Изх. №55-30-10424
03.07.2025 г.
ЗКПО чл. 195, ал. 1
ЗКПО чл. 12, ал. 5, т. 3
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" e постъпило по компетентност писмено запитване, прието с вх. №55-30-10424/19.06.2025 г., относно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка.
"С" ООД (дружеството) ще купува софтуерни лицензи от Румъния и ще ги препродава на клиент в България - краен ползвател на софтуера. Румънското дружество /регистрирано по ЗДДС лице/ е разработчик на софтуера и го лицензира за ползване. Запитващото дружество и крайният клиент - ползвател нямат право да модифицират софтуера, да го разпространяват, пресъздават и т.н. Авторските права на софтуера са и остават собственост на румънското дружество.
Софтуерът може да се ползва само при наличие на активни лицензи. Лицензите са с валидност 1 година и подновяването им се прави онлайн през интернет, но не е автоматичен процес. Румънското дружество фактурира лицензите на запитващото дружеството, а то ги фактурира на крайния клиент.
Българското дружество не сваля по електронен път софтуера, не го презаписва, разпространява и модифицира.
Счита, че за него това е търговска сделка, при която като бизнес партньор на румънското дружество купува лицензите от него на цена Х евро и ги препродава на българския клиент - ползвател, на цена от У евро, като реализира печалба, която е равна на разликата между покупната и продажната цена.
Лицензите се издават от румънското дружество на името на българския клиент -ползвател, и могат да се ползват само от него. Те не могат да се препродават или преостъпват на други клиенти, размножават, модифицират и т.н.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Дължи ли се данък при източника за авторски и лицензионни възнаграждения по ЗКПО и прилага ли сеСпогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО)?
Предвид изложената непълна фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
На така поставения от Вас въпрос вече е предоставен отговор с изх. №55-30-5964#1/22.04.2025 г. Потвърждавам вече изразеното в него становище.
На основание чл. 195, ал. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО с окончателен данък при източника се облагат авторски и лицензионни възнаграждения начислени на чуждестранни юридически лица от източник в страната, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България.
Съгласно §1, т. 8 от ДР на ЗКПО "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай че не се предоставят правата по копиране, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или друга форма на търговско използване.
Характерът на плащанията, получени при транзакции, включващи компютърен софтуер, зависи от естеството на правата, които приобретателят придобива съгласно конкретното споразумение относно използването и експлоатацията на програмата. Важно е дали правото за ползване на софтуер е ограничено само до вътрешна употреба или се предоставят права за размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
Всички случаи на изплащане на възнаграждения за придобиване на право на ползване на софтуер, при които има каквато и да е форма на търговско ползване се считат за авторски и лицензионни възнаграждения. Ако правата на използване са ограничени само до вътрешна употреба възнаграждението за право за ползване на софтуер не попада сред доходите, облагаеми с данък при източника по смисъла на чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО.
Доколкото в повторното запитване липсва конкретна информация относно естеството на правата, които запитващото дружество придобива, то са налице две алтернативни хипотези, подробно описани в предоставения отговор.
Ако на българското дружество се предоставят изброените в изречение второ от разпоредбата на §1, т. 8 от ДР на ЗКПО имуществени елементи на авторското право, то свързаните с това доходи представляват авторски и лицензионни възнаграждения. В този случай доходът подлежи на облагане с данък при източника по реда на чл. 195, във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО.
Когато българското дружество получава право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, но не получава правата по копиране, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или друга форма на търговско използване, доходът на чуждестранното лице не попада в обхвата на чл. 12 от ЗКПО и не подлежи на облагане по реда на чл. 195, ал. 1 от закона с данък при източника.
Доколкото случаят касае правоотношение с международен елемент, на основание чл. 13 от ЗКПО, следва да се имат предвид и разпоредбите на приложимата в случая Спогодба между Република България и Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите (СИДДО с Румъния), която като международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се прилага с приоритет, когато съдържа разпоредби, различни от разпоредбите на този закон. Същите са подробно разяснени в писмо изх. №55-30-5964#1/22.04.2025 г.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"С" ООД ще купува софтуерни лицензи от Румъния и ще ги препродава на клиент в България - краен ползвател на софтуера. Румънското дружество, регистрирано по ЗДДС лице, е разработчик на софтуера и го лицензира за ползване. Запитващото дружество и крайният клиент - ползвател нямат право да модифицират софтуера, да го разпространяват, пресъздават и т.н. Авторските права на софтуера са и остават собственост на румънското дружество.
