СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КАНАДА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО

(Ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 12 септември 2001 г. - ДВ, бр. 82 от 2001 г. В сила от 25 октомври 2001 г.)

Правителството на* Република България и

правителството на* Канада,

посочени по-долу като "договарящи държави"*,

в стремежа си за по-нататъшното развитие и улесняване на взаимните си икономически отношения и желаейки да сключат спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото,

се договориха, както следва:

I. ОБХВАТ НА СПОГОДБАТА

Персонален обхват

Член 1

Тази спогодба се прилага за лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.

Данъци, за които се прилага спогодбата

Член 2

1. Тази спогодба се прилага за данъците върху дохода и имуществото, наложени от всяка договаряща държава, независимо от начина, по който се събират.

2. Данъци върху дохода и имуществото са всички данъци, наложени върху общия доход, цялото имущество или върху елементи от дохода или имуществото, вкл. данъците върху доходи от отчуждаване на движима или недвижима собственост, както и данъците върху нарастване стойността на имуществото.

3. Съществуващите данъци, по отношение на който се прилага спогодбата, са по-конкретно:

а) за Канада:

данъците върху дохода и имуществото, налагани от правителството на Канада на основание Закона за данъка върху дохода

(наричани по-нататък "канадски данък");

б) за Република България:

i. данъкът върху доходите на физическите лица;

ii. корпоративния подоходен данък;

iii. данъкът върху имуществото

(наричани по-нататък "български данък").

4. Спогодбата ще се прилага и за всички подобни по естеството си данъци и по отношение на данъците върху имуществото, които са наложени след датата на подписване на спогодбата в допълнение на или вместо съществуващите данъци, както и по отношение на всички данъци, които бъдат уточнени и съгласувани в разменена кореспонденция между компетентните органи на договарящите държави. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомят взаимно за всички значителни промени, извършени в съответните им данъчни закони.

II. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Общи определения

Член 3

1. В тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:

а) термините:

i. "Канада", употребен в географски смисъл, означава територията на Канада, вкл. всяко пространство отвъд териториалните води на Канада, което съобразно международното право и законодателството на Канада е пространство, спрямо което Канада може да упражнява права по отношение на морското дъно и недрата под него и техните природни ресурси;

ii. "България" означава Република България и когато е употребен в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя упражнява държавен суверенитет, а така също и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху която тя упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право;

б) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават в съответствие с изискванията на контекста България или Канада;

в) терминът "лице" означава физическо лице и:

i. за Канада - тръст, дружество и всяка друга общност от лица;

ii. за България - юридическо лице, вкл. дружество и всяка друга общност от лица;

г) терминът "дружество" означава всяко корпоративно тяло или общност, която се счита за корпоративно тяло за целите на данъчното облагане;

д) терминът "компетентен орган" означава:

i. за Канада министърът на националните приходи или упълномощен от министъра представител;

ii. за България министърът на финансите или негов упълномощен представител;

е) терминът "гражданин" означава:

i. всяко физическо лице, което притежава гражданството на едната договаряща държава;

ii. всяко юридическо лице или общност от лица, образувани в съответствие с действащото законодателство на едната договаряща държава;

ж) терминът "данък" означава български данък или канадски данък съобразно изискванията на контекста;

з) терминът "международен транспорт" означава всеки транспорт с кораб или самолет, извършван от местно лице на едната договаряща държава, освен когато корабът или самолетът се използва изключително между места в другата договаряща държава.

2. При прилагането на спогодбата от всяка договаряща държава всеки термин, който не е изрично определен, ще има значението, което му придава законодателството на съответната държава по отношение на данъците, за които се прилага спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго.

Местно лице

Член 4

1. За целите на тази спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава:

а) всяко лице, което съобразно законите на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея по силата на местожителството си, местопребиваването си, мястото на управление, мястото на учредяване или всеки друг критерий от подобно естество; този израз обаче не включва лица, които подлежат на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава или имущество, намиращо се в нея;

б) правителството на тази договаряща държава или политическо подразделение, или орган на местна власт, или всяка законоустановена организация, притежавана от тази държава, политическо подразделение или орган на местна власт; и

в) в случая с България - всяко физическо лице, което в съответствие със законодателството на България е данъчно задължено там на основание гражданството си и чиито лични и икономически връзки са по-тесни с България, отколкото с всяка трета страна.

2. Когато съгласно разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, неговият статут се определя, както следва:

а) то се счита за местно лице само на държавата, с която личните му и икономически връзки са по-тесни (център на жизнени интереси);

б) ако държавата, където е центърът на жизнените интереси на това лице, не може да бъде определена, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса по взаимно споразумение.

3. Когато съобразно разпоредбите на ал. 1 едно дружество е местно лице и на двете договарящи държави, то ще се счита за местно лице само на договарящата държава, въз основа на чието законодателство е учредено.

4. Когато съобразно разпоредбите на ал. 1 лице, което не е физическо лице или дружество, е местно лице на двете договарящи държави, компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия чрез взаимно споразумение да решат въпроса и да определят начина на прилагане на спогодбата по отношение на такова лице.

Място на стопанска дейност

Член 5

1. За целите на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което местно лице на едната договаряща държава извършва изцяло или частично стопанската си дейност.

2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:

а) място на управление;

б) клон;

в) кантора;

г) фабрика;

д) работилница;

е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства; * и

ж) строителна площадка, строителен или монтажен обект, ако работата, свързана с тях, продължава повече от 6 месеца.

