Основните промени включват нов праг за регистрация в евро, въвеждане на два режима за малки предприятия (т.нар. SME режими), нови правила за определяне на годишния оборот и други ключови изменения.
По-долу представяме пълен преглед на промените.
I. Праг за регистрация и годишен оборотАктуализираният текст на ЗДДС (в сила от 01.01.2026 г.) вече е наличен в нашата нормативна база със свободен достъп тук. Спестете време и усилия чрез абонамент за пълен достъп, за да се възползвате от функционалността за сравнение на стария и новия текст на закона по всеки изменен член в удобна таблична форма: ➤ Сравнение на измененията в ЗДДС (версия 2026 спрямо 2025).
Тема 1: Нов праг за задължителна регистрация
Три съществени промени влизат в сила от 1 януари 2026 г. за задължителната регистрация по ЗДДС.
Първо, прагът за регистрация вече е в евро - 51 130 евро.
Изключително важен детайл, върху който НАП акцентира в последното си становище, е начинът на определяне на оборота за изтеклата 2025 г. Макар да гледаме дейността си назад, трябва да прилагаме новите правила на чл. 168в. Това означава, че доставки, които по стария ред може да са били изключени например специфични сделки с недвижими имоти или финансови услуги, които не са инцидентни (за което ще въпрос по-надолу), сега влизат в изчислението на прага от 51 130 евро. Прегледайте внимателно структурата на приходите си за 2025 г. през призмата на новата дефиниция за „съпътстващи доставки“, за да не пропуснете задължението за регистрация.
Второ, оборотът вече се следи ежедневно за календарна година, а не помесечно за последните 12 месеца. Досега счетоводителят трябваше постоянно да следи "плаващ" период назад. Сега проследяването е от 1 януари до 31 декември, но ежедневно.
Трето, срокът за подаване на заявление вече е 7-дневен от деня на надвишаването, а не до 7-мо число на следващия месец. Ако надвишите прага на 5 март, срокът за заявление изтича на 12 март. Това изисква оборотът да се следи ежедневно.
За тези от вас, които подават заявление в преходния период до 8 януари 2026 г., трябва да е ясно: датата на регистрация по ЗДДС ще бъде 01.01.2026 г., независимо кога фактически ще ви бъде връчен актът от приходната администрация. Това важи при редовно подадено заявление и изпълнени условия за регистрация по чл. 96, ал. 1-4 от новия закон. Изключение правят случаите по чл. 102 от ЗДДС (регистрация по инициатива на органа по приходите) - там датата на регистрация е датата на връчване на акта.
Тук възниква въпросът: как документираме продажбите в дните между 1 януари и датата, на която получим акта? Според указанията на НАП, за всички доставки, извършени в този период, трябва да издадете фактури (или да коригирате вече издадени такива) с начислен ДДС в 5-дневен срок от връчването на акта за регистрация. Това е критичен срок, за да запазите правото на данъчен кредит за вашите клиенти и да избегнете санкции.
И четвърто, маркираме двата нови режима:
• Режим за малки предприятия в страната: Освобождаване от ДДС само за доставки с място на изпълнение в България под прага 51130 евро.
• Режим за малки предприятия в ЕС: Позволява на българска фирма да бъде освободена от ДДС и при доставки в други държави членки, ако общият ѝ оборот в целия ЕС е под 100 000 евро.
Новият чл. 96 разграничава четири хипотези според мястото на установяване на лицето:
1. Българските лица (ал. 1) се регистрират при надвишаване на 51 130 евро оборот в страната.
2. Лицата от ЕС, прилагащи режима за малки предприятия (ал. 2), се регистрират при надвишаване на 51 130 евро в страната или 100 000 евро в целия Съюз.
3. Лицата от ЕС, неприлагащи режима за малки предприятия (ал. 3), се регистрират преди първата облагаема доставка в България - не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът става изискуем.
4. Лицата извън ЕС (ал. 4) се регистрират по същия ред - преди първата облагаема доставка в България.
Важно: Член 97 (Монтаж и инсталиране) се отменя, тези случаи вече се покриват от ал. 3 и 4. Член 97а остава в сила с изменения, свързани с режима за малки предприятия в ЕС (разгледани по-долу в Тема 6).
Тема 2: Годишен оборот в страната. Годишен оборот в Съюза. Нови правила.
Новият чл. 168в урежда какво влиза в годишния оборот и въвежда съществена промяна - оборотът вече се следи за календарна година, а не за последните 12 месеца. Освен това се гледат две години - текущата и предходната. Ако лицето е надвишило прага през предходната година, то не може да се възползва от режима за малки предприятия през текущата, дори все още да няма нито една доставка.
Компонентите на годишния оборот в страната (ал. 1) са:
1. облагаеми доставки по общия ред (вкл. вътреобщностни доставки);
2. освободени доставки с право на данъчен кредит по глава трета;
3. доставки на финансови услуги по чл. 46;
4. доставки на застрахователни услуги по чл. 47;
5. освободени доставки на недвижими имоти.
