпълнението на договорните задължения на застраховател в дългосрочен план в съответствие с общия обем на дейността им.

Раздел II.
Методи за изчисляване на границата на платежоспособност на застраховател, извършващ застрахователна дейност, която обхваща застраховки по раздел I от приложение № 1 от КЗ

Чл. 81. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.)

Чл. 82. Границата на платежоспособност на застраховател, извършващ застрахователна дейност, която обхваща застраховки по раздел I, т. 3 от приложение № 1 от КЗ, се определя като сбор от:

1. четири на сто от брутните резерви по застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд, умножени по коефициент, равен на отношението между нетните и брутните резерви по застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд - когато застрахователят носи инвестиционен риск; коефициентът не може да бъде по-малък от 0,85;

2. едно на сто от брутните резерви по застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд, умножени по коефициент, равен на отношението между нетните и брутните резерви по застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд - когато застрахователят не носи инвестиционен риск и пренесената сума за покриване на разходите по управление е фиксирана за период над 5 години; коефициентът не може да бъде по-малък от 0,85;

3. двадесет и пет на сто от нетните административни разходи по този вид застраховка за последната година - когато застрахователят не носи инвестиционен риск и пренесената сума за покриване на разходите по управление не е фиксирана за период над 5 години;

4. три десети на сто от рисковия капитал, умножени по коефициент, равен на отношението между размера на рисковия капитал, намален с дела на презастрахователите, и размера на рисковия капитал, включващ дела на презастрахователите, определени за последната финансова година - когато застрахователят покрива риска "смърт"; коефициентът не може да бъде по-малък от 0,5.

Чл. 83. Границата на платежоспособност на застраховател, извършващ застрахователна дейност, която обхваща застраховки по раздел I, т. 4 от приложение № 1 от КЗ, се определя по реда на чл. 81, ал. 1, т. 1.

Чл. 84. Границата на платежоспособност на застраховател, извършващ застрахователна дейност, която обхваща застраховки по раздел I, т. 1, буква "в" от приложение № 1 от КЗ, се определя по реда на чл. 86.

Чл. 85. (1) Границата на платежоспособност на застраховател, извършващ застрахователна дейност, която обхваща застраховки по раздел I от приложение № 1 от КЗ, е сума от резултатите по чл. 81, ал. 1, чл. 82, 83 и 84.

(2) Границата на платежоспособност на застраховател, извършващ застрахователна дейност, която обхваща застраховки по раздел I и по раздел II, буква "А", т. 1 или 2 или т. 1 и 2 от приложение № 1 от КЗ, е сума от резултата по ал. 1 и границата му на платежоспособност за застраховките по раздел II, буква "А", т. 1 или 2 или т. 1 и 2 от приложение № 1 от КЗ, определена по реда на чл. 86.

Раздел III.
Методи за изчисляване на границата на платежоспособност на застраховател, извършващ застрахователна дейност, която обхваща застраховки по раздел II от приложение № 1 от КЗ

Чл. 86. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.)

Чл. 87. (1) По мотивирано искане на застраховател, към което се прилагат писмени доказателства относно надеждността на схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, заместник-председателят може да одобри вземания към такава схема да могат да се считат за презастраховане за целите на изчисленията на коефициентите К1 по приложение № 2 и К2 по приложение № 3 в показателите за дела на презастрахователите в извършените плащания по претенции през последните 3 финансови години и за промяна в дела на презастрахователите в резерва за предстоящи плащания през последните 3 финансови години.

(2) За получаване на одобрение по ал. 1 се прилага редът по чл. 30, ал. 2.

Чл. 88. Ако границата на платежоспособност, определена по реда на чл. 287, е по-ниска от границата на платежоспособност за предходната година, то границата на платежоспособност ще бъде най-малко равна на границата на платежоспособност за предходната година, умножена по коефициент, равен на отношението между нетния резерв за предстоящи плащания в края на финансова година и нетния резерв за предстоящи плащания в началото на финансова година. Коефициентът не може да бъде по-голям от единица.

Част четвърта.
ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ НА ГРУПА

Глава тринадесета.
ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ НА ГРУПА ЗАСТРАХОВАТЕЛИ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛИ С ПРАВО НА ДОСТЪП ДО ОБЩИЯ ПАЗАР

Чл. 89. Застрахователят, съответно презастрахователят, по чл. 15, ал. 1 КЗ по отношение на някои аспекти на изискванията за изчисляване на груповата платежоспособност на застрахователи и презастрахователи с право на достъп до общия пазар прилага Насоките относно груповата платежоспособност (EIOPA-BoS-14/181 BG), приети от Европейския орган.

Чл. 90. (1) Съгласно чл. 236 КЗ, когато е налице подгрупа, посочена в чл. 234, ал. 1, т. 1 и 2 КЗ, комисията, когато е орган за надзор на група по чл. 281, ал. 2 КЗ, след консултация с другите заинтересовани надзорни органи осъществява надзора на групата на нивото на крайното предприятие майка в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (ЕИП).

