Според еврокомисаря Паоло Джентилони бъдещето на България е в еврозоната и въпросът е „кога“, а не „дали“.
„Целта ни остава приемане на еврото на 1 януари 2025 година“. Това заяви министърът на финансите Асен Василев днес след заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН). Вчера министър Василев отчете пред финансовите министри от Еврогрупата напредъка подготовката на страната ни за членство в еврозоната.
“Получихме много силна подкрепа в Еврогрупата. Страната ни изпълнява три от четирите условия към момента, в това число и условието за дефицита, който към края на ноември е 0,6%, при изискване 3%. За догодина бюджетът също е планиран в рамките на Маастрихтските критерии, остава единствено условието за инфлация. През юни следващата година ще излезе конвергентния доклад и на база изпълнението и на условието за инфлация, ще се реши конкретната дата за приемането на еврото“, каза министър Василев. Той добави, че по пост ERM II - условията след приемането ни в Банковия съюз, страната ни е изпълнила почти всички изисквания. „Остава Законът за БНБ, който получи одобрение и от ЕК, и от ЕЦБ, да бъде приет от парламента през януари“, каза министърът.
Асен Василев съобщи, че промените по ПВУ, които са минали на заседанието на Съвета ЕКОФИН днес, са чисто технически корекции по размерите на проектите, след като някои са отпаднали поради намаляването на общата сума за България. „Реалната промяна в Плана предстои да бъде дискутирана с ЕК и вероятно ще бъде приета януари-февруари. Второто плащане се очертава към края на януари-началото на февруари. Имахме един месец забавяне заради ветото на президента на промените в закона за енергетиката“, коментира той.
По време на редовната месечна среща на Еврогрупата (приобщаващ формат) беше направена оценка на проектите за бюджетни планове на държавите-членки от еврозоната и препоръката за еврозоната, публикувана заедно с есенния пакет на 21 ноември 2023 г. Обсъдено беше функционирането на Валутния механизъм 2 (ERM II) с министрите на България и Дания, както и бъдещето на европейските капиталови и финансови пазари.
При представянето на напредъка на България в подготовката за членство в еврозоната министър Василев открои изпълнените до момента мерки от Плана на действие, като приетите промени в Застрахователния кодекс, Търговския закон, Закона срещу изпирането на пари и незаконодателните актове, свързани с управлението на държавните предприятия. Българското правителство и централната банка работят съвместно и по подготовката и внасянето за обсъждане и приемане от парламента на нов Закон за БНБ, който вече е съгласуван с ЕЦБ и ЕК.
Финансовият министър посочи, че България отговаря напълно на 3 от 4-те Маастрихтски критерии за членство в Еврозоната: дългосрочният лихвен процент е по-нисък от референтната стойност от 1,75%, публичните финанси са устойчиви и предвидими с бюджетен дефицит за 2022 и 2023 г. от 2,9%, публичният дълг е 22,9% от БВП на страната за 2022 г. и се очаква да бъде 21,5% за 2023 г., обменният курс на националната валута е стабилен и е част от механизма ERM II. „Влизането на България в еврозоната е ключов приоритет за българското правителство“, заяви министър Асен Василев на заседанието, в което участва и управителят на БНБ Димитър Радев.
След заседанието на Еврогрупата председателят ѝ Паскал Донахю съобщи, че българските представители са запознали Еврогрупата с актуална информация относно напредъка по изпълнението на последващите ангажименти след присъединяването на България към ERM II. Той отбеляза, че Еврогрупата приветства важния напредък, който е постигнала България и изразява подкрепа в пътя ѝ към членство в еврозоната и усилията ѝ да покрие Маастрихтските критерии и допълни, че темата ще бъде на дневен ред през лятото на 2024 г., когато бъдат публикувани конвергентните доклади на ЕК и ЕЦБ.
Европейският комисар по икономика Паоло Джентилони, от своя страна, заяви, че ЕК силно подкрепя усилията на България да се присъедини към единната европейска валута: „Бъдещето на България е в еврозоната. Въпрос е на „кога“, а не на „дали.“ И ние ще оценим напредъка по отношение на критериите, когато публикуваме следващия конвергентен доклад“, уточни той.
На заседанието на ЕКОФИН министрите обмениха мнения по актуалното състояние на прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). „България представи през септември 2023 г. предложение за ревизия на нейния план за възстановяване и устойчивост, което ще го направи по-изпълним и адаптиран към нашите условия“, изтъкна министър Василев в своето изказване на заседанието. Стана ясно, че всички държави членки са представили изменения на националните си планове за възстановяване и устойчивост поне веднъж, за да получат достъп до новите безвъзмездни средства по REPowerEU, да отправят искания за заеми или да отчетат актуализираното разпределение на средства по Механизма.
Дневният ред на ЕКОФИН включваше също преглед на икономическото управление, анализ на собствените ресурси на ЕС, Пакета за единната валута, икономически и финансови аспекти на руската агресия срещу Украйна, Европейския семестър и данъчното облагане. Съветът постигна общ подход по предложената реформа на рамката за икономическо управление. Обсъдени бяха също Годишният обзор на устойчивия растеж за 2024 г., Докладът за механизма за предупреждение за 2024 г. и Препоръката относно икономическата политика на еврозоната. Министрите одобриха доклад до Европейския съвет относно данъчните въпроси и заключения относно напредъка, постигнат от група „Кодекс за поведение“. Председателството представи доклад за напредъка по коригирания пакет за следващото поколение собствени ресурси.
Изказването на министър Асен Василев може да видите тук: https://newsroom.consilium.europa.eu/videos/142935-1-doorstep-bg-vasilev-part-1-20231208 и https://newsroom.consilium.europa.eu/events/20231208-economic-and-financial-affairs-council-december-2023/142935-2-doorstep-bg-vasilev-part-2-20231208