Важна промяна: Освободените доставки на недвижими имоти (т. 5) вече се включват в годишния оборот, което е съществена разлика спрямо досегашния режим. Това засяга лица, които продават стари сгради или земя без ДДС по чл. 45 - тези суми вече участват при определяне дали е достигнат прагът от 51 130 евро. Доставките по т. 3-5 (финансови услуги, застрахователни услуги и недвижими имоти) не се включват в оборота само когато са "съпътстващи доставки".
Понятието "съпътстваща доставка" е дефинирано в новата т. 105 от Допълнителните разпоредби: доставка, която не е свързана с обичайната икономическа дейност на лицето и има второстепенен или случаен характер.
Пример 1: IT фирма е закупила земеделска земя като инвестиция и я продава. Това е освободена доставка на недвижим имот (чл. 45, ал. 1), която вече влиза в оборота съгласно чл. 168в, ал. 1, т. 5. Тъй като "съпътстваща доставка" по смисъла на чл. 168в, ал. 2 е доставка, която не е свързана с обичайната икономическа дейност на лицето, има второстепенен или случаен характер (§ 1, т. 105 от ДР), то тази доставка не е свързана с основната дейност на IT фирмата. Следователно е съпътстваща доставка (чл. 168в, ал. 2, т. 1) и не влиза в оборота.
Тук е тънкостта, че чл. 168в, ал. 2, т. 1 за съпътстващите доставки се отнася само за доставки по ал. 1, т. 3-5:
т. 3: финансови услуги (освободени)
т. 4: застрахователни услуги (освободени)
т. 5: освободени доставки на недвижими имоти
"Съпътстваща доставка" по смисъла на този член може да бъде само освободена.
Пример 2: IT фирма е закупила УПИ като инвестиция и го продава. Това е облагаема доставка на недвижим имот (чл. 45, ал. 5, т. 1). Не е използван в дейността на фирмата (не е дълготраен актив по чл. 168в, ал. 2, т. 2). Не е освободена доставка, значи не може да е "съпътстваща" по чл. 168в, ал. 2, т. 1. Следователно влиза в оборота.
В оборота не се включват и доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето - машини, превозни средства, софтуер и други. Продажбата им няма да доведе до надвишаване на прага.
Пример 3: Aко счетоводна кантора продаде собствения си офис - това е продажба на дълготраен актив, използван в дейността, и не влиза в оборота (чл. 168в, ал. 2, т. 2). Но ако същата кантора реши да се занимава редовно с покупко-продажба на имоти - това вече не са дълготрайни активи, използвани в дейността, и тези доставки ще се броят в оборота за регистрация.
В това отношение най-ключовите промени са:
1. Освободените доставки на недвижими имоти (чл. 168в, ал. 1, т. 5)
Преди: Продажбата на стара сграда или земя по чл. 45 (без ДДС) изобщо не влизаше в облагаемия оборот по стария чл. 96, ал. 2. Там имаше само облагаеми доставки, финансови и застрахователни услуги.
Сега: Влиза. Фирма, която продаде офиса си (стара сграда) за 80 000 евро, изведнъж надвишава прага - освен ако не докаже, че това е "съпътстваща доставка".
2. Промяната в терминологията за изключване
Преди (чл. 96, ал. 3): Финансовите и застрахователните услуги не се включваха, когато "не са свързани с основната дейност на лицето".
Сега (чл. 168в, ал. 2, т. 1): Не се включват, когато са "съпътстващи доставки" - дефинирани като доставки, които "не са свързани с обичайната икономическа дейност И имат второстепенен или случаен характер".
Това е по-тясно - изискват се две условия кумулативно.
3. Ретроспективното преизчисляване на оборота за 2025 г. по новите правила
Това е най-притеснителното на практика - трябва да прегледате цялата 2025 година през призмата на новия чл. 168в. и да прецените следва ли да се регистрирате до 8 януари 2026 г.
Запазват се правилата за свързани лица при еднородна дейност в един обект - оборотите се сумират. Същото важи при преобразуване или прехвърляне на предприятие. Важно уточнение (ал. 4): Сумиране не се извършва, ако има прекъсване на дейността за повече от един месец между предходната и новата фирма.
Годишният оборот в Съюза по ал. 11 е сумата от оборота в България и оборотите във всички други държави членки. Прагът от 100 000 евро е важен за режима за малки предприятия в ЕС. Ако българска фирма има 40 000 евро оборот в България и 70 000 евро от услуги в други държави членки, тя надвишава прага в Съюза и губи правото да прилага режима за малки предприятия навсякъде - дори в България да е под националния праг.
В оборота се включват и авансовите плащания по ал. 8, с изключение на авансите за ВОД, получени преди възникване на данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.
