„Очакваният допълнителен дефицит, който в момента е към 1,8%, или 1,480 млрд. лв., може би ще достигне на касова основа между 2,5% и 2,7% от БВП, или това е малко по-малко от 1 млрд. лв.", прогнозира министърът на финансите Румен Порожанов в интервю пред БТВ. Министър Порожанов заяви още, че бюджетът ще бъде предложен за актуализация на новото Народно събрание, като по думите му основните проблеми са свързани с надценените приходи и допълнителните разходи. „Данъчните приходи са с 1,7 млрд. лв. повече от отчетените за миналата година. Това представлява близо 11% при заложен ръст на икономиката от 1,8%. Няма как да се случи това нещо. Надценените приходи създават възможност за изразходване на повече средства, което за съжаление колегите от предходното правителство са го направили." Министърът на финансите коментира, че допълнителните разходи са над 800 млн. лв. само в бюджетните организации и около 290 млн. лв. - над 300 млн. лв. към общините, към които сметки е включена и Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите". Румен Порожанов изрази своите притеснения, че дефлацията създава проблем освен за икономиката, и за публичните финанси - „защото разчетеният БВП, който е 81,6 млрд. лв. в момента, след отчитане на дефлатора в края на годината очакваме да падне под 80 млрд. лева". Във връзка с работната среща с представители от Европейската комисия министър Порожанов уточни: „Делегацията беше поканена от мен още в началото на встъпването ми в длъжност, тъй като определено имаше нарушена комуникация с дирекциите в Брюксел от гледна точка на това, че през последните два месеца дори са били отказвани срещи на тема публични финанси и проблеми с банковата система." На срещата е обсъдена и предоставената ликвидна подкрепа в банковата система. На въпрос дали ако КТБ не отвори врати, ще се стигне до свръхдефицит, министър Порожанов отговори, че „на касова и на начислена основа ще останем в рамките на трите процента", но направи уточнението, че това е при условие, че не се налага публичните финанси да подкрепят банковата система. „В момента, в който се наложи да се прави публична подкрепа на банковата система, разходите ще надвишат 3% процента", коментира министърът на финансите и добави, че при подобни финансови операции, когато се надхвърли 3% бариера за дефицита, не се отваря процедура по свръхдефицит. В момента се търсят възможности да се даде частичен достъп до депозитите на хората в рамките на ликвидността, която банката е акумулирала в този си режим. Той допълни, че се водят разговори в посока търсене на решения - за частичен достъп до депозитите, а основният въпрос е да бъде изчислено в каква сума - например между 500 и 1000 лв. на всички депозити, които в случая са гарантирани и негарантирани, така че хората, които имат малко средства, да могат да получат достъп до тях. Министър Порожанов отново подчерта, че решението на казуса с КТБ е изцяло в прерогативите на БНБ, а позицията на правителството е, че решение за оздравяване на банката следва да се търси чрез прилагане на пазарен инструментариум. „Нашето желание е банката да заработи и да не се стигне до изплащане на депозити, да не се стигне до загуба на средства от страна на корпоративни предприятия и държавни структури, чиито средства се намират в банката", добави министър Порожанов. Цялото интервю на министър Румен Порожанов можете да видите ТУК.