Софтуерът може да се ползва само при наличие на активни лицензи. Лицензите са с валидност 1 година и подновяването им се прави онлайн през интернет, но не е автоматичен процес. Румънското дружество фактурира лицензите на запитващото дружество, а то ги фактурира на крайния клиент. Българското дружество не сваля по електронен път софтуера, не го презаписва, разпространява и модифицира.
Запитващото дружество счита, че за него това е търговска сделка, при която като бизнес партньор на румънското дружество купува лицензите от него на цена Х евро и ги препродава на българския клиент - ползвател, на цена У евро, като реализира печалба, равна на разликата между покупната и продажната цена. Лицензите се издават от румънското дружество на името на българския клиент - ползвател и могат да се ползват само от него. Те не могат да се препродават или преотстъпват на други клиенти, да се размножават, модифицират и т.н.
Въпрос: Дължи ли се данък при източника за авторски и лицензионни възнаграждения по ЗКПО и прилага ли се Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО)?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба се изразява следното принципно становище:
На така поставения въпрос вече е предоставен отговор с изх. №55-30-5964#1/22.04.2025 г. Потвърждава се вече изразеното в него становище.
На основание чл. 195, ал. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО с окончателен данък при източника се облагат авторски и лицензионни възнаграждения, начислени на чуждестранни юридически лица от източник в страната, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България.
Съгласно §1, т. 8 от ДР на ЗКПО "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за:
- използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер;
- на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес;
- за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване;
- или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай че не се предоставят правата по копиране, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или друга форма на търговско използване.
Характерът на плащанията, получени при транзакции, включващи компютърен софтуер, зависи от естеството на правата, които приобретателят придобива съгласно конкретното споразумение относно използването и експлоатацията на програмата. Важно е дали правото за ползване на софтуер е ограничено само до вътрешна употреба или се предоставят права за размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
Всички случаи на изплащане на възнаграждения за придобиване на право на ползване на софтуер, при които има каквато и да е форма на търговско ползване, се считат за авторски и лицензионни възнаграждения. Ако правата на използване са ограничени само до вътрешна употреба, възнаграждението за право за ползване на софтуер не попада сред доходите, облагаеми с данък при източника по смисъла на чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО.
Доколкото в повторното запитване липсва конкретна информация относно естеството на правата, които запитващото дружество придобива, са налице две алтернативни хипотези, подробно описани в предоставения отговор:
- Ако на българското дружество се предоставят изброените в изречение второ от разпоредбата на §1, т. 8 от ДР на ЗКПО имуществени елементи на авторското право, свързаните с това доходи представляват авторски и лицензионни възнаграждения. В този случай доходът подлежи на облагане с данък при източника по реда на чл. 195, във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО.
- Когато българското дружество получава право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, но не получава правата по копиране, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или друга форма на търговско използване, доходът на чуждестранното лице не попада в обхвата на чл. 12 от ЗКПО и не подлежи на облагане по реда на чл. 195, ал. 1 от закона с данък при източника.
Извод: Облагането с данък при източника по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО зависи от това дали на българското дружество се предоставят имуществени елементи на авторското право по §1, т. 8 от ДР на ЗКПО (вкл. права за търговско използване на софтуера) или само право на вътрешно ползване на копие от програмата без такива права.
Доколкото случаят касае правоотношение с международен елемент, на основание чл. 13 от ЗКПО следва да се имат предвид и разпоредбите на приложимата Спогодба между Република България и Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите (СИДДО с Румъния), която като международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се прилага с приоритет, когато съдържа разпоредби, различни от разпоредбите на този закон. Същите са подробно разяснени в писмо изх. №55-30-5964#1/22.04.2025 г.
Извод: При наличие на приложима СИДДО между България и Румъния, нейните разпоредби относно съответния вид доход имат приоритет пред ЗКПО, когато се различават от вътрешното законодателство.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