(2) Когато застраховател или презастраховател, който е предприятие майка, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност е със седалище извън ЕИП и подлежи на еквивалентен надзор на група в трета държава, комисията, когато е орган за надзор на група по чл. 281, ал. 2 КЗ, признава надзора на група, извършен от надзорните органи в третата държава, съгласно чл. 279 КЗ и освобождава групата от третата държава от надзор на група на крайното ниво в Европейски съюз за всеки конкретен случай поотделно, при положение че това би довело до по-ефективен надзор на групата и не възпрепятства надзорните дейности на комисията и заинтересованите надзорни органи.

(3) След консултация с другите заинтересовани надзорни органи комисията, когато е орган за надзор на група по чл. 281 КЗ, преценява, че по-ефективен надзор на група се постига, ако са изпълнени следните критерии:

1. глобалният надзор на група позволява надеждна оценка на рисковете, на които са изложени подгрупата от ЕИП и нейните дружества, като се имат предвид структурата на групата, естеството, мащабът и сложността на рисковете и разпределението на капитала в рамките на групата;

2. текущото осъществявано сътрудничество между органа за надзор на група в третата държава и надзорните органи от ЕИП за съответната група е структурирано и се управлява по подходящ начин чрез редовни заседания и подходящ обмен на информация в рамките на надзорния колегиум;

3. на тези редовни заседания на надзорните органи, ангажирани с надзора на групата, е договорен годишен работен план, включително съвместни проверки на място.

(4) Когато застраховател или презастраховател, който е предприятие майка, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност имат седалище извън ЕИП и не подлежат на еквивалентен надзор в трета държава, надзорът на платежоспособността на групата трябва да бъде приложен на нивото на крайното предприятие майка в Европейския съюз, ако съществува група по смисъла на чл. 234, ал. 1, т. 1 и 2 КЗ. Когато такава група не съществува, комисията решава дали да изисква по силата на чл. 280, ал. 1, т. 1 КЗ създаването на застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност със седалище в Европейския съюз и да постави тази група от ЕИП под надзор на група и изчисляване на платежоспособност на групата.

Чл. 91. Когато предприятие майка е застрахователен холдинг със смесена дейност, изчисляването на платежоспособност на групата трябва да се прилага за всяка част от групата, изпълняваща критериите на чл. 234, ал. 1, т. 1, 2 или 3 КЗ, но не се прилага за застрахователния холдинг със смесена дейност.

Чл. 92. При вземане на решение дали изключителното прилагане на метод 1 не е уместно съгласно чл. 328, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2015/35, когато заместник-председателят осъществява функциите на орган за надзор на група, взема предвид наличието на сделки в рамките на група между свързаното предприятие, което се оценява за приспадане и агрегиране, и всички други дружества в обхвата на изчисляване на платежоспособност на групата.

Чл. 93. (1) Когато свързано предприятие е свързано с друго предприятие съгласно чл. 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО, застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност определя пропорционалния дял, който се използва при изчисляване на платежоспособност на групата, без значение на избора на метод за изчисляване.

(2) Използваният пропорционален дял е 100 %. В случай че групата заяви пред заместник-председателя, който осъществява функциите на орган за надзор на група, използването на друг процент, тя подава заявление, в което излага мотиви относно уместността за използването на друг пропорционален дял. След консултация с другите заинтересовани надзорни органи и със самата група заместник-председателят взема решение относно уместността на пропорционалния дял.

(3) При изчисляването на платежоспособност на групата съгласно метод 1 застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност определя пропорционалния дял, който притежава в свързаните си предприятия, като използва:

1. 100 %, ако е включено дъщерно дружество съгласно чл. 335, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕС) 2015/35, освен ако е решено друго в съответствие с чл. 94;

2. процента, използван за изготвяне на консолидираните счетоводни отчети, ако са включени предприятия съгласно чл. 335, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2015/35;

3. пропорционалния дял от записания капитал, притежаван пряко или косвено, от застрахователя, съответно презастрахователя, който е участващо предприятие, застрахователния холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност, ако са включени свързани предприятия съгласно чл. 335, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2015/35.

Чл. 94. (1) За да докаже, че отговорността на предприятието майка е строго ограничена до дела на капитала на застрахователното или презастрахователното дъщерно предприятие, както е предвидено в чл. 242, ал. 4 КЗ, предприятието майка предоставя на заместник-председателя, когато осъществява функциите на орган за надзор на група, данни, че са изпълнени критериите по-долу:

1. не е сключено споразумение за прехвърляне на печалби и загуби и не са договорени гаранции, нито споразумения за поддържане на нетна стойност или други споразумения на предприятието майка или всяко друго свързано предприятие, осигуряващо финансово подпомагане;

2. инвестицията в дъщерното предприятие не се счита за стратегическа инвестиция за предприятието майка;

3. предприятието майка не се възползва от предимство от своето участие в дъщерното предприятие, когато сключва сделки в рамките на група, включително заеми, презастрахователни споразумения или споразумения за услуги;

4. дъщерното предприятие не е основен компонент в бизнес модела на групата, включително относно предлагане на продукти, клиентска база, подписваческа дейност, посредничество, инвестиционна стратегия и управление; освен това дъщерното предприятие не извършва дейност под същото име или търговска марка и не съществуват припокриващи се отговорности на ниво управителни или контролни органи на групата;

5. писмено споразумение между предприятието майка и дъщерното предприятие изрично ограничава подкрепата на предприятието майка в случай на недостиг на средства до дела на предприятието майка в капитала на дъщерното предприятие; дъщерното предприятие изготвя стратегия за преодоляване на недостига на средства, включително гаранции от миноритарни акционери.

