НАП: Осигуряване на самоосигуряващо се пенсионер-физическо лице при производство и продажба на електроенергия като стопанска дейност по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ

В писмото е изложена следната фактическа обстановка: самоосигуряващо се лице, пенсионер, е регистрирано в регистър БУЛСТАТ като физическо лице, което ще осъществява стопанска дейност. Дейността е свързана с производство и продажба на електрическа енергия от фотоволтаична централа с номинална мощност 30 kW. На 07.12.2022 г. е сключен договор между физическото лице и електроразпределителното дружество за присъединяване на обект, но не е сключен договор за изкупуване на електроенергия. Във връзка с изграждането на централата се получават фактури от доставчици. Посочено е, че реализираните доходи от лицето ще подлежат на облагане по чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Трябва ли самоосигуряващото се лице да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице обр. ОКД-5 за започване на дейност?

Въпрос 2: Счита ли се за започване на търговска дейност направените покупки за материали във връзка с изграждането на фотоволтаичната централа, като до този момент все още не е сключен договор за изкупуване на електроенергия, а само договор за присъединяване?

Въпрос 3: Може ли на този етап да се счита, че като физическо лице не осъществявам търговска дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба и направените разходи до този момент, не се третират като покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби съгласно § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството?

Правна уредба и общи принципи

Самоосигуряващите се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване подлежат на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, както и по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване.

Задължението за осигуряване по КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице. Декларацията се подава в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.

Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Редът и начинът, по който тези лица реализират желанието си за осигуряване, е уреден в наредбата.

По отношение на задължителното здравно осигуряване, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите от работа без трудово правоотношение през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

В ЗЗО не е предвидена аналогична възможност като тази по чл. 4, ал. 6 от КСО - самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО, на които е отпусната пенсия, да внасят здравноосигурителни вноски по свое желание.

В писмото е посочено, че самоосигуряващото се лице е регистрирано в регистър БУЛСТАТ по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ, т.е. като лице, упражняващо свободна професия или занаятчийска дейност. Тези лица попадат в хипотезата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО.

Съгласно чл. 1, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейностите, посочени в т. 1 - 3 на същата разпоредба.

Посочено е също, че "физическото лице ще осъществява и стопанска дейност по смисъла на Търговския закон и ще се облага по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ". На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда, регламентиран за едноличните търговци, се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец.

В разглеждания случай, независимо че физическото лице не е регистрирано като едноличен търговец, дейността му по производство и продажба на електрическа енергия се квалифицира като дейност, присъща за търговец по смисъла на ТЗ.

Едно от изискванията, за да може лицето да бъде приравнено на търговец, е образуването на предприятие, т.е. лицето целенасочено е структурирало дейността си като стопанска дейност, предоставяна в свободен пазар с цел формиране на печалба/доход.

Допълнително, като предпоставка за определянето му като търговец по смисъла на ТЗ са условията предприятието (в случая дейността по производство на електроенергия) по предмет и обем да изисква неговите дела да се водят по търговски начин, при степен на организираност на предприятието, характерна за търговците, например задължението за водене на счетоводна отчетност.

Следователно, когато лицето образува предприятие, чиито дела се водят по търговски начин, доходите от стопанската дейност (производство на електрическа енергия) следва да се разглеждат като доходи от стопанска дейност на едноличен търговец, независимо че са получени в качеството му на физическо лице.

Предвид изложеното, за лицето е налице нормативно основание за осигуряване:

• съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО - предвид регистрацията по чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ;
• съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - във връзка с извършваната дейност по смисъла на ТЗ, от която доходите подлежат на облагане по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, дори и при липса на регистрация в търговския регистър.

По Въпрос 1

Независимо че самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание, на основание чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващото се лице е необходимо да подаде декларация при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка от посочените трудови дейности.

Декларацията се подава по утвърден образец до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

Във връзка с чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, при условие че самоосигуряващото се лице желае да се осигурява, е необходимо да определи вида на осигуряването си.

Извод: Самоосигуряващото се лице следва да подаде декларация обр. ОКД-5 при започване на дейността, като спази 7-дневния срок и определи вида на осигуряването, ако желае да се осигурява като пенсионер по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО.

По Въпрос 2 и Въпрос 3

Както е посочено, по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ се облагат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец. За да отговаря лицето на условията на тази разпоредба, съответно на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, е необходимо да бъде търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, т.е. по занятие да извършва посочените в т. 1 - 15 на тази алинея сделки.

Продажбата на стоки от собствено производство е включена в т. 2 на чл. 1, ал. 1 от ТЗ и е в обхвата на търговските сделки.

В разглеждания случай дейността по производство и продажба на електрическа енергия се квалифицира като дейност, присъща за търговец по смисъла на ТЗ, при условие че е налице образувано предприятие и степен на организираност, характерна за търговците, включително водене на счетоводна отчетност и целенасочено структуриране на дейността като стопанска с цел формиране на печалба/доход.

Извод: Дейността по производство и продажба на електрическа енергия, организирана като предприятие по смисъла на ТЗ, се третира като стопанска дейност на търговец по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, чиито доходи подлежат на облагане по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ и пораждат основание за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО; съответно разходите и действията по изграждане на фотоволтаичната централа са елементи от тази стопанска дейност и не могат да се изключат от нейния търговски характер.