Изх. № М-24-36-13
Дата: 19.05.2016 год.
ДОПК, чл. 87, ал. 6;
ДОПК, чл. 128, ал. 1;
ДОПК, чл. 171, ал. 1;
ДОПК, чл. 171, ал. 2;
ДОПК, чл. 173, ал. 2;
ДОПК, чл. 174;
ЗМДТ, чл. 14;
ЗМДТ, чл. 28, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 28, ал. 4.
ОТНОСНО: запитване по чл. 173, ал. 2 от ДОПК и чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо, заведено с вх. № М-24-36-13/28.03.2016г., препратено от дирекция ОДОП ...., в което поставяте въпроси относно приложението на чл. 173, ал. 2 от ДОПК.
В тази връзка Ви уведомявам, че относно прилагането на чл. 173, ал. 2 от ДОПК изпълнителният директор на НАП е издал общо становище 20-00-19/01.02.2016 г. относно промените в ДОПК /в сила от 01.01.2016г./, публикувано на външната страница на НАП, както и писмо изх. № 33-00-30/05.02.2016г., изпратено до Националното сдружение на Общините, копие от което прилагам и към настоящия отговор.
Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Това е така наречената абсолютна давност.
С изтичането на давностните срокове /5-годишния по чл. 171, ал. 1 от ДОПК или 10-годишния по чл. 171, ал. 2 от ДОПК/ се погасява правото да се събере по принудителен ред публичните вземания, но те си остават дължими и могат както да бъдат платени доброволно (чл. 174 от ДОПК), така и да бъдат прихванати (чл. 128, ал. 1 от ДОПК).
Прилагането на абсолютната давност се извършва служебно, а не по искане на лицето, като етапът на производството на акта /връчване, обжалване или събиране/ не е от значение. Следва да се има предвид, че отписването на вземането не се отъждествява с действие по заличаване на същото като съществуващо.
Въпросът относно органа, който да извърши отписването, е от Ваша компетентност в качеството Ви на публичен взискател. Принципът, възприет в писмо изх. № 24-00-28 от 21.04.2007 г. на изпълнителния директор на НАП, относно действия на органите по приходите във връзка с погасени по давност задължения е, че компетентен орган относно преценка на основателността на искането, възражението или жалбата на заинтересованото лице, с което се иска прилагане на правните последици на изтекла погасителна давност, е различен в зависимост от акта, който следва да се издаде, съответно действието, което следва да се извърши. Това е органът, водещ производството - съответният административен орган /издател на административния акт, решаващ орган или публичен изпълнител/ или съда.
Начинът на отразяване в програмния продукт на отписаните публични задължения, както и изготвянето на справки също е от компетентността на публичния взискател.
Отписаните по давност вземания не следва да се отразяват в удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК относно наличието или липсата на задължения, както и в удостоверенията за данъчните оценки, доколкото в тези удостоверения следва да фигурират само публични задължения, установени и изискуеми към определена дата, посочена в самото удостоверение.
Относно отразяване на неплатените задължения по ЗМДТ на заличените лица в производството по несъстоятелност/ликвидация на външната страница на НАП, в системата "Въпроси и отговори", е публикувано писмо № 08-С-18/01.02.2013г. на зам. изпълнителния директор на НАП.
По въпроса относно начина на плащане на данъка върху недвижимите имоти при придобиване на имот до 30 юни и дължимостта на лихви изразявам следното становище:
Законоустановените срокове за плащане на данъка върху недвижимите имоти са регламентирани в разпоредбите на чл. 28, ал.1 и ал. 4 ЗМДТ.
Новата ал. 4 не се отнася за хипотезите на придобити до 30 юни имоти. При придобиване на недвижим имот преди тази дата първата вноска обхваща задължението от месеца, следващ месеца на придобиването до м. юни включително, а втората - от м. юли до края на годината.
Относно конкретно посочения случай на недвижим имот, придобит през м. май, данък се дължи от началото на м. юни, като първата вноска обхваща задължението само за този месец, а втората - от м. юли до края на годината. При неплащане на задълженията в тези срокове лихва се начислява съответно от 1 юли и 1 ноември.
Законоустановените срокове за плащане на данъка и дължимостта на лихви при неспазване на тези срокове не са обвързани, респективно не се променят в зависимост от датата на подаване на декларацията по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за новопридобит имот. Поради тази причина в конкретния случай независимо, че за придобит през м. май недвижим имот двумесечният срок за неговото деклариране изтича през м. юли, срокът за плащане на първата вноска от данъка /за м. юни/ не се променя и той е 30 юни.
Това становище се базира на обстоятелството, че сроковете за заплащане на данъка, както и начисляването на лихви, са установени със закон, поради което лицата се считат уведомени за тях.