(2) Когато дъщерно предприятие е включено в обхвата на вътрешния модел за изчисляване на капиталово изискване за платежоспособност на група, заместник-председателят, когато осъществява функциите на орган за надзор на група, не разрешава на предприятието майка да отчита недостига на средства на дъщерното предприятие на пропорционална основа.

(3) Заместник-председателят, когато осъществява функциите на орган за надзор на група, оценява критериите по ал. 1 след консултация с другите заинтересовани надзорни органи и със самата група за всеки конкретен случай поотделно, като отчита специфичните белези на групата.

(4) Статутът на строго ограничената отговорност на предприятието майка подлежи на годишен преглед от заместник-председателя, когато осъществява функциите на орган за надзор на група.

(5) Предприятието майка и дъщерното предприятие оповестяват разрешението за признаване на недостига на средства на пропорционална основа с цел информиране на титулярите на полици и инвеститорите като съществена информация в частта управление на капитала на груповия и индивидуалния отчет за платежоспособността и финансовото състояние.

(6) При изготвянето на консолидирани данни по метод 1 собствените средства и капиталовото изискване за платежоспособност на дъщерното дружество се изчисляват на пропорционална основа вместо прилагането на пълна консолидация.

(7) При изготвянето на агрегирани данни по метод 2 собствените средства и капиталовото изискване за платежоспособност на дъщерното предприятие се изчисляват чрез използването на пропорционален дял от дъщерното предприятие, също в случай на недостиг на средства.

Чл. 95. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност оценява наличието на собствени средства съгласно чл. 243, ал. 3 и 4 КЗ и съгласно чл. 330 от Регламент (ЕС) 2015/35 на свързани застрахователи или презастрахователи, междинни застрахователни холдинги и междинни финансови холдинги със смесена дейност, които не са свързани предприятия, и за свързани застрахователи или презастрахователи от трета държава, междинни застрахователни холдинги и междинни финансови холдинги със смесена дейност, които не са свързани предприятия, когато елементите на собствените средства на тези предприятия съществено влияят на сумата на собствените средства на групата или на платежоспособност на групата. Лицата по изречение първо уведомяват заместник-председателя, когато е орган за надзор на група, как е направена оценката.

(2) Когато осъществява функцията на орган за надзор на група, заместник-председателят в тясно сътрудничество с другите участващи надзорни органи извършва преглед на оценката, направена от групата.

Чл. 96. Застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност трябва да пресметне сумата на малцинствените участия в допустимите собствени средства, които се приспадат от собствените средства на групата, за всяко дъщерно дружество в следния ред:

1. пресмятане на допустимите собствени средства, надвишаващи приноса на дъщерното дружество в капиталовото изискване за платежоспособност на групата;

2. идентифициране и приспадане на сумата на неналичните собствени средства, надвишаващи приноса на дъщерното дружество в капиталовото изискване за платежоспособност на групата от допустимите собствени средства, изчислени по т. 1;

3. пресмятане на частта на малцинствените участия, които се приспадат от собствените средства на групата чрез умножаване на малцинственото участие с резултата по т. 2.

Чл. 97. (1) В случая с трансгранична група, когато комисията е органът за надзор на група, заместник-председателят обсъжда своята оценка на неналичните собствени средства с другите заинтересовани надзорни органи в рамките на колегиума и със застрахователя, съответно презастрахователя, който е участващо предприятие, застрахователния холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност.

(2) В периодичния си надзорен доклад застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност предоставя на комисията, когато е орган за надзор на група, оценка на неналичните собствени средства за всички предприятия, включени при изчисляването на платежоспособност на групата. Лицата по изречение първо обясняват направените корекции за приспадане на неналичните собствени средства.

(3) Когато комисията е органът за надзор на група, заместник-председателят обсъжда оценката на неналичните собствени средства в рамките на колегиума, както и с групата.

(4) Заместник-председателят оценява на ниво група наличните собствени средства на поднадзорните лица.

(5) Когато комисията е орган за надзор на група, заместник-председателят обсъжда с другите заинтересовани надзорни органи дали наличните собствени средства се променят при извършена оценка на индивидуално или групово ниво.

Чл. 98. (1) В случая с национална група заместник-председателят обсъжда своята оценка на неналични собствени средства със застрахователя, съответно презастрахователя, който е участващо предприятие, застрахователния холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност.