3. Независимо от предходните разпоредби на този член счита се, че по отношение на местно лице на едната договаряща държава терминът "място на стопанска дейност" не включва:

а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на местното лице;

б) поддържането на наличност от стоки, принадлежащи на местното лице, единствено с цел складиране, излагане или доставка;

в) поддържането на наличност от стоки, принадлежащи на местното лице, единствено с цел преработването им от друго лице;

г) поддържането на определено място на дейност единствено с цел покупка на стоки или събиране на информация за местното лице;

д) поддържането на определено място изключително с цел извършване за местното лице на друга дейност от подготвителен или спомагателен характер;

е) поддържането на определено място единствено с цел съчетано упражняване на дейностите, посочени в букви от "а" до "д" при условие, че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от съчетанието, има подготвителен или спомагателен характер.

4. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, различно от представител с независим статут, по отношение на който се прилага ал. 5 - действа от името на местно лице на едната договаряща държава и има или обичайно упражнява в другата договаряща държава правомощията да сключва договори от името на местното лице, ще се счита, че това местно лице има място на стопанска дейност в тази друга държава по отношение на всички действия, които лицето предприема за местното лице, освен когато действията на това лице са ограничени до посочените в ал. 3, които, ако са извършени посредством определено място, няма да направят това определено място място на стопанска дейност съобразно разпоредбите на тази алинея.

5. Няма да се счита, че местно лице на едната договаряща държава има място на стопанска дейност в другата договаряща държава само поради обстоятелството, че то извършва стопанска дейност в тази друга държава посредством брокер, общ комисионер или друг представител с независим статут, ако тези лица действат в обичайните рамки на своята дейност.

6. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (независимо дали чрез място на стопанска дейност или по друг начин), само по себе си няма да определя нито едно от дружествата като място на стопанска дейност на другото.

III. ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ

Доход от недвижимо имущество

Член 6

1. Доход, получен от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (вкл. доход от селско или горско стопанство), разположено в другата договаряща държава, може да се облага в тази друга държава.

2. За целите на тази спогодба терминът "недвижимо имущество" има значението съгласно законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът включва във всички случаи принадлежностите към недвижимото имущество, добитъка и оборудването, използвани в селското и горското стопанство, правата, по отношение на които се прилагат разпоредбите на общото законодателство във връзка с поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество и правата върху променливи или определени плащания за разработването или за правото на разработване на минерални залежи, извори или други природни богатства; кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.

3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат по отношение на доходи, получени от прякото използване, отдаването под наем или използването под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на стопанска дейност или на независими професионални услуги.

Печалби от стопанска дейност

Член 7

1. Печалбите от стопанска дейност на местно лице на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако местното лице извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, разположено там. Ако местното лице извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на местното лице могат да се облагат в тази друга държава, но само такава част от тях, каквато се причислява към това място на стопанска дейност.

2. Като се има предвид разпоредбата на ал. 3, когато местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, разположено там, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би очаквало да получи, ако беше самостоятелно и отделно лице, извършващо същата или подобна дейност, при същите или подобни условия и действащо напълно независимо от местното лице или от които и да е други лица.

3. При определяне на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, извършени за целите на мястото на стопанска дейност, вкл. управленските и общите административни разходи, независимо дали са извършени в държавата, където се намира мястото на стопанска дейност, или другаде.

4. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност на едно лице само поради обикновената покупка от това място на стопанска дейност на стоки за лицето.

5. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, ще се определят по един и същ начин, година за година, освен ако съществува достатъчно основание за противното.

6. Когато печалбите от стопанска дейност включват елементи на доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.

Морски и въздушен транспорт

Член 8

1. Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от използването на кораби или самолети в международния транспорт, се облагат само в тази държава.

2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и на чл. 7 печалбите, получени от експлоатацията на кораби или самолети, използвани предимно за превоз на пътници или товари само между места в едната договаряща държава, могат да се облагат в тази държава.

3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат също и по отношение на печалбите, посочени в тези алинеи и получени от местно лице на едната договаряща държава от участието му в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.

Свързани лица

Член 9

1. Когато:

а) местно лице на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на местно лице на другата договаряща държава; или

б) същите лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на местно лице на едната договаряща държава и на местно лице на другата договаряща държава,

и в двата случая в търговските или финансовите отношения между двете лица са приети или наложени условия, които се отличават от тези, които биха били приети между независими лица, тогава всеки доход, който, ако ги нямаше тези условия, би възникнал за едно от двете лица, но поради наличието на тези условия не е възникнал, може да бъде включен в дохода на това лице и съответно обложен с данък.

2. Ако едната договаряща държава включи в дохода на местно лице на тази държава - и съответно обложи с данък - доход, за който местно лице на другата договаряща държава е било обложено с данък в тази друга държава и така включеният доход е доход, който би възникнал за първото посочено лице, ако приетите между двете лица условия биха били такива, каквито биха били приети между независими лица, тогава тази друга държава следва да направи съответното уточнение на начисления от нея данък върху този доход. При извършването на такова уточнение следва съответно да се имат предвид и другите разпоредби на тази спогодба и компетентните органи на договарящите се държави да се консултират при необходимост.

3. Едната договаряща държава няма да променя дохода на лице при условията, посочени в ал. 1 и 2, след изтичането на сроковете, предвидени в нейното национално законодателство, но във всички случаи след пет години от края на годината, през която доходът, който би бил обект на такава промяна, е възникнал за лицето, поради наличието на условията, посочени в ал. 1.

4. Разпоредбите на ал. 2 и 3 няма да се прилагат при измама, умишлен пропуск или небрежност.

Дивиденти

Член 10

1. Дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава,могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Такива дивиденти обаче могат също да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е и притежател на дивидентите, така наложеният данък няма да надвишава:

а) с изключение на случаите, когато дивидентите са платени от инвестиционно дружество, което е местно лице на Канада, но се притежава от лица, които не са местни лица на Канада - 10 на сто от брутната сума на дивидентите, ако действителният притежател е дружество, което контролира пряко или непряко най-малко 10 на сто от акциите с право на глас в дружеството, което изплаща дивидентите;

б) 15 на сто от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.