При определяне на годишния оборот в страната по новия чл. 168в, ал. 7 е въведено важно изключение за лицата, извършващи електронна търговия. Стойността на дистанционните продажби на стоки и на услугите по чл. 21, ал. 6 (TBE услуги) с място на изпълнение в други държави членки не се включва в оборота за регистрация в България, при условие че лицето е регистрирано за режим в Съюза (OSS) и не прилага SME режима в държавата на получателя. Тази разпоредба позволява на лицата да развиват дейност към крайни клиенти в ЕС, без тези обеми да ги принуждават към регистрация по ДДС в България, стига продажбите им на местния пазар да са под националния праг.
Тема 3: Годишен оборот при туроператори, дилъри и инвестиционно злато
Досега при специалните режими на облагане на маржа за целите на регистрацията се вземаше предвид маржът - разликата между продажна и покупна цена. Това позволяваше на много лица от тези браншове да останат под прага.
От 1 януари 2026 г. правилото се променя - взема се цялата получена сума, не маржът.
За туроператорите новият чл. 142а определя годишния оборот като общата сума, получена или дължима от пътуващите лица или от трети лица.
За дилърите на стоки втора употреба измененият чл. 149 определя годишния оборот като общата сума, получена или дължима от клиентите.
За лицата, извършващи доставки на инвестиционно злато по глава деветнадесета, новият чл. 162а определя годишния оборот като общата сума от данъчните основи на тези доставки.
Пример: туроператор продава пакети за 200 000 евро годишно, от които плаща 170 000 евро на хотели и превозвачи. Досега в оборота влизаше маржът от 30 000 евро - под прага. Сега влизат пълните 200 000 евро - четирикратно над прага.
Тема 4: Дата на регистрация и срокове за фактуриране
Досега датата на регистрация по общия ред беше датата на връчване на акта. Лицето издаваше фактури без ДДС до получаване на акта, след което започваше да начислява данък.
Новият чл. 103 променя това за регистрациите при надвишен праг (чл. 96, ал. 1 и 2): датата на регистрация вече е денят, следващ деня на надвишаването. Не денят на акта, а денят след надвишаването.
Какво означава това? Ако прагът е надвишен на 15 юни, лицето се счита за регистрирано от 16 юни, независимо че акт за регистрация ще получи по-късно. Задължението за начисляване на ДДС възниква веднага.
За доставките в периода между надвишаването и получаването на акта законът дава решение: 5 дни след връчване на акта за издаване на фактури с ДДС или за корекция на вече издадени фактури без ДДС (чл. 113, ал. 4 и чл. 116, ал. 8). Корекцията се извършва чрез анулиране на стария документ (без ДДС) и издаване на нов (с ДДС).
Доставката, с която се надвишава прагът: Самата доставка, с която се прескача границата от 51 130 евро, все още е без ДДС. Данък се дължи за първи път върху доставката, извършена на следващия ден.
При регистрация преди първа доставка (чл. 96, ал. 3 и 4) датата е по-ранната от датата на първата доставка или датата на връчване на акта. Това правило гарантира, че за лицата без установяване в страната, които нямат право на освобождаване по праг, още първата им доставка в България ще бъде облагаема, дори ако административната процедура по регистрация в НАП още не е завършила.
II. Специални режими за малки предприятия (SME режими)
Тема 5: Режим за малки предприятия в страната
От 1 януари 2026 г. лицата с годишен оборот под 51 130 евро имат законово уреден статут - режим за малки предприятия в страната по чл. 168д.
Условията за прилагане по чл. 168д, ал. 1 са: лицето да е установено в България, да извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които може да се прилага режимът, и годишният му оборот в страната да не надвишава националния праг нито през текущата, нито през предходната календарна година.
Този режим не изисква специална регистрация - той се прилага автоматично за всички лица, които отговарят на условията и не са регистрирани по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1. На практика това е статутът на нерегистрираните по ЗДДС лица, но вече изрично уреден в закона.
Лицата, прилагащи този режим, не начисляват ДДС върху доставките си, но нямат и право на данъчен кредит за покупките си. Важно уточнение: режимът се отнася само за доставки с място на изпълнение в България. Ако лицето започне да извършва доставки в други държави членки, този режим не ги покрива - за тях е необходим режимът за малки предприятия в ЕС по чл. 168е.
Режимът се прекратява в три случая: при регистрация по чл. 96, ал. 1 (надвишен праг), при регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, или при регистрация за режима за малки предприятия в ЕС по чл. 168ж. Също така, ако орган по приходите установи, че лицето не е изпълнило задължението си за регистрация по чл. 96, ал. 1 в срок, прилагането на режима се прекратява.
Тема 6: Режим за малки предприятия в ЕС - условия и отчетност
Условия за прилагане
Новият режим по чл. 168е дава възможност на българските лица да не начисляват ДДС не само в България, но и в други държави членки, където извършват доставки - без да се регистрират там по общия ред.
Условията за прилагане са три:
1. Лицето трябва да извършва доставки с място на изпълнение в България и/или в други държави членки, по отношение на които може да се прилага режимът.
