МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
П О С Т А Н О В И:
Чл. 1. (1) При прекратяване на трудовото правоотношение след 1 януари 1993 г. на работник или служител от организациите и звената на бюджетна издръжка, след като е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за прекратяването, обезщетението му по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда се увеличава в общ размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца, когато независимо от осъществяваните преобразу*вания, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през последните десет години от трудовия си стаж в една и съща, по отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка.
(2) Обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в размера и от датата по предходната алинея се определя и на педагогическите и медицинските кадри, както и на артистичния и художествено-творческия персонал, когато през последните десет години от трудовия им стаж преди придобиване право на пенсия за изслужено време и старост са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата и изкуството.
(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1996 г.) Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в размера по ал. 1 се определя и за работниците и служителите от системата на Министерството на отбраната, системата на Министерството на вътрешните работи, от военизираните структури на Министерството на транспорта, от Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения и от Строителните войски, когато през последните 10 години от трудовия си стаж са работили в различни поделения на съответното министерство или военизирана организация.
Чл. 2. В търговските дружества, организациите, предприятията и звената от стопанската сфера с държавно участие, които са преобразувани, закривани, откривани, сливани или разделяни, увеличен размер на обезщетението при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда на работниците и служителите, работили през последните десет години от трудовия си стаж в съответната дейност, се урежда с колективните или индивидуалните трудови договори.
Чл. 3. Обезщетенията, определени по чл. 1, могат да се изплащат на работника или служителя само веднъж.
Параграф единствен. Това постановление се издава на основание чл. 228, ал. 2 от Кодекса на труда.