Разпоредбите на тази алинея няма да засягат данъчното облагане на печалбите на дружеството, от които са изплатени дивидентите.

3. Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доходи от акции или други права, които не са вземания за дълг, даващи право на участие в печалбите, а също и доход, който е обект на същото данъчно третиране като доходите от акции, в съответствие със законодателството на държавата, на която е местно лице дружеството, извършващо разпределението.

4. Разпоредбите на ал. 2 няма да се прилагат, ако притежателят на дивидентите като местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга държава независими професионални услуги чрез определена база, разположена там, и участието, за което се изплащат дивидентите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14.

5. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на другата държава или доколкото участието, за което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, възникнали в тази друга държава.

Лихви

Член 11

1. Лихвите, възникнали в едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга държава.

2. Тези лихви обаче могат също да се облагат и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е и притежател на лихвите, така наложеният данък няма да надвишава 10 на сто от брутната сума на лихвите.

3. Независимо от разпоредбата на ал. 2:

а) лихвите, възникнали в едната договаряща държава и платени във връзка с държавни облигации или друго подобно задължение на правителството на тази договаряща държава, на нейно политическо подразделение или на орган на местната власт, се облагат с данък само в другата договаряща държава, ако притежателят на лихвите е местно лице на тази друга държава;

б) лихвите, възникнали в едната договаряща държава и платени на правителството или на централната банка на другата договаряща държава, доколкото централната банка изцяло е собственост на тази друга държава, се облагат с данък само в тази друга държава;

в) лихвите, възникнали в България и платени на местно лице на Канада, се облагат само в Канада, ако са изплатени във връзка със заем, даден, гарантиран или застрахован, или кредит, предоставен, гарантиран или застрахован от Организацията за развитие на износа; и

г) лихвите, възникнали в Канада и платени на местно лице на България, се облагат само в България, ако са изплатени във връзка със заем, даден, гарантиран или застрахован от:

i. Българската народна банка;

ii. Българската външнотърговска банка; или

iii. Всяка друга организация, която може да бъде уточнена и съгласувана чрез размяна на писма между компетентните органи на договарящите държави.

4. Терминът "лихви", употребен в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид, независимо от това, дали са обезпечени или не с ипотека, и по-специално, доходи от държавни ценни книжа и доходи от облигации, вкл. премии, свързани с такива ценни книжа или облигации, а също така и доход, който е обект на същото данъчно третиране както доходите от дадени в заем пари, съобразно законодателството на държавата, в която възниква доходът. Определението "лихви" обаче не включва дохода по чл. 10.

5. Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат, ако притежателят на лихвите като местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, в която възникват лихвите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва независими професионални услуги чрез определена база, разположена там, и задължението, във връзка с което се изплащат лихвите е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14.

6. Счита се, че лихвите възникват в едната договаряща държава, когато платец на лихвите е тази държава, политическо подразделение, орган на местна власт или местно лице на тази държава. Когато обаче лицето, изплащащо лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не има в едната договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнало задължението, за което са изплатени лихвите, и тези лихви произхождат от това място на стопанска дейност или от тази определена база, счита се, че тези лихви са възникнали в държавата, където е мястото на стопанска дейност или определената база.

7. Когато поради особените отношения между платеца на лихвите и техния притежател или между тях двамата и трето лице сумата на лихвите, следваща се за задължението, за което те се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца на лихвите и техния притежател, при липсата на такива особени отношения, разпоредбите на този член ще се прилагат само по отношение на последната посочена сума. В такъв случай надвишаващата част от плащането подлежи на данъчно облагане съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

Авторски и лицензионни възнаграждения

Член 12

1. Авторските и лицензионните възнаграждения, възникнали в едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга държава.

2. Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да се облагат също и в договарящата държава, в която възникват, и в съответствие със законодателството на тази държава, но когато получателят е и притежател на авторските и лицензионните възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава 10 на сто от брутната сума на авторските и лицензионните възнаграждения.

3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 възнаграждения за авторско право и други подобни плащания във връзка с производството или възпроизводството на всяка културна, драматична, музикална или друга художествена творба (но без да се включват авторските и лицензионните възнаграждения по отношение на кинофилми, творби на филмови или видеоленти или други средства за възпроизвеждане, които се използват в телевизията), възникнали в едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, което е данъчно задължено там, се облагат само в тази друга държава.

4. Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", както е употребен в този член, означава възнаграждения от всякакъв вид, получени за използването или за предоставяне на правото за използване на всяко авторско право, патент, изобретение, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, както и на друга интелектуална собственост, или за използването или предоставяне на правото за използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация относно промишлен, търговски или научен опит, като включва плащания от всякакъв вид по отношение на кинофилми и творби на филмова или видеолента или други средства за възпроизвеждане, които се използват в телевизията.

5. Разпоредбите на ал. 2 и 3 няма да се прилагат, ако притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения като местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, в която възникват авторските и лицензионните възнаграждения, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими професионални услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които възникват авторските и лицензионните възнаграждения, са действително свързани с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14.

