1) Лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г. Единствено по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП поддържа и е достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006г.
2) При положение, че плащанията от клиентите ще се извършват по банков път и само и единствено чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на ЗПУ, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните от Вас продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
Преди няколко месеца от КиК Инфо зададохме подобен въпрос на НАП и получихме същия отговор, който публикувахме в нашия портал. Очевидно данъчната практика на НАП в това отношение е единна, което налага изводът, че електронните магазини, които нямат задължение да издават касов бон, не са задължени да се обявят в НАП.
Цялото становище с Изх. №: 201553 от 20.02.2019 г. можете да видите по-долу или свалите от сайта на НАП от тук, а отговорът на НАП към КиК Инфо от тук.
ОТНОСНО: Прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закон за ограничаване разплащанията в брой (ЗОРБ) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ постъпи Ваше писмо с вх. № …. 07.02.2019 г.
В запитването е посочено, че дружество планира да започне дейност, която ще бъде свързана с продажби на стоки посредством електронен сайт.
Първи вариант:
Дружеството ще закупува картини, малка пластика, авторски бижута (стоки) от физически лица.
Поставени са следните въпроси:
1. Ако тези стоки спадат към произведенията на изкуството, какво следва от това обстоятелство от данъчна гледна точка?
2. Какъв документ следва да получи предприятието, ако те се продават от творците физически лица и не са изработени по поръчка на дружеството?
3. Какъв документ трябва да получи предприятието за закупените стоки, ако те се продават от юридически лица?
4. В кой момент картините трябва да бъдат закупени от художниците и творците, които може да са физически лица или юридически лица, ако те се намират в склада на дружеството (отговорно пазене) и ще бъдат заплатени от предприятието на доставчиците, само в случай, че дружеството ги продаде на клиент?
5. Трябва ли електронния сайт, чрез който ще се продават картини и други, да бъде регистриран в НАП в случай, че поръчките на клиентите се приемат чрез него и дружеството осъществява последваща доставка на стоки чрез куриер?
6. Необходимо ли е дружеството да има касов апарат, който да е свързан с продажбите от сайта, както и издаване на касов бон, ако заплащането се осъществява по:
- банков път;
- чрез куриер Еконт с наложен платеж;
- чрез куриер Еконт в качеството ме на лицензиран пощенски оператор по банка.
7. Ако чрез същият сайт ще се продават изделия от сребро и злато, изработени от лице, назначено по трудов договор в дружеството, необходимо ли е дружеството да получи лиценз за търговия със златни и сребърни изделия от МФ?
8. В случай, че изделията от сребро и злато, както и картините и други ще се закупуват от свързано с дружеството лице, задължително ли е цените на доставките между дружеството да бъдат пазарните?
Втори вариант:
Дружеството ще предлага чрез свой сайт същите стоки, които са собственост на художници и майстори-бижутери, които са физически лица. Художниците ще продават картини директно на физически лица, а дружеството ще издава на художниците фактура за извършена посредническа услуга.
Поставени са следните въпроси:
1. Какъв документ трябва да издават художниците и бижутерите към клиентите на сайта?
2. Могат ли при това положение картините да се намират в склада на дружеството през периода на предлагането им чрез сайта или физически същите картини и други трябва да се съхраняват при художниците и бижутерите физически лица?
3. Може ли разплащането между страните да се осъществи като сумата за покупка ще бъде преведена от клиента по сметката на дружеството? Същото ще удържи възнаграждението си и ще изплати разликата на художниците.
4. Може ли разликата, дължима на художниците да бъде платена в брой (ако отговаря на ограничението, поставено в ЗОРБ) и какъв документ трябва да бъде предоставен от художниците за полученото от тях плащане при положение, че
-дружеството ще получи цялата дължима сума за разплащане от клиента по банка;
-чрез куриер Еконт с наложен платеж?
5. Трябва ли да има касов апарат, който да е свързан с продажбите от сайта?
6. Трябва ли да се маркира цялата получена стойност на плащането на него или само размера на възнаграждението на дружеството?
Предвид изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Относно описания от Вас първи вариант:
Първи въпрос:
Първият въпрос е поставен много общо, не е конкретизирано по кой от данъчните закони следва да бъде разяснено данъчното третиране, поради което не може да се изрази становище.
Втори въпрос:
Ако предметите, които изкупувате са произведения на изкуството, следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
В чл. 10, ал. 1, т. 3 са посочени доходите от друга стопанска дейност, каквито са и доходите от продажба на цитираните стоки. В чл. 29, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗДДФЛ, е уреден придобитият доход от авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители.