(2) В периодичния си надзорен доклад застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност представя на комисията оценка на неналичните собствени средства за всички предприятия, включени при изчисляването на платежоспособност на групата. Лицата по изречение първо обясняват корекциите, направени за приспадане на неналичните собствени средства.

(3) Когато комисията е органът за надзор на група, заместник-председателят обсъжда оценката на неналичните собствени средства с групата.

Чл. 99. Когато е разпоредено добавяне на капитал на свързано предприятие във връзка с рисковия му профил и това свързано предприятие е консолидирано съгласно метод 1, и комисията е орган за надзор на група, тя оценява на ниво група значимостта на отклонението на рисковия профил от допусканията, стоящи в основата на капиталовото изискване за платежоспособност, както е изчислено чрез използването на стандартната формула или вътрешен модел, и преценява необходимостта от разпореждане за добавяне на капитал върху капиталовото изискване за платежоспособност на групата.

Чл. 100. Когато е разпоредено добавяне на капитал на свързано предприятие от група във връзка с неговото управление и това свързано предприятие е консолидирано съгласно метод 1, и когато комисията е орган за надзор на група, тя оценява на ниво група значимостта на отклонението от стандартите по чл. 76 - 79 и чл. 86 - 100 КЗ и преценява необходимостта от добавяне на капитал върху капиталовото изискване за платежоспособност на групата.

Чл. 101. (1) Когато значимо отклонение по чл. 76 - 79 и чл. 86 - 100 КЗ е идентифицирано на ниво група, комисията по предложение на заместник-председателя оценява дали отклонението произтича от рисковия профил, или от системата за управление на ниво на свързаното предприятие - застраховател или презастраховател, със седалище в Република България.

(2) В случаите по ал. 1 комисията по предложение на заместник-председателя оценява значимостта на отклонението по чл. 76 - 79 и чл. 86 - 100 КЗ от рисковия профил или от стандартите на системата за управление и преценява необходимостта от разпореждане за добавяне на капитал на нивото на свързаното предприятие - застраховател или презастраховател, със седалище в Република България.

Глава четиринадесета.
ДОПЪЛНИТЕЛЕН НАДЗОР ВЪРХУ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ БЕЗ ПРАВО НА ДОСТЪП ДО ЕДИННИЯ ПАЗАР, КОИТО УЧАСТВАТ В ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ГРУПА

Раздел I.
Общи положения

Чл. 102. Застрахователите без право на достъп до единния пазар, които участват в застрахователна група, подлежат на допълнителен надзор с цел установяване на тяхната платежоспособност с оглед връзките им с други дружества.

Чл. 103. (1) На допълнителен надзор подлежи застраховател без право на достъп до единния пазар, получил лиценз за извършване на дейност по КЗ:

1. който е участващо дружество най-малко в един застраховател;

2. чието предприятие майка е застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност;

3. чието предприятие майка е застрахователен холдинг със смесена дейност.

(2) При осъществяване на надзора по ал. 1 се взема предвид дейността на дружествата, които са:

1. свързани със застрахователя;

2. участващи в застрахователя, и

3. свързани с дружествата, участващи в застрахователя.

(3) Застрахователят по ал. 1 предоставя информация за целите на допълнителния надзор на комисията при условията и по реда на КЗ и Закона за Комисията за финансов надзор. Когато информацията не бъде предоставена по реда на изречение първо, заместник-председателят може да я изиска от всяко от лицата по ал. 2, както и да извърши проверка на място във всяко от лицата по ал. 2 за нейното установяване или потвърждаване.

(4) При осъществяване на допълнителния надзор по ал. 1 комисията по предложение на заместник-председателя може да не вземе предвид състоянието на някое от лицата по ал. 2, когато то се намира в трета държава, в която съществуват правни ограничения за предоставяне на необходимата информация. В този случай се прилагат правилата за преценка на показателите на застрахователя при липса на информация.

(5) При осъществяване на допълнителния надзор по ал. 1 комисията по предложение на заместник-председателя може в конкретен случай да не вземе предвид състоянието на лице по ал. 2, когато лицето представлява незначителен интерес с оглед целите на допълнителния надзор върху застрахователя или отразяването на неговото финансово състояние е неуместно или заблуждаващо с оглед целите на допълнителния надзор върху застрахователя.

(6) Допълнителният надзор по ал. 1 не представлява надзор върху застрахователния холдинг, финансовия холдинг със смесена дейност или застрахователния холдинг със смесена дейност на индивидуална основа.

(7) За целите на установяване или потвърждаване на съществена информация, необходима за допълнителния надзор по ал. 1, която се намира в лице по ал. 2 със седалище в държава членка, комисията или заместник-председателят могат да искат съдействието на компетентните органи на тази държава членка при спазване на местното законодателство.

Раздел II.
Коригирана платежоспособност на застрахователите по чл. 212, ал. 1 КЗ

Чл. 104. (1) Коригираната платежоспособност на застраховател по чл. 212 КЗ се определя съгласно метод 2 по приложение № 4.