2. Годишният оборот в Съюза (сумата от оборотите във всички държави членки) не трябва да надвишава 100 000 евро нито през текущата, нито през предходната календарна година.
3. Годишният оборот във всяка държава членка, в която лицето иска да прилага режима, не трябва да надвишава националния праг на тази държава нито през текущата, нито през предходната година. Някои държави изискват проследяване и на годината, предхождаща предходната.
За целите на регистрация за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз на лицето се издава идентификационен номер, пред който е поставен знакът "BG", а след него е поставено окончание "-EX".
Българските лица имат два варианта: да прилагат режима и в България, и в други държави членки, или само в други държави членки (ако вече са регистрирани по чл. 96 или чл. 100, ал. 1 в България).
Режимът работи и в обратната посока - лица, установени в други държави членки, могат да прилагат режима за малки предприятия в България, ако отговарят на условията: годишен оборот в България под 51 130 евро и годишен оборот в Съюза под 100 000 евро.
Важно ограничение: ако лицето е надвишило прага в Съюза през предходната година, то не може да прилага режима през цялата следваща календарна година. Същото важи и ако е надвишен националният праг в някоя държава членка - режимът не може да се прилага в тази държава.
Режимът за малки предприятия в ЕС не може да се съчетава с режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни по глава осемнадесета. Също така лицето не може да прилага едновременно в една и съща държава членка режима за малки предприятия и режима в Съюза (OSS).
Изборът за услуги: SME режим или чл. 97а
Новата ал. 6 на чл. 97а дава възможност за избор. Ако лицето избере да прилага режима за малки предприятия в ЕС (с "-EX" номер) за държавата, в която предоставя услугите, то вече не е длъжно да се регистрира по чл. 97а, ал. 2.
За лицата, които вече са регистрирани по чл. 97а, законът не предвижда автоматична дерегистрация. Те имат избор - да останат по чл. 97а или да се регистрират за режима в ЕС и след това да поискат дерегистрация по чл. 97а, ако нямат друго основание да останат регистрирани.
Дистанционни продажби и електронни услуги – нов избор (чл. 20б)
Измененията в чл. 20б, ал. 5 и 6 добавят режима за малки предприятия в ЕС като нова, трета опция при B2C доставки (към крайни клиенти) в други държави членки. Това засяга следните групи:
1. Дистанционни продажби на стоки (онлайн магазини, продажби по интернет на физически продукти);
2. Далекосъобщителни услуги (мобилни и фиксирани телефонни услуги, интернет достъп);
3. Услуги за радио- и телевизионно излъчване (кабелна телевизия, стрийминг на живо на ТВ програми);
4. Услуги, извършвани по електронен път (изтегляне на софтуер, SaaS абонаменти, уеб хостинг, предварително записани онлайн курсове, изтегляне на музика и филми).
Как беше досега? Ако българска фирма продава на физически лица в ЕС, тя или начисляваше български ДДС (ако общият ѝ оборот за целия ЕС е под 10 000 евро), или трябваше да ползва режима в Съюза (OSS) и да начислява ДДС на държавата на клиента (например 19% за Германия, 24% за Гърция). И в двата случая клиентът плащаше цена с включен ДДС.
Какво се променя от 2026 г.? Появява се трета възможност. Ако фирмата се регистрира за SME режима в ЕС (с „-EX“ номер): Тя може да избере да не начислява ДДС, дори когато мястото на изпълнение е в другата държава членка.
Условието: Фирмата трябва да е под националния праг за регистрация на съответната държава (например под 50 000 евро в Гърция) и под прага от 100 000 евро общо за целия ЕС.
Резултатът: Българският онлайн търговец или доставчик на дигитални услуги става много по-конкурентоспособен. Крайната цена за клиента в ЕС може да бъде с 20-25% по-ниска (заради липсата на ДДС), без това да намалява печалбата на фирмата. За малки фирми с B2C продажби в ЕС това е реална и осезаема финансова полза.
Тримесечен отчет за реализираните обороти
Лицата, регистрирани за режима за малки предприятия в ЕС по чл. 168ж, имат ново задължение - тримесечен отчет за реализираните обороти по чл. 168л.
Отчетът съдържа: данни за лицето, идентификационен номер с окончание "-EX" и реализираните обороти през тримесечието - общо за България и поотделно за всяка държава членка, независимо дали лицето прилага режима там. Ако държава членка прилага различни прагове по сектори, оборотът се посочва и по сектори. Ако през тримесечието лицето не е извършвало доставки в някоя държава, се посочва "0". Отчет се подава дори при пълна липса на дейност. Срокът за подаване е до края на месеца, следващ тримесечието. Важно: ако последният ден е неприсъствен, срокът не се удължава - чл. 22, ал. 7 от ДОПК не се прилага.