6. Счита се, че авторските и лицензионните възнаграждения възникват в едната договаряща държава, когато платец е самата държава, нейно политическо подразделение, орган на местна власт или местно лице на тази държава. Когато обаче лицето, изплащащо авторските и лицензионните възнаграждения, независимо дали е местно лице на една от договарящите държави или не, има в едната договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнало задължението за изплащане на авторските и лицензионните възнаграждения, и такива авторски и лицензионни възнаграждения произхождат от това място на стопанска дейност или тази определена база, тогава ще се счита, че авторските и лицензионните възнаграждения възникват в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на авторските и лицензионните възнаграждения или между тях двамата и някое трето лице сумата на авторските и лицензионните възнаграждения, като се има предвид използването, предоставеното право за използване или информацията, във връзка с които те са платени, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя им, ако не съществуваха такива особени отношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната посочена сума. В такъв случай надвишаващата част от плащането ще бъде обложена с данък съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като съответно се имат предвид и останалите разпоредби на тази спогодба.

Печалби от прехвърляне на имущество

Член 13

1. Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне правото на собственост върху недвижимо имущество, разположено в другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга държава.

2. Печалбите от прехвърляне правото на собственост върху движимо имущество, съставляващо част от стопанското имущество на място на стопанска дейност, което местно лице на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или от движимо имущество, принадлежащо към определена база, която местно лице на едната договаряща държава има на разположение в другата договаряща държава с цел извършването на независими професионални услуги, вкл. печалбите от прехвърлянето на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие, ръководено от местното лице), или на такава определена база, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

3. Печалбите от прехвърляне правото на собственост върху кораби или самолети, експлоатирани в международния транспорт от местно лице на едната договаряща държава, или на движимо имущество, необходимо за използването на такива кораби или самолети, се облагат с данък само в тази договаряща държава.

4. Печалбите от прехвърляне собствеността върху имущество, различно от посоченото в ал. 1, 2 и 3, се облагат само в договарящата държава, на която прехвърлителят е местно лице.

5. Разпоредбите на ал. 4 няма да засягат правото на която и да е от договарящите държави да облага с данък съобразно своето законодателство печалбите от прехвърляне на каквото и да е имущество, получени от физическо лице, което е местно лице на другата договаряща държава, но е било местно лице на първата посочена държава в продължение на период от шест години, непосредствено предшестващ прехвърлянето на собствеността върху имуществото.

Независими професионални услуги

Член 14

1. Доходите, получени от физическо лице, което е местно лице на едната договаряща държава, от извършването на професионални услуги, се облагат само в тази държава, освен ако то притежава определена база, намираща се редовно на негово разположение в другата договаряща държава за целите на извършваната от него дейност. Ако лицето има такава определена база, доходите му могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към тази определена база.

2. Определението "професионални услуги" включва по-специално независими научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, независими дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители, както и всякакви други дейности с независим характер.

Доходи от трудово правоотношение

Член 15

1. Освен в случаите по чл. 16, 18 и 19, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, възнаграждението, получено там, може да се облага в тази друга държава.

2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, упражнявано в другата договаряща държава, се облага само в първата договаряща държава, ако:

а) получателят се намира в другата държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки дванадесетмесечен период, започващ или завършващ в съответната календарна година; и

б) възнаграждението се изплаща от или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава; и

в) това възнаграждение не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, които работодателят има в другата държава.

3. Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение за труд, положен на борда на кораб или самолет, експлоатиран в международния транспорт от местно лице на едната договаряща държава, се облага само в тази държава, освен ако възнаграждението е получено от местно лице на другата договаряща държава.

Директорски възнаграждения

Член 16

Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на управителен съвет или на друг подобен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга държава.

Артисти и спортисти

Член 17

1. Независимо от разпоредбите на чл. 7, 14 и 15 доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на художествен изпълнител - като театрален, кино-, радио- или телевизионен артист, или музикант, или като спортист от личната му дейност като такъв, извършена в другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга държава.

2. Когато доходите от личната дейност на изпълнител или спортист в качеството му на такъв се получават не от самия изпълнител или спортист, а от друго лице, тези доходи могат независимо от разпоредбите на чл. 7, 14 и 15 да бъдат обложени с данък в договарящата държава, в която се извършва дейността на изпълнителя или спортиста.

3. Разпоредбата на ал. 2 няма да се прилага, ако се установи, че нито изпълнителят или спортистът, нито лицата, свързани с тях, участват пряко или непряко в печалбите на лицето по предходната алинея.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 няма да се прилагат за доходи, получени от дейности, извършени в едната договаряща държава от местно лице на другата договаряща държава, ако тези дейности са извършени:

а) в резултат на посещение в първата посочена държава от организация с идеална цел на другата държава и при условие, че това посещение изцяло е финансирано от обществени фондове; или

б) в резултат на посещение в първата посочена държава на група от областта на културата в рамките на културна спогодба, сключена между договарящите държави.

Пенсии и анюитети

Член 18

1. Пенсии и анюитети, произхождащи от едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.

2. Пенсии, произхождащи от едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, могат също така да се облагат с данък в държавата, от която произхождат и съобразно законодателството на тази държава. В случай обаче на периодични пенсионни плащания така наложеният данък няма да надвишава 15 на сто от брутната сума на плащането.

3. Анюитети, произхождащи от едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, могат също да се облагат с данък и в държавата, от която произхождат и съобразно законодателството на тази държава, но така наложеният данък няма да надвишава 10 на сто от частта на сумата, която подлежи на облагане в тази държава. Това ограничаване обаче не се отнася до еднократни суми, платени за отказа, прекратяването, отмяната, продажбата или друго прехвърляне на анюитета, или за плащания от всякакъв вид въз основа на договор за периодични плащания, разходите за които са били изцяло или отчасти приспаднати при определянето на дохода на лицето, сключило такъв договор.

4. По смисъла на тази спогодба терминът "анюитети" означава определена сума, която се изплаща на физическо лице периодично в определено време, пожизнено или през определен или определим период от време въз основа на задължението за пълно и съответно възстановяване на плащанията в пари или тяхната равностойност, но този термин не включва пенсия или плащане, което не е периодично, нито анюитет, от който разходите са били изцяло или отчасти приспаднати при определянето на дохода за целите на данъчното облагане в договарящата държава, където е бил придобит.