(2) Коригираната платежоспособност на застрахователите по ал. 1 може да се определи по метод 1 по приложение № 4 с решение на заместник-председателя.

Чл. 105. (1) При определяне на коригираната платежоспособност на застраховател по чл. 212 КЗ се взема предвид пропорционалният дял, който те притежават в свързани дружества.

(2) Пропорционален дял по ал. 1 е:

1. делът от записания капитал, който застрахователят притежава пряко или чрез свързани лица - когато се прилага метод 1 по приложение № 6, или

2. използваният процент при съставяне на консолидирания отчет - когато се прилага метод 2 от приложение № 6.

(3) Независимо от използвания метод по приложение № 6, когато свързаното дружество е дъщерно дружество и има недостиг в покритието на границата на платежоспособност със собствени средства, се взема предвид целият недостиг в покритието на границата на платежоспособност. Когато по преценка на заместник-председателя отговорността на предприятието майка, държащо дела от капитала, е ограничена само до размера на този дял, заместник-председателят може да разреши недостигът в платежоспособността на дъщерното дружество да се отчете на пропорционална база.

(4) Когато не са налице капиталови връзки между някои от дружествата в застрахователната група, пропорционалният дял, на база на който се изчислява коригираната платежоспособност, се определя от заместник-председателя.

(5) При определяне на пропорционалното участие се прилага и чл. 330, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2015/35 и чл. 96 от тази наредба.

Чл. 106. (1) Независимо от използвания метод по приложение № 6 при изчисляване на коригираната платежоспособност на застраховател по чл. 212 КЗ двойното използване на включени в собствените средства на застрахователите елементи, взети предвид при изчисляване на коригираната платежоспособност, се елиминира.

(2) За целите на ал. 1 при изчисляване на коригираната платежоспособност и когато това не е предвидено в използвания метод по приложение № 6, се елиминират следните суми:

1. стойността на активите на застрахователя по чл. 212 КЗ, които представляват финансиране на елементи, включени в собствените средства на застраховател, който е свързано с него дружество;

2. стойността на активите на застраховател, който е свързано дружество със застрахователя по чл. 212 КЗ, които представляват финансиране на елементи, включени в собствените средства на застрахователя по чл. 212 КЗ;

3. стойността на активите на застраховател, който е свързано дружество със застрахователя по чл. 212 КЗ, които представляват финансиране на елементи, включени в собствените средства на друг застраховател, който е свързано дружество със застрахователя по чл. 212 КЗ.

(3) При спазване на ал. 1 и 2 бъдещите печалби по чл. 33, които се очаква да възникнат при застраховател, извършващ застраховане или презастраховане, което обхваща застраховки по раздел I от приложение № 1 от КЗ, който е свързано дружество със застрахователя по чл. 212 КЗ, могат да се вземат предвид при изчисленията на коригираната платежоспособност при условие, че се допуска включването им в собствените средства на свързаното дружество застраховател.

(4) При спазване на ал. 1 и 2 записаният, но невнесен капитал на застраховател, който е свързано дружество със застрахователя по чл. 212 КЗ, може да се вземе предвид при изчисленията на коригираната платежоспособност при условие, че се допуска включването му в собствените средства на свързаното дружество застраховател. Изречение първо не се прилага, когато записаният, но невнесен капитал представлява потенциално задължение за участващото дружество.

(5) При изчисляване на коригираната платежоспособност не се взема предвид записаният, но невнесен капитал на застраховател - свързано дружество на застрахователя по чл. 212 КЗ, който представлява потенциално задължение за друг застраховател - свързано дружество със застрахователя по чл. 212 КЗ.

(6) Когато комисията по предложение на заместник-председателя прецени, че определени елементи на собствени средства на застрахователя, който е свързано дружество със застрахователя по чл. 212 КЗ, различни от изброените в ал. 3 - 5, които могат да бъдат взети предвид при изчисляване на коригираната платежоспособност, но не могат ефективно да се използват за покритие на границата на платежоспособност на застрахователя по чл. 212, ал. 1 КЗ, за който се изчислява коригирана платежоспособност, тези елементи могат да бъдат включени в изчислението само доколкото могат да бъдат взети предвид за покритието на границата на платежоспособност на свързаното дружество.

(7) Сумата от елементите по ал. 3 - 6 не може да превишава размера на собствените средства на застрахователя, който е свързано дружество.

Чл. 107. (1) При изчисляване на коригираната платежоспособност не се вземат предвид елементи, включени в собствените средства, които са възникнали от реципрочно финансиране между застраховател по чл. 212 КЗ и:

1. свързано дружество;

2. участващо дружество;

3. свързано дружество с участващо в него дружество.

(2) При изчисляване на коригираната платежоспособност не се вземат предвид и елементите, включени в собствените средства на застраховател или презастраховател, който е свързано дружество със застрахователя по чл. 212 КЗ, които възникват от реципрочно финансиране с друго свързано дружество със застрахователя по чл. 212 КЗ.

