Предприятието ползвател, сключило договор за временна работа с дружество, осигуряващо такава, но не е регистрирано по реда на Глава осма "а" от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), е солидарно отговорно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за дължимите от предприятието, осигурило временната работа, данъци и задължителни осигурителни вноски за работниците и служителите, както и за дължимия данък върху добавената стойност по доставката. Това предвиждат промените в чл. 74л от ЗНЗ, които са в сила от 1 януари 2025 г. по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Отговорността е до размера на навнесеното задължение за съответния период.
Съгласно разпоредбата: „Предприятието ползвател на временна работа, предоставена от предприятие, осигуряващо такава без да е регистрирано съгласно глава осма "а" от ЗНЗ, се явява задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 3 от ДОПК за невнесените данъци и задължителни осигурителни вноски за предоставените работници и служители, както и за дължимия данък върху добавената стойност по доставката, както и за лихвите и разноските за събирането им.“