Разпоредбите на ал. 2 на чл. 9 от ЗДДФЛ, не се прилагат за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода, издава предвидения в този закон формуляр "Сметка за изплатени суми" или доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста, както и за доходи по чл. 13, ал. 1, т. 24 от закона.
В разпоредбата на чл. 45, ал. 4 на ЗДДФЛ е казано, че предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платец на доходи по чл. 29 или чл. 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и чл. 44 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице.
Следователно „Г……..“ ЕООД, като дружество платец на доходи по реда на чл. 29 от закона, изплатени на физически лица, които не са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО е задължено да издава сметка за изплатена сума по образец при изплащане на доходите при покупката на картини. В този случай, както бе посочено по – горе лицата – художници не са задължени да издават документ при получаването на дохода.
При условие, че лицата са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, тогава сметка за изплатени суми и служебна бележка не се издават, а лицата издават документ с реквизити на първичен счетоводен документ (чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ).
Трети въпрос:
Когато доставчици на коментираните стоки са юридически лица е необходимо за осъществените сделки да се изготвят и предоставят на дружеството първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗСч. Наличието на първичен счетоводен документ и касов бон (при плащане в брой) са необходимо условие, за да бъде изпълнено изискването за документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО. При плащане по банков път не е необходимо да има фискален бон.
Четвърти въпрос:
Въпросът, който е поставен не е относим към прилагането на ЗКПО. Отговорът на този въпрос се съдържа в условията на договорите, с които се уреждат отношенията между дружеството и неговите доставчици, които са физически и/или юридически лица. Счетоводното отчитане е в зависимост от клаузите на договорите. Когато са спазени принципите и изискванията на счетоводното отчитане на сделките (ЗСч и приложимите счетоводни стандарти) между лицата, и когато дружеството отчита правилно приходите и разходите, данъчният закон е неутрален и не предвижда преобразуване на счетоводния финансов резултат.
Пети въпрос:
Съгласно § 1, т. 87 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) „електронен магазин“ е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и избор на метод на плащане.
Видно от изложеното в запитването, дружеството ще продава стоки (картини, малка пластика-скулптори, авторски бижута-уникати) чрез електронен сайт, чрез който ще се приемат поръчките от купувачите. За доставките дружеството ще използва куриер. Считам, че Вашият сайт напълно отговаря на определението за електронен магазин съгласно § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006г.
Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) чрез електронна услуга в портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно Приложение 33 на Наредба № Н-18/2006г.
Шести въпрос:
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
По смисъла на § 1, т. 12 от ЗПУ, "наложен платеж" е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя, срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това в зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я изплаща в брой. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от получателя й, и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.
При осъществяване на такава дейност е относима дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. дефиниция за "разносна търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал. При такава хипотеза за дружеството ще е налице задължение да регистрира и отчита извършваните доставки чрез фискално устройство. По реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от интернет търговеца при окомплектовката на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането.
В случай обаче, че куриерът е същевременно лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по замисъла на ЗПУ и още преди предаването на стоката на куриера е договорено между доставчика и куриера, че определената от подателя сума по наложения платеж /стойността на стоката/ ще бъде заплатена на доставчика от получателя на стоката чрез пощенски паричен превод, не е необходимо издаването на фискална касова бележка от доставчика при предаването на стоката на куриера.
„Пощенски парични преводи” са пощенски услуги за изпращане на хартиен носител чрез пощенските служби на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл. 39, т. 3 от ЗПУ, на суми от подателя до получателя (т. 9 от §1-ри от ДР на ЗПУ).
Проверката дали куриерът е и лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ следва да се прави в публичния регистър, воден на основание чл. 50, ал. 3 от ЗПУ от Комисията за регулиране на съобщенията, който е публикуван на интернет сайта на същата. Такива куриери са например: „Български пощи“ АД, „Еконт Експрес“ ООД, „МИБМ Експрес“ ООД, „Спиди“ АД и др.
Предвид гореизложената нормативна уредба и при положение, че плащанията от клиентите на лицето ще се извършват по банков път и само и единствено чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на ЗПУ, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните от Вас продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
Следва да се има предвид, че лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон /например: банкови парични преводи и пощенски парични преводи/, не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г. Единствено по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП поддържа и е достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006г.