(3) Реципрочно финансиране е налице, когато застраховател или свързано с него дружество притежава дялове в капитала или е отпуснал заеми на друго дружество, което пряко или чрез свързани лица притежава елемент, включен в собствените средства на застрахователя или на свързаното с него дружество.

Чл. 108. (1) Когато застраховател по чл. 212 КЗ има повече от едно свързано дружество, което е застраховател, при изчисляването на коригираната платежоспособност се включват всички свързани дружества, които са застрахователи.

(2) При последователни участия се изчислява коригираната платежоспособност на ниво на всяко участващо дружество, което е застраховател, което има поне едно свързано дружество застраховател. Последователно участие е налице, когато застраховател по чл. 212 КЗ е участващо дружество в друг застраховател, който, от своя страна, е участващо дружество най-малко в един друг застраховател.

Чл. 109. Когато застраховател по чл. 212 КЗ има участие в друг застраховател чрез застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, при изчисляване на коригираната платежоспособност се взема предвид платежоспособността на застрахователния холдинг. Платежоспособността на застрахователния холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност се определя по реда на чл. 111.

Чл. 110. Когато информацията относно свързано дружество, необходима за изчисляването на коригираната платежоспособност на застраховател по чл. 212 КЗ, не е представена в комисията, стойността на това дружество в баланса на застрахователя по чл. 212 КЗ се приспада от елементите, включени в изчислението на коригираната му платежоспособност. В този случай нереализираните печалби, свързани с това участие, не се вземат предвид при изчисляване на коригираната платежоспособност.

Раздел III.
Допълнителен надзор на застрахователи по чл. 213, ал. 1 КЗ

Чл. 111. (1) Застрахователите по чл. 213 КЗ подлежат на допълнителен надзор. За застрахователния холдинг, съответно за финансовия холдинг със смесена дейност, раздел II се прилага съответно.

(2) За целите на ал. 1 застрахователният холдинг, съответно финансовият холдинг със смесена дейност, се разглежда като застраховател, който има нулева граница на платежоспособност.

Чл. 112. Когато информацията относно свързано дружество, необходима за осъществяването на допълнителния надзор по този раздел, не е представена в комисията, стойността на това дружество в баланса на застрахователния холдинг, съответно на финансовия холдинг със смесена дейност, се приспада от елементите, включени в изчислението на платежоспособността му. В този случай нереализираните печалби, свързани с това участие, не се вземат предвид при прилагане на мерките за осъществяване на допълнителен надзор по този раздел.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Цилмериран резерв" е нетопремийният резерв, намален с непогасената част на аквизиционните разходи.

2. "Нетен размер на математическия резерв" е брутният размер на математическия резерв, намален с частта на презастрахователя.

3. "Рисков капитал" е разликата между сумата, платима при смърт, и математическия резерв.

4. "Нетен размер на резерва по застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд" е брутният размер на резерва по застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд, намален с частта на презастрахователя.

5. "Премиен приход" е признатият във финансовия отчет на застраховател премиен приход.

6. "Нетен резерв за предстоящи плащания" е брутният размер на резерва за предстоящи плащания, намален с частта на презастрахователя.

7. "Кредитна институция" е кредитна институция по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012.

§ 2. Тази наредба:

1. Въвежда изискванията на чл. 93 - 96, чл. 98 и чл. 103 - 109 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ, бр. L 335, стр. 1, от 17 декември 2009 г .).

2. Въвежда изискванията на чл. 308б (9) и (10) на Директива 2009/138/ЕО, въведени с чл. 2 от Директива 2014/51/ЕC на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2003/71/ЕО, Директива 2009/138/ЕО, Регламент (ЕО) № 1060/2009, Регламент (ЕО) № 1094/2010 и Регламент (ЕО) № 1095/2010 във връзка с правомощията на Европейския надзорен орган (Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и на Европейския надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари) (ОВ, бр. L 153, стр. 1, от 22 май 2014 г.).

3. Въвежда изискванията на чл. 308б (12) на Директива 2009/138/ЕО, въведени с чл. 2 от Директива 2014/51/ЕC на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2003/71/ЕО, Директива 2009/138/ЕО, Регламент (ЕО) № 1060/2009, Регламент (ЕО) № 1094/2010 и Регламент (ЕО) № 1095/2010 във връзка с правомощията на Европейския надзорен орган (Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и на Европейския надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари) (ОВ, бр. L 153, стр. 1, от 22 май 2014 г.).

