Вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС при внос по митнически режим 4200 през друга държава членка

Изх. №55-0001-398

16.06.2025 г.

чл. 13, ал. 1 от ЗДДС;

чл. 13, ал. 3 от ЗДДС;

чл. 13, ал. 6 от ЗДДС;

чл. 63, ал. 2 от ЗДДС;

чл. 117, ал. 1 от ЗДДС;

чл. 117, ал. 3 от ЗДДС;

чл. 124, ал. 2 от ЗДДС;

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:

Дружеството е регистрирано за целите на ДДС единствено в България. Поръчва стоки, произведени в Съединените американски щати (САЩ) от доставчик, установен в Швейцария. Стоките са обработени и освободени на митница в Европейски съюз (ЕС) в гр. Х, Германия. Митническата декларация е оформена с код 4200 (митнически режим 4200 - "едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка на ЕС") и митата са заплатени на митница в Германия.

Транспортът е уговорен до склад на получателя в България и е организиран от името и за сметка на продавача. Посочено е че митническата декларация е на името на българското дружество и е с дата 25.05.2025 г., а стоката ще пристигне на територията на страната на 02.06.2025 г.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. На кого и как следва да бъде заплатено дължимото ДДС за вноса на стоките и следва ли, българското дружество да си самоначисли ДДС с протокол по реда на чл. 117 от ЗДДС?

2. В кой месещ трябва да бъде отразена покупката, като се има предвид, че от митническата агенция в Германия е изискано потвърждение до 25.06.2025 г., че стоката е декларирана в България и ДДС е платен?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

В случай, че стоките, които се транспортират от трета страна не подлежат на митническо оформяне и контрол на територията на страната, следва да се приеме, че същите са придобили статут на общностни (съюзни) стоки, на територията на друга държава членка (в случая Германия), като по отношение на ДДС, би следвало да се прилагат правилата на Европейския съюз (ЕС) за трансграничните доставки и придвижване между държавите членки, предвид разпоредбите на правото на Съюза в областта на ДДС, по-конкретно Директива 2006/112/ЕС на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 2006/112/ЕС).

При митнически режим 4200 се позволява едновременно извършване на внос, т.е. на допускане на стоките за свободно обръщение и крайна употреба, ако стоките са предмет на последваща вътреобщностна доставка на стоки с нулева ставка на ДДС за друга държава членка на ЕС.

Съгласно изложената в запитването фактическа обстановка, стоките са внесени на територията на Германия, според изискванията на Митнически режим 4200, пред германските митнически власти, за което се предполага, че се използва митнически представител, а след това стоката ще се транспортира и достави на дружество до франко склада, разположен на територията на страната.

За да бъде начислен ДДС от страна на дружеството с протокол по реда на чл. 117 от ЗДДС, следва да е налице вътреобщностно придобиване на стоки. Съгласно чл. 20 от Директива 2006/112/ЕО, вътреобщностно придобиване на стоки означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратена или превозена до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава-членка, различно от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките. Съгласно чл. 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.

В чл. 13 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване (ВОП). Съгласно ал. 1 от същата правна норма вътреобщностно придобиване e придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

За да е приложим режимът, установен за ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:

1. Доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка;

2. Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки;

3. Възмездност на придобиването;

4. Транспортиране на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка;

5. Придобиващ по ВОП е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице.

Доколкото съгласно изложеното в запитването, доставчик е лице, установено в трета страна - Швейцария и няма данни по направеното запитване доставчикът да е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка, в случая нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС не е приложима.

Независимо от гореизложеното следва да се има предвид, че съгласно чл. 13, ал.3 от ЗДДС за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.

Трансферът на стоки, попадащ в хипотезата на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, не е свързан с прехвърлянето на собственост върху тези стоки или фактическото им получаване от друго лице. Най-често това са случаите, при които лице, регистрирано в държава-членка, трансферира от територията на същата до територията на страната стоки, които ще влага в производство чрез мястото си на стопанска дейност в страната, или същите са предназначени за извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната.

Разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС предвижда, че е налице ВОП по чл. 13, ал.3 от закона и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.

На основание чл. 143, буква "г" от Директива 2006/112/ЕС, държавите-членки освобождават от облагане с ДДС вноса на стоки, изпращани или превозвани от трета територия или трета държава в държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или превоза на стоките, когато доставката на такива стоки от вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС, е освободена по член 138.

Следователно, за да е приложим режимът, установен за ВОП в случаите на чл.13, ал. 6 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:

1. стоките са внесени от лицето или за сметка на лицето в друга държава членка;

2. лицето, получател на стоката на територията на страната, не е регистрирано за целите на ДДС в държава членка, в която е осъществен вносът на стоката;

3. лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;

4. транспортът е от или за сметка на лицето;

5. лицето - придобиващ може да е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС на територията на страната.

Лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вносът и лицето - придобиващ по чл. 13, ал. 6, е едно и също лице.

В такива случаи за регистрираните данъчнозадължени лица възниква задължение за начисляване на ДДС при ВОП.

С разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС се регламентират специфичните случаи на внос на необщностни стоки на територията на друга държава членка и последващият им превоз до територията на страната. Поради особеностите на законодателствата на различните държави членки е възможно стоките да получат общностен статут на територията на другата държава членка и без данъчнозадълженото лице да е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка. В тази връзка са възможни различни хипотези, като най-често това са случаите на оформяне на вноса чрез особен митнически представител. По силата на чл. 9, ал. 6 от Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС) в случаите на вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 6 от закона лицето следва да разполага с документ, удостоверяващ вноса в другата държава членка. От изложеното в запитването e видно, че дружеството разполага с митническа декларация.

Следва да се има предвид, че за доказването на ВОП по чл. 13, ал. 1, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС са допустими всички относими доказателства и доказателствени средства, предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК), като такива могат да бъдат например транспортни документи, търговски договори, търговска кореспонденция, съобщения за изпращане на стоките и други документи, удостоверяващи, че стоката е достигнала до местоназначението си и е предадена във владение на получателя.

Предвид цитираната нормативна уредба, при кумулативно изпълнение на горните условия за българското дружество е налице вътреобщностно придобиване в хипотезата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС във връзка с чл. 13, ал. 3 от ЗДДС и на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС възниква задължение за издаване на протокол за начисляване на ДДС по реда на чл. 86, ал. 1 от с.з., който се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем съгласно чл. 63 от ЗДДС. Предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 3 от ЗДДС възниква на датата, на която приключва транспортът на стоките на територията на страната.

В случая ако за българското дружество е налице вътреобщностно придобиване в хипотезата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС във връзка с чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, доколкото е описано, че стоката ще пристигне на територията на страната на 02.06.2025 г., данъчното събитие ще възникне на тази дата, като предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от ЗДДС, протоколът следва да се издаде не по-късно от 15 дни от пристигането на стоките. На основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи (фактура, известие към фактура и протокол), както и отчетите за извършените продажби по чл. 119, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Ако изложеното по-горе е налице, то протоколът следва да намери отражение в отчетните регистри и справката декларация по ЗДДС за данъчен период месец юни 2025 г.