Сумите се посочват в евро. При доставки в други валути се използва курсът на ЕЦБ от първия ден на календарната година. При надвишаване на прага в Съюза последният отчет се подава в срок до 15 работни дни от датата на надвишаването. Грешки в подаден отчет се коригират чрез подаване на нов отчет за същото тримесечие. Ако лицето не подаде отчет в срок, НАП изпраща напомнително съобщение в 10-дневен срок от изтичане на срока.
Тема 7: Регистрация и прекратяване на режима в ЕС
Регистрация (чл. 168ж)
За да прилага режима за малки предприятия в ЕС, лицето подава заявление до НАП по електронен път. В заявлението се посочват държавите членки, в които иска да прилага режима, и годишният оборот във всяка от тях за текущата и предходната година. Сумите са в евро по курса на ЕЦБ.
НАП има 35 работни дни за проверка, включително потвърждение от другите държави членки. При успех лицето получава идентификационен номер с окончание "-EX".
При промяна в данните или добавяне на нова държава - заявление за актуализиране в срок до 3 работни дни от настъпване на промяната. Това е изключително кратък срок, който изисква внимание.
Прекратяване в отделни държави (чл. 168з)
При надвишаване на националния праг в дадена държава - заявление до 15 работни дни. Лицето губи режима само в тази държава, но продължава да го прилага в останалите.
При прекратяване по избор - заявление, като датата на прекратяване е първият ден на следващото тримесечие. Това е важно за планиране на прехода.
При частично прекратяване идентификационният номер с "-EX" остава активен за държавите, в които режимът продължава да се прилага.
Пълна дерегистрация (чл. 168и)
При надвишаване на 100 000 евро оборот в Съюза - заявление до 15 работни дни. Лицето губи режима във всички държави членки.
Други основания за пълна дерегистрация: избор на лицето, промяна на държавата на установяване, прекратяване на дейността.
НАП може да прекрати регистрацията служебно при: неизпълнение на задължението за подаване на заявление при надвишаване на прага в Съюза, наличие на обстоятелство по чл. 107 (заличаване или прекратяване на дейността), или ако лицето не е декларирало извършвани доставки за 8 последователни тримесечия (освен ако НАП разполага с доказателства, че лицето продължава да извършва дейност).
III. Данъчен кредит, ВОП и документиране
Тема 8: Ограничения в данъчния кредит при смесени режими
Новата ал. 6 на чл. 70 въвежда ограничение: регистрирано по ЗДДС лице няма право на данъчен кредит за покупки, използвани за доставки, по отношение на които прилага режима за малки предприятия в ЕС.
Това засяга например българска фирма, която е регистрирана по чл. 96 или чл. 100 в България, но същевременно прилага режима за малки предприятия в други държави членки. За покупките, свързани с доставките по режима в чужбина, тя няма право на данъчен кредит.
При смесена дейност (част от доставките са по общия ред, част - по режима за малки предприятия) се прилага коефициент за частичен данъчен кредит по чл. 73.
При изчисляване на коефициента по чл. 73 доставките по режима за малки предприятия в ЕС не се включват в числителя (оборот с право на данъчен кредит), но се включват в знаменателя (общ оборот). Това означава по-нисък коефициент и по-малък частичен данъчен кредит за смесената дейност.
Тема 9: ВОП и обратно начисляване - нови изключения
Новата т. 11 на чл. 13, ал. 4 въвежда изключение от ВОП: когато доставчикът от друга държава членка прилага режима за малки предприятия в ЕС и има "-EX" номер, придобиването на стоки от него не се счита за вътреобщностно придобиване. Получателят в България не самоначислява ДДС.
На практика: ако купите стоки от малък производител в Италия с "-EX" номер, фактурата е без ДДС и вие не съставяте протокол за ВОП в България.
Чл. 82, ал. 2, т. 2 се отменя - доставките на стоки с монтаж и инсталация вече не са в обхвата на обратното начисляване по този член. Обратното начисляване при услуги по т. 3 се запазва, но с ново изключение.
Новото изключение в чл. 82, ал. 2, т. 3: получателят не е платец на данъка, когато доставчикът има регистрация за режима за малки предприятия в ЕС в България. Тоест, ако чуждестранният доставчик има "-EX" номер за България, българският получател не самоначислява ДДС за получените услуги.
Тема 10: Нови реквизити на фактурите и отчет за продажбите
Новите ал. 13 и 14 на чл. 114 изискват във фактурите да се посочва идентификационният номер с окончание "-EX", когато лицето прилага режима за малки предприятия в ЕС.
Основание за неначисляване във фактурите
Ал. 7 на чл. 114 предвижда опростени реквизити за фактурите при режимите за малки предприятия - ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането ѝ, както и основанието за неначисляване на данък (т. 12), сумата за плащане, ако се различава от данъчната основа (т. 14), и обстоятелствата за ново превозно средство при ВОД (т. 15).