4. Осигурява мерки по прилагането на:

а) Регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (OB, L 12, стр. 1, от 17 януари 2015 г.);

б) Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/499 на Европейската комисия от 24 март 2015 г. за определяне в съответствие с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на техническите стандарти за изпълнение във връзка с процедурите за одобряване от надзорния орган на използването на елементи на допълнителните собствени средства (OB, L 79, стр. 12, от 25 март 2015 г.);

в) Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/498 на Европейската комисия от 24 март 2015 г. за определяне, в съответствие с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на техническите стандарти за изпълнение във връзка с процедурите за одобряване от надзорния орган на използването на специфични за предприятието параметри (OB, L 79, стр. 8, от 25 март 2015 г.);

г) Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/460 на Европейската комисия от 19 март 2015 г. за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на процедурата за одобряване на вътрешен модел в съответствие с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 76, стр. 13, от 20 март 2015 г.);

д) Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/461 на Европейската комисия от 19 март 2015 г. за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на процеса на постигане на съвместно решение относно заявлението за използване на вътрешен модел на групата в съответствие с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 76, стр. 19, от 20 март 2015 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. Независимо от разпоредбите на чл. 9 основни собствени средства се включват в основните собствени средства от първи ред за период до 10 години след 1 януари 2016 г., при условие че тези средства:

1. са емитирани преди 18 януари 2015 г.;

2. на 31 декември 2015 г. биха могли да бъдат използвани за достигане на наличната граница на платежоспособност до 50 % от границата на платежоспособност съгласно законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са приети съгласно член 16, параграф 3 от Директива 73/239/ЕИО, член 1 от Директива 2002/13/ЕО, член 27, параграф 3 от Директива 2002/83/ЕО и член 36, параграф 3 на Директива 2005/68/ЕО;

3. в противен случай не биха могли да бъдат класифицирани в първи или втори ред в съответствие с чл. 9.

§ 4. Без да се засягат разпоредбите на чл. 9, основни собствени средства се включват в основните собствени средства от втори ред за период до 10 години след 1 януари 2016 г., при условие че тези средства:

1. са емитирани преди 18 януари 2015 г.;

2. на 31 декември 2015 г. биха могли да бъдат използвани за достигане на наличната граница на платежоспособност до 25 % от границата на платежоспособност съгласно законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са приети съгласно член 16, параграф 3 от Директива 73/239/ЕИО, член 1 от Директива 2002/13/ЕО, член 27, параграф 3 от Директива 2002/83/ЕО и член 36, параграф 3 на Директива 2005/68/ЕО.

§ 5. (1) Всеки застраховател, съответно презастраховател, трябва да направи оценка на всички основни елементи от собствени средства, емитирани преди 18 януари 2015 г., за да определи дали елементите имат характеристиките, определящи класификацията им съгласно чл. 71 и 73 от Регламент (ЕС) 2015/35. Ако такива елементи имат специфичните характеристики, определящи класификацията им като първи или втори ред, застрахователят, съответно презастрахователят, трябва да ги класифицира в този ред, дори ако конкретният елемент към 31 декември 2015 г. не е могъл да бъде използван за покритие на границата на платежоспособност по чл. 81 от отменения КЗ.

(2) Ако елементи, които са налични като основни собствени средства в съответствие с § 3 или 4, се обменят или преобразуват в друг елемент от основни собствени средства след 18 януари 2015 г., застрахователят, съответно презастрахователят, трябва да разглежда преобразувания или обменения елемент като нов елемент, който не отговаря на § 3, т. 1 или § 4, т. 1.

(3) Елементите на собствените средства по § 3 и 4, които са били недопустими към 31.12.2015 г. само вследствие на прилагането на ограничения в съответствие с отменената Наредба № 21 от 16.03.2005 г. за собствените средства и границата на платежоспособност на застрахователите и презастрахователите, се третират като допустими, ако отговарят на изискванията на § 3, т. 2, съответно § 4, т. 2.

§ 6. Без да се засягат разпоредбите на чл. 164, ал. 2, чл. 169 и чл. 170, ал. 3 КЗ и на чл. 37 от тази наредба, се прилага следното:

1. До 31 декември 2017 г. стандартните параметри, които се използват при изчисляване на подмодула на риска от концентрация и подмодула на риска, свързан със спреда, в съответствие със стандартната формула, по отношение на експозиции към централните правителства или централните банки на държавите членки, деноминирани и финансирани в националната валута на която и да е държава членка, са същите като тези, които биха били приложени към тези експозиции, деноминирани и финансирани в техните национални валути.

2. През 2018 г. стандартните параметри, които се използват при изчисляване на подмодула на риска от концентрация и подмодула на риска, свързан със спреда, в съответствие със стандартната формула, се намаляват с 80 % спрямо експозициите към централните правителства или централните банки на държавите членки, деноминирани и финансирани в националната валута на която и да е друга държава членка.

3. През 2019 г. стандартните параметри, които се използват при изчисляване на подмодула на риска от концентрация и подмодула на риска, свързан със спреда, в съответствие със стандартната формула, се намаляват с 50 % спрямо експозициите към централните правителства или централните банки на държавите членки, деноминирани и финансирани в националната валута на която и да е друга държава членка.

4. След 1 януари 2020 г. стандартните параметри, които се използват при изчисляване на подмодула на риска от концентрация и подмодула на риска, свързан със спреда, в съответствие със стандартната формула, не се намаляват спрямо експозициите към централните правителства или централните банки на държавите членки, деноминирани и финансирани в националната валута на която и да е друга държава членка.