5. Независимо от другите разпоредби на тази спогодба:

а) плащания за издръжка на съпруг и/или дете във връзка с развод или фактическа раздяла, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, което подлежи на данъчно облагане за тези плащания в посочената друга държава, се облагат само в тази друга държава;

б) плащания съгласно законодателството по социалното осигуряване на едната договаряща държава, извършени на местно лице на другата договаряща държава, се облагат само в първата посочена държава.

Държавна служба

Член 19

1. Заплати, надници и други подобни възнаграждения, различни от пенсия, изплатени от едната договаряща държава, нейно политическо подразделение или орган на местна власт на физическо лице за услуги, оказани на тази държава, нейно политическо подразделение или орган на местна власт, се облагат само в тази държава. Такива заплати, надници и други подобни възнаграждения обаче се облагат само в другата договаряща държава, ако услугите са оказани в тази друга държава и физическото лице е местно лице на тази друга държава, което:

а) е гражданин на тази друга държава; или

б) не е станало местно лице на тази друга държава единствено с цел извършване на услугите.

2. Разпоредбите на ал. 1 няма да се прилагат по отношение на възнаграждения за услуги, предоставени във връзка със стопанска дейност, извършена от едната договаряща държава, нейно политическо подразделение или орган на местна власт.

Студенти

Член 20

1. Плащания, които студент, практикант или стажант, който е или непосредствено преди да пристигне в едната договаряща държава е бил местно лице на другата договаряща държава и който се намира в първата посочена държава единствено с цел обучение или стаж, получава за своята издръжка, обучение или стаж, няма да се облагат в тази държава при условие, че произхождат от източници извън тази държава.

2. Студент, практикант или стажант по ал. 1 ще ползва в договарящата държава, в която пребивава, същите освобождавания, облекчения или приспадания във връзка с данъците, които при идентични условия се предоставят на местни лица на трета държава.

Други доходи

Член 21

1. Съобразно разпоредбите на ал. 2 елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава, независимо от това, къде възникват, които не са разгледани в предходните членове на тази спогодба, се облагат само в тази държава.

2. Когато обаче такъв доход, получен от местно лице на едната договаряща държава, произхожда от източници в другата договаряща държава, този доход може също да се обложи с данък и в държавата, от която произхожда, в съответствие с нейното законодателство. В случай че доходът произхожда от Канада от тръст, различен от тръст, при който са приспаднати задължителните вноски, така наложеният данък (ако доходът подлежи на данъчно облагане в България) няма да надвишава 15 на сто от брутната сума на дохода.

3. Разпоредбите на ал. 1 няма да се прилагат по отношение на доходи, различни от доходи от недвижимо имущество, ако получателят на доходите - местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими професионални услуги* чрез определена база, разположена там, и правото или имуществото, във връзка с които са платени доходите, са действително свързани с това място на стопанска дейност или тази определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14.

IV. ОБЛАГАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО

Имущество

Член 22

1. Недвижимото имущество, притежавано от местно лице на едната договаряща държава и разположено в другата договаряща държава, може да се облага с данък в тази друга държава.

2. Движимото имущество, съставляващо част от стопанското имущество на място на стопанска дейност, което местно лице на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или движимото имущество, принадлежащо към определена база, която местно лице на едната договаряща държава има на разположение в другата договаряща държава с цел извършване на независими професионални услуги, може да се облага с данък в тази друга държава.

3. Имуществото, представляващо кораби и самолети, използвани от местно лице на едната договаряща държава в международния транспорт, както и движимото имущество, необходимо за експлоатацията на тези кораби и самолети, се облага само в тази държава.

4. Всички други елементи на имуществото на местно лице на едната договаряща държава се облагат само в тази държава.

V. МЕТОДИ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ

Премахване на двойното данъчно облагане

Член 23

1. В Канада двойното данъчно облагане се избягва, както следва:

а) в съответствие със съществуващите разпоредби на канадското законодателство относно приспадането от дължимия в Канада данък на данъците, платени на територии извън Канада, и всички последващи изменения на тези разпоредби - които няма да засегнат общия принцип по този член - и доколкото съгласно канадското законодателство се признават по-големи приспадания или облекчения, платените данъци върху печалбата, доходите или печалбите от прехвърляне на имущество, които възникват в България, се приспадат от всеки канадски данък, дължим по отношение на такива печалби, доходи или печалби от прехвърляне на имущество;

б) в съответствие със съществуващите разпоредби на канадското законодателство, регламентиращи данъчното облагане на дохода, получен от чуждестранна дъщерна фирма, и всички последващи изменения на тези разпоредби - които няма да засегнат общия принцип по този член - за целите на изчисляване на канадския данък, когато дружество, което е местно лице на Канада, изчислява облагаемия си доход, то може да приспадне получените дивиденти, когато са изплатени от освободената от данъчно облагане част от дохода на чуждестранна дъщерна фирма, която е местно лице на България;

в) когато в съответствие с която и да е разпоредба от спогодбата полученият доход или притежаваното имущество от местно лице на Канада са освободени от данъчно облагане в Канада, Канада въпреки това при изчисляване на данъка върху останалия доход или имущество може да вземе предвид освободения доход или имущество.