По седми въпрос:
Регистрацията на лицата, които извършват дейности по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, се извършва в Министерството на финансите (МФ) чрез вписване в публичен регистър по образец, утвърден от Министъра на финансите. Извършването на търговия със злато се регулира от МФ, Валутния закон и Наредба за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие. Нормативните актове, които дават отговор на този въпрос не са от компетентността на Националната агенция за приходите (НАП), поради което не може да се изрази становище. За да получите отговор на този въпрос следва да насочите запитването си към Министерство на финансите.
По осми въпрос:
С разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО е регламентирано, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Изпълнението на нормата от закона, изисква цените, на които се реализират сделките да се определят по реда на пазарните цени. Съгласно определението за пазарна цена, дадено в § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО "пазарна цена" е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК. Пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
Методи за определяне на пазарните цени са:
а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;
б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;
в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;
г) методът на транзакционната нетна печалба;
д) методът на разпределената печалба.
Редът и начинът за прилагане на методите се определят с Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на Министъра на финансите. На основание чл. 65 от наредбата за целите на определяне на пазарните цени при необходимост могат да се ползват и оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица.
От посоченото дотук е ясно, че цените на сделките между дружеството и свързаните с него лица е нужно да са пазарните такива.
Относно описания от Вас втори вариант:
Първи въпрос:
Въпросът, който задавате не е относим към дейността на дружеството. Същият засяга права и задължения на трети лица, които се формират при уреждане на техните взаимоотношения. НАП изготвя становища в рамките на своята компетентност и ги адресира до лицата, чиито интереси се засягат, поради което заинтересуваните лица следва да поставят индивидуално запитване като се идентифицират по реда определен с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Втори въпрос:
На този въпрос е отговорено по-горе в частта Първи вариант, четвърти въпрос.
Трети въпрос:
Данъчните закони не регулират начините на разплащане между страните по сделките. Същите се уговарят в зависимост от решенията на страните. За целите на ЗКПО от значение е сделките да бъдат документирани със съответните първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6 от ЗСч и да бъдат отчетени правилно разходите и приходите при спазване на принципа за начисляване. Съгласно принципа на начисляване - ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
Четвърти въпрос:
Съгласно ЗОРБ, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв., както и на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна или надвишава 10 000 лв.
Тези правила се прилагат и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата равностойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на Българска народна банка в деня на плащането.
Във връзка с издаването на документ от художниците по-горе е изразено становище в настоящия отговор.
Пети въпрос:
На този въпрос е отговорено по-горе в частта Първи вариант, пети и шести въпрос.
Шести въпрос:
Видно от изложеното във вариант втори в запитването, дружеството ще продава чрез електронният си сайт картини и други на художници и творци, като поръчките на клиентите ще се приемат чрез него и дружеството ще осъществява последващата доставка на стоките чрез куриер. В така описания случай дружеството се явява посредник при продажбите на картини и други на художници и творци чрез електронния си сайт, като извършва продажбите „от чуждо име и за чужда сметка” срещу комисионно възнаграждение. В този случай фискална касова бележка следва да бъде издадена за всяка от изброените в т. 1 до т. 3 доставки, за която плащането не се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25 от Наредба № Н-18/2006г. независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискалната касова бележка на стойността на извършената доставка. Както се посочи по-горе, при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от интернет търговеца при окомплектоване на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането.
След като в запитването е посочено, че дружеството при продажбата на картини и други ще издава фискална касова бележка от фискално устройство, то за документирането с касова бележка чрез фискално устройство на извършената продажба следва да се има предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. По силата на тази норма, когато задълженото лице извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице, продажбите се регистрират чрез ФУ на доверителя, или чрез ФУ на комисионера. Когато регистрирането на продажбите се извършва чрез ФУ на доверителя, продажбите се регистрират по общия ред. Когато продажбите се регистрират чрез ФУ на комисионера, ФУ се програмират така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя. В този случай в дневния финансов отчет на комисионера се отпечатва оборотът на всеки доверител и в книгата за дневните финансови отчети на страницата за последния ден от месеца комисионера сумира и вписва натрупания оборот от продажбите за месеца по доверители. Договорът, сключен между доверителя и комисионера за извършване на продажби от чуждо име и за чужда сметка е документът, доказващ при необходимост основанието за прилагане на цитирания ред. Изхождайки от принципа за документална обоснованост на стопанските и счетоводни операции, следва да се обърне внимание, че в тежест на дружеството остава доказването на регистрирания чрез фискалното устройство оборот и този, отразен в счетоводството на дружеството чрез сключен писмен договор или друг писмен документ между двете страни, в който да са отразени изложените от същото обстоятелства.