Да сравним:
До 31.12.2025: Нерегистрираните лица издават фактури без ДДС и посочват като основание чл. 113, ал. 9 ("нямат право да посочват данъка").
От 01.01.2026: Лицата, прилагащи режима за малки предприятия в страната, изобщо не са длъжни да посочват основание за неначисляване. Чл. 114, ал. 7 е променен от 2026 г. и вече казва: "Фактурата може да не съдържа реквизитите по ал. 1, т. 12, 14 и 15, когато лицето прилага специални режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б". В т. 12 от ал. 1 е именно "основанието за неначисляване на данък". Ако все пак желаете да посочите основание - по-коректно е чл. 168д, ал. 3 ("не облага с ДДС облагаемите доставки").
Накратко:
• Чл. 113, ал. 9 - забранява да посочват данък (забрана)
• Чл. 114, ал. 7, т. 1 - позволява да не посочват основание за неначисляване (облекчение)
Разликата от 2026 г. е, че нерегистрираните лица, макар и формално обхванати от чл. 113, ал. 9, вече прилагат "режим за малки предприятия в страната" по чл. 168д и според чл. 114, ал. 7, т. 1 могат изобщо да не посочват основание за неначисляване във фактурата.
Тоест чл. 113, ал. 9 остава валиден за:
1. Регистрирани по чл. 97а, ал. 1 (получени услуги от ЕС)
2. Регистрирани по чл. 97а, ал. 2 (предоставени услуги към ЕС)
3. Регистрирани по чл. 99 (задължителна регистрация за ВОП)
4. Регистрирани по чл. 100, ал. 2 (регистрация по избор за ВОП)
5. Регистрирани само по чл. 156 (OSS) - за доставки с място на изпълнение в България, за които не се прилага режимът в Съюза.
Всички тези лица нямат право да начисляват ДДС за доставките си в България и чл. 113, ал. 9 е основанието им.
Нов отчет за продажбите при OSS режим (чл. 119, ал. 5)
От 2026 г. лицата, които са регистрирани по общия ред (чл. 96 или чл. 100, ал. 1) и едновременно прилагат OSS режим (чл. 154, 156 или 157а), трябва да съставят отделен отчет за продажбите по тези режими. В отчета се посочва общата сума на данъчните основи - дори когато за доставките е издадена фактура. Например на онлайн магазин, регистриран по ЗДДС в България, който ползва и OSS за дистанционни продажби в ЕС - от 2026 г. му трябва отделен отчет за OSS продажбите.
IV. Място на изпълнение при виртуални събития
Тема 11: Място на изпълнение при виртуален достъп до събития
Новите ал. 12 и 13 на чл. 21 уреждат мястото на изпълнение при услуги за виртуален достъп до събития, излъчвани на живо - онлайн обучения, уебинари, виртуални конференции, концерти.
Важно уточнение: това се отнася за събития, излъчвани на живо или с виртуален достъп в реално време. Ако курсът е предварително записан и достъпът е напълно автоматизиран, той остава "електронна услуга" по общия ред.
Досега имаше спорове дали онлайн курсът е "образователна услуга" (с място по физическо провеждане) или "електронно предоставяна услуга". Новите правила слагат край на тези спорове - ако достъпът е виртуален, водещ е получателят.
При B2B услуги (ал. 12): когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение се определя по общия ред на чл. 21, ал. 2 - където е установен получателят. Ако българска фирма продава достъп до онлайн конференция на немска фирма, мястото е Германия и българската фирма не начислява ДДС.
При B2C услуги (ал. 13): когато получателят е данъчно незадължено лице (физическо лице), мястото е където е установен получателят. Ако българска фирма продава достъп до онлайн концерт или научна конференция на физическо лице в Германия, мястото е Германия и се дължи немски ДДС.
Тази промяна прави режима за малки предприятия в ЕС още по-атрактивен за онлайн обучители и организатори на събития. Досега малка фирма, организираща уебинар за физически лица в ЕС, трябваше да начислява ДДС в държавата на всеки клиент чрез OSS или регистрация. От 2026 г. благодарение на режима за малки предприятия, тази фирма може да продава билети без ДДС на физически лица в Гърция или Германия, стига да е регистрирана с "-EX" номер и да е под националния праг на съответната държава.
V. Дерегистрация
Тема 12: Дерегистрация - нови основания и ограничения
Нови основания за задължителна дерегистрация (чл. 107)
Добавени са две нови основания в т. 8 и 9: когато данъчно задължено лице, регистрирано в България на основание чл. 96, ал. 2 или 3, се регистрира в друга държава членка за прилагане в страната на режима за малки предприятия в ЕС; и когато данъчно задължено лице бъде прекратено/заличено по законодателството на друга държава, в която е установено.
Нови условия за дерегистрация по избор (чл. 108)
Изменен е чл. 108. Съгласно новите правила лице, регистрирано по чл. 96, ал. 1, може да се дерегистрира по избор само когато годишният му оборот не е надвишавал националния праг нито през текущата, нито през предходната календарна година.