2. В България двойното данъчно облагане се избягва, както следва:

а) когато местно лице на България получава доход или притежава имущество, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в Канада, България, като вземе предвид разпоредбите на букви "б" и "в" от тази алинея, ще освободи този доход или имущество от данък;

б) когато местно лице на България получава дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения или печалби от прехвърляне на имущество, които в съответствие с разпоредбите на чл. 10, 11, 12 и ал. 5 на чл. 13 от спогодбата могат да се облагат с данък в Канада, България ще допусне приспадане от данъка върху дивидентите, лихвите, авторските и лицензионните възнаграждения или печалбите от прехвърляне на имущество на това местно лице сума, равна на данъка, платен в Канада; това приспадане обаче не може да надхвърля размера на данъка, изчислен преди да е извършено приспадането, който се отнася за тези дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения или печалби от прехвърляне на имущество, получени от Канада;

в) когато в съответствие с която и да е разпоредба на тази спогодба полученият доход или притежаваното имущество от местно лице на България са освободени от облагане с данък в България, България може въпреки това при изчисляване размера на дължимия данък върху дохода или имуществото на това местно лице да вземе предвид освободения доход или имущество.

3. За целите на този член печалби, доходи или печалби от прехвърляне на имущество на местно лице на едната договаряща държава, които се облагат в другата договаряща държава съгласно тази спогодба, се считат за възникнали от източници в тази друга държава.

4. За целите на буква "а" от ал. 1 данъкът, платим в съответствие със законодателството на България от дружество, което е местно лице на Канада, във връзка с печалби, произхождащи от производство, туризъм и земеделие, проучване или добиване на природни ресурси, строителни или телекомуникационни обекти, извършвани от него в България, ще се счита, че този данък включва всяка сума, която би била платима като български данък за съответната година, но не е платена поради предоставено освобождаване от данък или приспадане на данъка или на каквато и да е част от него за тази година съгласно специални разпоредби на българското законодателство за подпомагане на икономическото развитие, но при положение, че освобождаването или намаляването на данъка няма да продължава повече от десет години.

VI. СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Равенство в третирането

Член 24

1. Граждани на едната договаряща държава няма да бъдат подложени в другата договаряща държава на каквото и да е данъчно облагане или изискване, свързано с него, което е по-обременително от данъчното облагане и свързаните с него изисквания, на които при същите обстоятелства са или могат да бъдат подложени гражданите на другата държава.

2. Облагането на място на стопанска дейност, което местно лице на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, няма да е по-неблагоприятно в тази друга държава от данъчното облагане на местните лица на тази друга държава, които извършват същите дейности.

3. Нищо в този член няма да се счита задължаващо за едната договаряща държава да предоставя на местни лица на другата договаряща държава лични отстъпки, облекчения и намаления за целите на данъчното облагане, основаващи се на гражданско състояние или семейни отговорности, каквито тази държава предоставя на собствените си местни лица.

4. С изключение на случаите, когато се прилагат разпоредбите на ал. 1 на чл. 9 или ал. 7 на чл. 12, авторски и лицензионни възнаграждения и други плащания, различни от лихви, извършени от местно лице на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава, могат с цел определяне на облагаемата печалба на това местно лице да бъдат приспаднати при същите условия, както ако бяха платени на местно лице на първата посочена държава. По същия начин всички задължения на местно лице на едната договаряща държава към местно лице на другата договаряща държава могат с цел определяне на облагаемото имущество на това местно лице да се приспадат при същите условия както ако бяха договорени с местно лице на първата посочена държава.

5. Извън случаите, в които се прилагат разпоредбите на ал. 1 на чл. 9 или ал. 7 на чл. 11, лихви, платени от местно лице на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава, могат с цел определяне на облагаемата печалба на това местно лице да се приспадат при същите условия както ако бяха платени на местно лице на трета държава.

6. Дружества, които са местни лица на едната договаряща държава, имуществото на които изцяло или частично се притежава или контролира пряко или непряко от едно или повече местни лица на другата договаряща държава, няма да бъдат подлагани в първата посочена държава на данъчно облагане или свързано с него изискване, което е по-обременително от данъчното облагане и свързаните с него изисквания, на което други подобни дружества - местни лица на първата посочена държава, имуществото на които изцяло или частично се притежава или контролира пряко или непряко от едно или повече местни лица на трета държава, са или могат да бъдат подлагани.

7. В този член терминът "данъчно облагане" означава данъците, за които се прилага тази спогодба.

8. Разпоредбите на ал. 4 и 5 няма да препятстват възможността на всяка от договарящите държави да прави уговорки, че едно лице, което не е местно лице на съответната държава, няма да се подлага съобразно законодателството на тази държава на данъчно облагане, което е по-благоприятно от това, на което са подложени нейните местни лица.

Процедура по взаимно споразумение

Член 25

1. Когато едно лице счете, че действията на едната или двете договарящи държави водят или ще доведат за него до данъчно облагане, което не е в съответствие с разпоредбите на тази спогодба, то може, независимо от средствата, предвидени в националните законодателства на тези държави, да подаде писмена молба до компетентния орган на договарящата държава, на която е местно лице, в която да посочи основанията си да иска преразглеждане на данъчното облагане. За да бъде приета, молбата трябва да бъде подадена в срок от две години от първото уведомяване за действието, което поражда данъчно облагане в противоречие със спогодбата.

2. Компетентният орган, посочен в ал. 1, ще положи усилия, ако възражението се окаже основателно и ако сам не е в състояние да достигне до задоволително разрешение, да реши случая посредством взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава с оглед избягване на данъчно облагане, което не е в съответствие със спогодбата.

3. Договарящите държави след изтичане на съответните срокове съгласно националните им законодателства, но във всички случаи след пет години от края на данъчния период, през който е възникнал доходът, подлежащ на данъчно облагане, няма да увеличават облагаемата основа на местно лице на другата договаряща държава, като включват в нея елементи от доход, който е бил обложен с данък в тази друга държава. Тази алинея няма да се прилага в случаи на измама, умишлен пропуск или небрежност.