§ 7. Наредбата се издава на основание чл. 168, чл. 172, ал. 2, чл. 183, чл. 208, ал. 2, чл. 209, ал. 3, чл. 212, ал. 1, чл. 213, ал. 1 и чл. 232, ал. 5 КЗ и е приета с Решение № 158-Н от 28.04.2016 г. на Комисията за финансов надзор.

§ 8. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник" и отменя Наредба № 21 от 16.03.2005 г. за собствените средства и границата на платежоспособност на застрахователите и презастрахователите.

§ 9. В приложение № 1 към чл. 21, ал. 1 от Наредба № 31 от 2006 г. за условията и реда за провеждане на изпит и за признаване на правоспособност на отговорен актюер, за признаване на правоспособност, придобита извън Република България, както и за формата на актюерската заверка, формата и съдържанието на актюерския доклад и на справките по Кодекса за застраховането, които отговорният актюер заверява (обн., ДВ, бр. 71 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 51 от 2008 г., бр. 66 от 2013 г., бр. 54 от 2014 г.) раздел VII се изменя така:

"Раздел VII

Анализ на платежоспособността на застрахователите без право на достъп до единния пазар

Описват се съставните елементи на фактическата платежоспособност (собствени средства, намалени с нематериалните активи, отчетени по баланса) и необходимата платежоспособност, изчислена по методите, определени с Наредба № 51 от 28.04.2016 г. за собствените средства и за изискванията за платежоспособност на застрахователите, презастрахователите и групите застрахователи и презастрахователи, като се анализира резултатът, получен по различните методи."

§ 10. Комисията за финансов надзор дава указания по прилагането на наредбата.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА № 53 ОТ 23 ДЕКЕМВРИ 2016 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ОТЧЕТНОСТТА, ОЦЕНКАТА НА АКТИВИТЕ И ПАСИВИТЕ И ОБРАЗУВАНЕТО НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ РЕЗЕРВИ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ, ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ И ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД

(ОБН. - ДВ, БР. 6 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 19.01.2017 Г.)

§ 10. Наредбата влиза в сила от датата на обнародването ѝ в "Държавен вестник" и се прилага от застрахователите и презастрахователите от 1 януари 2017 г. По преценка на застрахователя, съответно презастрахователя, разпоредбите на глава четвърта, раздел IV могат да се приложат за отчетите към 31.12.2016 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 53 ОТ 23.12.2016 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ОТЧЕТНОСТТА, ОЦЕНКАТА НА АКТИВИТЕ И ПАСИВИТЕ И ОБРАЗУВАНЕТО НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ РЕЗЕРВИ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ, ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ И ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД

(ОБН. - ДВ, БР. 101 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2023 Г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 43. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на § 2, т. 3 по отношение на ал. 6, който влиза в сила от датата на обнародването на наредбата в "Държавен вестник".

Приложение № 1 към чл. 37, ал. 1

Приложение № 2 към чл. 86, ал. 2

(Отм. - ДВ, бр. 101 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.)

Приложение № 3 към чл. 86, ал. 3

Приложение № 4 към чл. 104

Методи за изчисляване на коригирана платежоспособност на застрахователите по чл. 212, ал. 1 КЗ

Метод 1:

Метод на приспадане и агрегиране

Коригираната платежоспособност на застраховател по чл. 212, ал. 1 КЗ е разликата между:

1. сумата от:

а) собствените средства на застрахователя, намалени с нематериалните активи, и

б) пропорционалния дял на застрахователя в собствените средства на свързано дружество застраховател, намалени с нематериалните активи, и

2. сумата от:

а) границата на платежоспособност на застрахователя;

б) пропорционалния дял от границата на платежоспособност на свързано дружество застраховател.

Когато участието в свързано дружество застраховател е изцяло или отчасти чрез свързани лица, в т. 1, буква "б" и т. 2, буква "б" се включват съответните пропорционални дялове в собствените средства на свързано дружество застраховател, намалени с нематериалните активи, съответно от границата на платежоспособност на свързано дружество застраховател.

Метод 2:

Метод, базиран на счетоводната консолидация

Изчисляването на коригираната платежоспособност на застраховател по чл. 212, ал. 1 КЗ се извършва на база на консолидираните счетоводни отчети.

Коригираната платежоспособност на застраховател по чл. 212, ал. 1 КЗ е разликата между:

1. собствените средства на застрахователя, намалени с нематериалните активи, изчислени на база на консолидираните данни, и

2. една от двете стойности:

а) границата на платежоспособност на застрахователя и пропорционалния дял от границата на платежоспособност на свързано дружество застраховател, базирани на използвания процент при изготвяне на консолидираните отчети;

б) границата на платежоспособност на застрахователя, изчислена на база на консолидираните данни.

Забележка. При изчисляване на коригираната платежоспособност на застрахователя по чл. 212, ал. 1 КЗ по всеки от посочените методи, когато стойността на минималния гаранционен капитал е по-висока от стойността на границата на платежоспособност, вместо границата на платежоспособност се включва минималният гаранционен капитал.