Новата логика при дерегистрация по избор изисква оборотът да не е надвишавал националния праг през две последователни години - текущата и предходната. Това означава, че дори оборотът ви тази година да е спаднал под 51 130 евро, не можете да се дерегистрирате, ако миналата година сте били над прага.
Забрана за дерегистрация до края на 2026 г. (чл. 108, ал. 5-7)
Внимание: Лице, установено в България и регистрирано по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1, не може да прекрати регистрацията си по избор до края на 2026 г., ако годишният му оборот в страната е надвишил 51 130 евро през 2025 г. (Ограничението не се отнася за случаите на задължителна дерегистрация по чл. 107, например при прекратяване на юридическо лице.) Същото важи и за лица, установени в друга държава членка - ако оборотът им в България или в Съюза е надвишил съответните прагове през 2025 г., те не могат да се дерегистрират до края на 2026 г. Това е важно ограничение за бизнеси, които планират да преминат към режима за малки предприятия веднага след влизане на закона в сила. Ако оборотът за 2025 г. е над прага, преходът към SME режима ще трябва да изчака.
Имайте предвид и една забрана, разписана в § 63 от ПЗР: ако оборотът ви за 2025 г. надвишава новия праг от 51 130 евро, вие не само сте длъжни да се регистрирате сега, но и нямате право да прекратите регистрацията си на основание нисък оборот до края на 2026 г. Законът изисква да останете в системата на ДДС поне една пълна календарна година, за да се потвърди, че новият режим за малки предприятия е приложим за вас.
Дерегистрация по инициатива на НАП (чл. 110, ал. 3)
Органът по приходите прекратява служебно регистрацията на лице, установено в друга държава членка, когато то се регистрира в държавата си на установяване за режима за малки предприятия в ЕС с цел прилагане на режима в България. НАП разполага с автоматизиран механизъм за тази процедура чрез обмен на информация между държавите членки.
VI. Други изменения
Тема 13: Фискални устройства - електронен бон при вендинг автомати
При продажби от автомати на самообслужване фискалният бон вече може да се визуализира само на дисплей, без издаване на хартиен документ (чл. 118, ал. 3а). Редът и начинът се определят с наредбата за касовите апарати. Това е дългоочаквана промяна за собствениците на автомати за кафе, храни и напитки - отпада задължението за хартиена касова бележка.
Въвежда се и задължение за писмен договор за сервизно обслужване на средствата за измерване в състава на ЕСФП (чл. 118, ал. 5).
Тема 14: Схема за минимална помощ - нов таван 300 000 евро
Актуализира се режимът на минималната помощ съгласно Регламент (ЕС) 2023/2831 (чл. 166, чл. 167). Нов максимален размер: 300 000 евро (досега 200 000 евро).
Нов начин на изчисляване: Периодът за проследяване вече не е "текущата и предходните две финансови години", а плъзгащ се тригодишен период - три години назад от датата на предоставяне на всяка нова помощ.
Срок на схемата: Удължена до 31.12.2030 г. (§ 62).
Тема 15: Технически и процедурни корекции
Законът съдържа редица технически промени, които прецизират съществуващи разпоредби:
Публични продажби (чл. 131): Съдебните изпълнители вече няма да начисляват ДДС при продажба на имущество на длъжник, регистриран само по чл. 97а, чл. 99 или чл. 100, ал. 2. Това премахва практиката да се начислява ДДС върху имущество на лица, които нямат право на данъчен кредит.
Консигнационни запаси (чл. 15а): Добавена е изрично хипотезата "загубени" стоки - в допълнение към досегашните "унищожени". При загуба на стоки по режима на консигнационните запаси се прилагат същите правила както при унищожаване.
Протоколи (чл. 117а, ал. 3): Прецизирана е терминологията - "получателя" е заменено с "издателя" при анулиране на погрешно съставен протокол, отразен в отчетните регистри.
Първи данъчен период (чл. 87): Първият данъчен период вече започва от датата на регистрация (а не от датата на връчване на акта за регистрация), което е синхронизирано с новия чл. 103. Добавени са и специални правила за неперсонифицираните дружества - първият период започва от датата на създаване на дружеството или от датата на регистрация на съдружник, ако тя е по-късна.
Прехвърляне на предприятие (чл. 132, 132а, 133): Уточнени са правилата за регистрация на правоприемника, дерегистрация на праводателя и корекции на данъчен кредит.
Изискуемост при автомати на самообслужване (чл. 25): Отменя се ал. 3, т. 5, която определяше изискуемостта на данъка според датата на изваждане на монетите/жетоните от автомата. С новите правила за фискална отчетност (виж Тема 13), данъкът вече става изискуем в момента на самата доставка, което премахва зависимостта от физическото събиране на оборота.