4. Компетентните органи на договарящите държави ще полагат усилия да разрешават посредством взаимно споразумение всички затруднения или съмнения, възникващи във връзка с тълкуването или прилагането на спогодбата.

5. Компетентните органи на договарящите държави могат да се консултират взаимно относно избягване на двойното данъчно облагане в случаи, непредвидени в спогодбата, и могат да контактуват директно помежду си с цел прилагане на спогодбата.

Размяна на информация

Член 26

1. Компетентните органи на договарящите държави ще си разменят необходимата информация за изпълнение разпоредбите на спогодбата или на националните си законодателства във връзка с данъците, обхванати от спогодбата, доколкото данъчното облагане съобразно тези законодателства не е в противоречие със спогодбата. Размяната на информация не е ограничена от чл. 1. Всяка информация, получена от която и да е от договарящите държави, ще се счита за поверителна по същия начин, по който и информацията, получена съобразно вътрешното законодателство на тази държава, и ще се предоставя само на лица или органи (вкл. съдилища или административни органи), занимаващи се с определянето, събирането, принудителното изпълнение или решаването на жалби във връзка с данъците. Такива лица или органи могат да използват информацията само за такива цели. Те могат да разкриват информацията в открити съдебни процеси или в съдебни решения.

2. Ако едната договаряща държава изисква информация в съответствие с този член, другата договаряща държава ще положи усилия да получи тази информация, за която се отнася молбата, по същия начин както ако бе засегнато нейното собствено данъчно облагане независимо от обстоятелството, че по същото време тази друга държава няма нужда от тази информация.

3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 няма да се считат като налагащи на едната договаряща държава задължението:

а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законодателството или административната практика на едната или другата договаряща държава;

б) да предоставя информация, която не може да бъде получена съобразно законодателството или по обичайния административен ред от едната или другата договаряща държава;

в) да предоставя информация, която би разкрила търговска, стопанска, промишлена, професионална тайна или търговски процес, или информация, разкриването на която би противоречало на обществения ред (ordre public).

Дипломатически представители и консулски служители

Член 27

1. Нищо в тази спогодба няма да засегне данъчните привилегии на дипломатическите представители и консулските служители съобразно общите норми на международното право или съобразно разпоредбите на специални споразумения.

2. Независимо от разпоредбите на чл. 4 физическо лице, което е член на дипломатическа мисия, консулска служба или постоянно представителство на едната договаряща държава, разположенo в другата договаряща държава или в трета държава, ще се счита за целите на спогодбата за местно лице на изпращащата държава, ако в тази държава то подлежи на същите данъчни задължения по отношение на съвкупния им доход*, както местните лица на изпращащата държава.

3. Спогодбата няма да се прилага по отношение на международни организации, техни органи или служители, както и по отношение на лица, които са членове на дипломатическа мисия, консулска служба или постоянно представителство в трета държава или групи държави, които пребивават в едната договаряща държава и не подлежат в нито една от договарящите държави на същите задължения във връзка с данъчно облагане на целия им доход, както местни лица на тези договарящи държави.

Допълнителни разпоредби

Член 28

1. Разпоредбите на тази спогодба няма да се считат като ограничаващи по какъвто и да е начин всяко освобождаване, отстъпка, приспадане или друго намаление съобразно:

а) законодателството на едната договаряща държава при определянето на данъците, налагани от тази държава; или

б) каквото и да е друго споразумение, към което се е присъединила едната договаряща държава.

2. Нищо в спогодбата няма да възпрепятства едната договаряща държава да налага данък върху суми, включени в дохода на местно лице на тази държава във връзка с дяловото му участие в сдружение от лица, тръст или контролирана чужда дъщерна фирма.

3. Когато съгласно разпоредбите на тази спогодба доходът, който е освободен от данъчно облагане в едната договаряща държава, и съгласно законодателството на другата договаряща държава лицето, реализирало този доход, подлежи на данъчно облагане само за частта от дохода, която е внесена или получена в тази друга държава, но не за цялата сума на дохода, данъчното облекчение, което ще бъде предоставено съгласно спогодбата в първата посочена държава, ще се прилага само по отношение на сумата от дохода, която подлежи на данъчно облагане в другата договаряща държава.

4. За целите на ал. 3 от член XXII (Консултации) от Общото споразумение за търговията с услуги договарящите държави се съгласяват, че независимо от посочената по-горе алинея всеки спор между тях относно това, дали определена мярка попада в приложното поле на спогодбата, може да бъден поставен за разглеждане пред Съвета по търговия с услуги в съответствие с регламентацията в посочената алинея само след взаимно съгласие на двете договарящи държави. Всяко съмнение, свързано с тълкуването на посочената алинея, ще бъде разрешено съгласно ал. 4 на чл. 25 или, ако не се постигне съгласие въз основа на тази процедура, съгласно всяка друга процедура, приета от двете договарящи държави.

VII. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Влизане в сила

Член 29

1. Тази спогодба подлежи на ратификация и ратификационните документи ще бъдат разменени в София.

2. Спогодбата влиза в сила от датата на размяната на ратификационните документи и разпоредбите й ще се прилагат:

а) по отношение на данъците, удържани при източника, за сумите, изплатени или за които е предоставен данъчен кредит на лица, които не са местни лица - на или след първия ден на януари от календарната година, следваща годината, в която е извършена размяната на ратификационните документи; и

б) по отношение на другите данъци - за данъчните години, започващи на или след първия ден на януари в календарната година, следваща годината, в която е извършена размяната на ратификационните документи.