Приложение: писмо изх. № 33-00-30/05.02.2016г. на изпълнителния директор на НАП
зам. Изпълнителен Директор НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
В запитване по чл. 173, ал. 2 от ДОПК и чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ са поставени въпроси относно прилагането на чл. 173, ал. 2 от ДОПК.
Посочва се, че относно прилагането на чл. 173, ал. 2 от ДОПК изпълнителният директор на НАП е издал общо становище № 20-00-19/01.02.2016 г. относно промените в ДОПК (в сила от 01.01.2016 г.), публикувано на външната страница на НАП, както и писмо изх. № 33-00-30/05.02.2016 г., изпратено до Националното сдружение на общините, копие от което се прилага към отговора.
Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Тази 10-годишна давност е т.нар. абсолютна давност.
С изтичането на давностните срокове - 5-годишния по чл. 171, ал. 1 от ДОПК или 10-годишния по чл. 171, ал. 2 от ДОПК - се погасява правото да се съберат по принудителен ред публичните вземания, но самите вземания остават дължими. Те могат да бъдат платени доброволно по чл. 174 от ДОПК, както и да бъдат прихванати по чл. 128, ал. 1 от ДОПК.
Прилагането на абсолютната давност се извършва служебно, а не по искане на лицето, като етапът на производството по акта (връчване, обжалване или събиране) е без значение. Отбелязва се, че отписването на вземането не е равнозначно на заличаване на самото вземане като съществуващо.
Въпросът кой орган следва да извърши отписването е от компетентността на съответния публичен взискател. Припомня се принципът, възприет в писмо изх. № 24-00-28/21.04.2007 г. на изпълнителния директор на НАП, относно действията на органите по приходите във връзка с погасени по давност задължения: компетентният орган за преценка на основателността на искането, възражението или жалбата на заинтересованото лице за прилагане на правните последици на изтекла погасителна давност е различен в зависимост от акта, който следва да се издаде, съответно действието, което следва да се извърши. Това е органът, водещ производството - съответният административен орган (издател на административния акт, решаващ орган или публичен изпълнител) или съдът.
Начинът на отразяване в програмния продукт на отписаните публични задължения, както и изготвянето на справки, също е от компетентността на публичния взискател.
Отписаните по давност вземания не следва да се отразяват в удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК относно наличието или липсата на задължения, както и в удостоверенията за данъчните оценки, тъй като в тези удостоверения следва да фигурират само публични задължения, установени и изискуеми към определена дата, посочена в самото удостоверение.
Относно отразяването на неплатените задължения по ЗМДТ на заличените лица в производството по несъстоятелност/ликвидация се посочва, че на външната страница на НАП, в системата "Въпроси и отговори", е публикувано писмо № 08-С-18/01.02.2013 г. на зам. изпълнителния директор на НАП.
Извод: Абсолютната 10-годишна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК се прилага служебно и погасява правото на принудително събиране, но не и самото задължение, което може да се плати доброволно или да се прихване; отписаните по давност вземания не се включват в удостоверенията по чл. 87, ал. 6 от ДОПК и в удостоверенията за данъчни оценки, а въпросите по отписването и отразяването им са от компетентността на публичния взискател.
Относно начина на плащане на данъка върху недвижимите имоти при придобиване на имот до 30 юни и дължимостта на лихви
По въпроса относно начина на плащане на данъка върху недвижимите имоти при придобиване на имот до 30 юни и дължимостта на лихви се излага следното становище.
Законоустановените срокове за плащане на данъка върху недвижимите имоти са регламентирани в чл. 28, ал. 1 и ал. 4 от ЗМДТ. Новата ал. 4 не се отнася за хипотезите на придобити до 30 юни имоти.
При придобиване на недвижим имот преди 30 юни:
- първата вноска обхваща задължението от месеца, следващ месеца на придобиването, до месец юни включително;
- втората вноска обхваща задължението от месец юли до края на годината.
За конкретно посочения случай на недвижим имот, придобит през месец май, данък се дължи от началото на месец юни. Първата вноска обхваща задължението само за месец юни, а втората - от месец юли до края на годината. При неплащане на задълженията в тези срокове лихва се начислява съответно от 1 юли и 1 ноември.
Сроковете за плащане на данъка и дължимостта на лихви при неспазване на тези срокове не са обвързани и не се променят в зависимост от датата на подаване на декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за новопридобит имот.
Поради това, в конкретния случай, независимо че за придобит през месец май недвижим имот двумесечният срок за неговото деклариране изтича през месец юли, срокът за плащане на първата вноска от данъка (за месец юни) не се променя и остава 30 юни.
Извод: При придобиване на недвижим имот до 30 юни, включително при придобиване през месец май, първата вноска за данъка върху недвижимите имоти се дължи до 30 юни за периода от месеца, следващ придобиването, до юни включително, а втората - до 31 октомври за периода от юли до края на годината; лихви се начисляват от 1 юли и 1 ноември при неплащане в срок, като тези срокове не се влияят от датата на подаване на декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.