VII. Санкции, преходни разпоредби и изменения в други закони
Тема 16: Административни санкции - нови състави
Разширяват се санкциите във връзка с новите режими за малки предприятия:
Неподаване на заявления в срок (чл. 178, ал. 2): Санкция за лице, което не подаде в срок заявление за актуализиране на данни при регистрация за режима в ЕС.
Неподаване на тримесечен отчет (чл. 179, ал. 4): Санкция за лице, регистрирано за режима в ЕС, което не подаде в срок тримесечния отчет за реализираните обороти по чл. 168л. Глобата е от 500 до 10 000 лв. Този отчет е свързан с автоматичния обмен на данни между държавите членки, което обяснява сериозния размер на санкцията.
Отчет за продажбите (чл. 182): Санкции за несъставяне или неотразяване в дневника за продажбите на отчета по чл. 119.
Запечатване на обекти (чл. 186): Добавени са нови основания за запечатване - работа с неодобрени средства за измерване в състава на ЕСФП.
Други санкции (чл. 187, чл. 192): Технически корекции във връзка с новите разпоредби.
Тема 17: Преходни разпоредби - какво се случва от 01.01.2026 г.
Преходните разпоредби (§ 63) уреждат прехода към новите правила:
Задължение за регистрация: За лицата, установени в България, с годишен оборот над 51 130 евро за 2025 г., възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1, като датата на регистрация е 01.01.2026 г. (§ 63, ал. 1). Заявлението за регистрация следва да се подаде в 7-дневен срок от влизането в сила на закона (§ 63, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС).
ВАЖНО: 7-дневният срок изтича на 8 януари 2026 г. Това е първата критична задача за счетоводителите през новата година.
Ако общият оборот на лицето за 2025 г., определен по реда на новия чл. 168в, надвиши прага от 51 130 евро и то не е регистрирано досега, задължително трябва да подаде заявление до 8 януари 2026 г.
Лица с постоянен обект в България: Данъчно задължени лица, установени извън територията на страната, които имат постоянен обект на територията на страната и за които към 01.01.2026 г. възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 2, 3 или 4, подават заявление в 7-дневен срок от влизането в сила на закона (§ 63, ал. 2). За тях датата на регистрация също е 01.01.2026 г.
Служебна пререгистрация: Заварените регистрации на лица от ЕС и от трети страни се прекатегоризират служебно към новите основания по чл. 96, ал. 2, 3 и 4. Това спестява административна тежест - НАП извършва прехвърлянето служебно.
Довършване на производства: Неприключилите към 01.01.2026 г. производства по регистрация и дерегистрация се довършват по новия ред.
Забрана за дерегистрация: Припомняме, че лицата, надвишили прага през 2025 г., нямат право да прекратят регистрацията си по избор до края на 2026 г. (чл. 108, ал. 5-7 - виж Тема 12).
Тема 18: Заварени случаи и административни капани
В Становището на НАП откриваме още няколко много важни детайла.
Какво се случва с „висящите“ процедури от декември 2025 г.?
Това е изключително важен практически въпрос за фирмите, които са подали документи в края на миналата година.
Правилото: Процедурите по регистрация или дерегистрация, започнали преди 01.01.2026 г., но неприключили до тази дата, се довършват по новия ред.
Риск от отказ: Ако една фирма е подала заявление през декември на база стария оборот (напр. 100 000 лв.), но според новия начин на изчисляване (чл. 168в) не достига прага от 51 130 евро, НАП ще издаде акт за отказ за задължителна регистрация.
Автоматичен режим: В този случай лицето автоматично се счита за прилагащо новия „Режим за малки предприятия в страната“, освен ако изрично не поиска регистрация по избор (чл. 100, ал. 1).
Специфика за „датата на регистрация“ при закъснели процедури
Становището изяснява кога точно една фирма става ДДС платец при преходните правила:
• За всички лица, при които се установява основание по новия чл. 96, ал. 1 към 1 януари, датата на регистрация в системата е 01.01.2026 г.
• Изключение: Ако регистрацията се извършва служебно от НАП (по чл. 102), датата е денят на връчване на акта6. Това е важен нюанс за определяне на момента, от който се дължи данъкът.
Ретроспективно събиране на данни
НАП изрично указва на своите органи, че при проверка на висящи заявления, те трябва да изискат данни за оборота за 2025 г., формиран по новите правила.
• Съвет: Не чакайте НАП да ви пита – подгответе си справка за оборота за 2025 г. по новия чл. 168в още сега, защото тя ще бъде изискана при всяка процедура през януари“.
С това обзорът на законодателните промени е завършен. Разбирането на новата законова рамка е само първата стъпка.
За да видите как тези текстове оживяват в реалната работа, подготвяме втора част: "Новите ДДС режими: Практически ситуации за фрийлансъри и малки фирми", където ще разгледаме как тези правила работят на практика и ще "превеждаме" закона през конкретни казуси.
Кой режим е подходящ за вас? Кога е по-изгодно да ползвате SME режима? Отговорите - с конкретни примери в следващия ни материал.