Прекратяване

Член 30

Тази спогодба ще продължи да действа без ограничение във времето, но всяка от договарящите държави може на или до 30 юни на всяка календарна година, започваща след изтичане на период от пет години от датата на влизане на спогодбата в сила, да изпрати до другата договаряща държава писмено съобщение за прекратяването й по дипломатически път. В такъв случай спогодбата ще престане да действа:

а) по отношение на данъците, удържани при източника за сумите, изплатени или за които е предоставен данъчен кредит на лица, които не са местни лица - на или след първия ден на януари от следващата календарна година; и

б) по отношение на другите данъци - за данъчните години, които започват от или след първия ден на януари на следващата календарна година.

В удостоверение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази спогодба.

Съставена в два екземпляра в Отава на 3 март 1999 г., всеки от които на български, английски и френски език, като всички текстове имат еднаква сила.

ПРОТОКОЛ

ПРОТОКОЛ

В момента на подписване на Спогодбата между правителството на* Република България и правителството на* Канада за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и имуществото долуподписаните се съгласиха за следните разпоредби, които ще бъдат неразделна част от спогодбата:

1. По отношение на буква "а" от ал. 1 на чл. 4 от спогодбата ще се разбира, че за целите на прилагане на спогодбата по отношение на:

а) данъците върху дохода изразът "подлежащи на облагане с данък" се отнася за облагането с данъци върху дохода, а не за данъците върху имуществото;

б) данъците върху имуществото изразът "подлежащи на облагане с данък" се отнася за облагането с данъци върху имуществото, а не за данъците върху дохода.

2. Ще се разбира, че разпоредбите на ал. 1 на чл. 6 от спогодбата ще се прилагат за доходи от прехвърлянето на недвижимо имущество.

3. По отношение на чл. 7 от спогодбата ще се разбира, че когато местно лице на едната договаряща държава извършва в другата договаряща държава стопанска дейност посредством място на стопанска дейност, намиращо се в тази друга държава, печалбите на местното лице*, причислими към това място на стопанска дейност и получени от местното лице, след като е преустановило да извършва дейността си по този начин, се облагат в тази друга държава в съответствие с принципите, залегнали в чл. 7.

4. Ще се разбира, че независимо от другите разпоредби на спогодбата дружество или юридическо лице, което е местно лице на България и което има място на стопанска дейност в Канада, в съответствие с разпоредбите на канадското законодателство ще бъде обект на допълнителен данък върху дружествата, различни от канадски корпорации, но размерът на този данък няма да надвишава 10 на сто.

5. Ще се разбира, че независимо от разпоредбите на ал. 4 на чл. 13 от спогодбата печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърлянето на:

а) акции (различни от акции, котиращи се на утвърдена фондова борса на другата държава), съставляващи значителен дял участие в имуществото на дружество, което е местно лице на тази друга държава, като стойността на тези акции произхожда основно от недвижимо имущество, намиращо се в тази друга държава; или

б) съществен дял в неперсонифицирано дружество или тръст, учредени съгласно законодателството на другата държава, като стойността на това участие произхожда основно от недвижимо имущество, намиращо се в тази друга държава;

могат да се облагат в тази друга държава. За целите на тази алинея терминът "недвижимо имущество" включва акции от дружество, посочени в буква "а", или дялово участие в неперсонифицирано дружество или тръст, посочено в буква "б", но не включва друга собственост освен такава, дадена под наем, с която се извършва стопанската дейност на едно дружество - юридическо лице или неперсонифицирано дружество, или тръст; и по отношение на което е налице съществено участие, в случаите когато местното лице или свързаните с него лица притежават най-малко 25 на сто от всеки клас акции от имуществото на такова дружество или имат дялово участие най-малко 25 на сто от неперсонифицираното дружество или тръста.

6. По отношение на чл. 14 от спогодбата ще се разбира, че когато местно лице на едната договаряща държава извършва независими професионални* услуги в другата договаряща държава чрез определена база, намираща се там, доходите, причислими към тази определена база и получени от местното лице след преустановяване извършването на дейността по този начин, могат да се облагат в тази друга държава в съответствие с принципите, залегнали в чл. 14.

7. В случай че България въз основа на сключено след датата на подписване на тази спогодба споразумение или спогодба с държава, която е член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, е приела по-ниска ставка от 10 на сто за данъчното облагане на дивидентите или на авторските и лицензионните възнаграждения (но в никакъв случай по-ниска ставка от 5 на сто по отношение на дивидентите), този по-нисък размер ще се прилага за целите на буква "а" на ал. 2 от чл. 10 - по отношение на дивидентите, или за целите на ал. 2 от чл. 12 - по отношение на авторските и лицензионните възнаграждения, за използването или за предоставяне правото на използване на компютърни програми, патент или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит (с изключение на информация, предоставена във връзка с договори за отдаване под наем или за франчайзинг), в зависимост от случая.

8. Независимо от разпоредбите на спогодбата ал. 4 на чл. 23 на спогодбата ще се прилага за първите пет години от действието на спогодбата, но компетентните органи на договарящите държави чрез съвместни консултации могат да решат продължаването на този период с още пет години.

В уверение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.

Съставен в два екземпляра в Отава на 3 март 1999 г., всеки от които на български, английски и френски език, като всички текстове имат еднаква сила.

Забележка: След подписването на спогодбата и протокола към нея се установи, че съществуват грешки и неточности в трите алтерната - на български, английски и френски език. Поправката на текстовете бе извършена чрез размяна на ноти между Министерството на външните работи на Република България и Министерството на външните работи и международната търговия на Канада, а именно: Нота № 1274 от 12 декември 2000 г., съдържаща предложението на българската страна, отправено до канадската страна, и Нота № RES-0320 от 14 декември 2000 г., с която канадската страна изразява съгласието си с българското предложение. Нотите представляват неразделна част от спогодбата и протокола към нея. Корекциите са нанесени в българския текст на спогодбата и са маркирани с курсив и звездичка(*).